1 Т огава Исус повика Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе и им каза:

Then Joshua called the Reubenites, the Gadites, and the half-tribe of Manasseh,

2 В ие изпълнихте всичко, което ви заповяда Господният слуга Моисей. Послушахте и мене за всичко, което ви заповядах.

and said to them, “You have kept all that Moses the servant of Yahweh commanded you, and have listened to my voice in all that I commanded you.

3 П рез дългото време до днес не оставихте братята си, но изпълнихте своя дълг според заповедта на Господа, вашия Бог.

You have not left your brothers these many days to this day, but have performed the duty of the commandment of Yahweh your God.

4 И сега Господ, вашият Бог, успокои братята ви, както им беше обещал; затова, върнете се сега и идете по шатрите си в земята, която притежавате, която Господният слуга Моисей ви даде отвъд Йордан.

Now Yahweh your God has given rest to your brothers, as he spoke to them. Therefore now return and go to your tents, to the land of your possession, which Moses the servant of Yahweh gave you beyond the Jordan.

5 Н о внимавайте добре и изпълнявайте заповедите и закона, който Господният слуга Моисей ви заповяда. Да обичате Господа, вашия Бог, да ходите във всичките Му пътища, да пазите заповедите Му, да се привържете към Него и Му служите с цялото си сърце и цялата си душа.

Only take diligent heed to do the commandment and the law which Moses the servant of Yahweh commanded you, to love Yahweh your God, to walk in all his ways, to keep his commandments, to hold fast to him, and to serve him with all your heart and with all your soul.”

6 И така, Исус ги благослови и ги разпусна; и те си отидоха по шатрите.

So Joshua blessed them, and sent them away; and they went to their tents.

7 ( На половината от Манасиевото племе Моисей беше дал наследство във Васан; а на другата му половина Исус даде наследство между братята им отвъд Йордан, на запад). И така, Исус, когато ги разпускаше да си вървят по шатрите, ги благослови,

Now to the one half-tribe of Manasseh Moses had given inheritance in Bashan; but to the other half gave Joshua among their brothers beyond the Jordan westward. Moreover when Joshua sent them away to their tents, he blessed them,

8 к ато им каза: Върнете се с много богатство по шатрите си, с много добитък, със сребро и злато, с мед и желязо и с много дрехи; и разделете с братята си плячката, взета от неприятелите ви.

and spoke to them, saying, “Return with much wealth to your tents, with very much livestock, with silver, with gold, with brass, with iron, and with very much clothing. Divide the plunder of your enemies with your brothers.”

9 И така, Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе се отделиха от израелтяните от Сило, което е в Ханаанската земя, и тръгнаха, за да отидат в Галаадската земя - в земята, която беше тяхно притежание, придобито според Господнето слово чрез Моисей.

The children of Reuben and the children of Gad and the half-tribe of Manasseh returned, and departed from the children of Israel out of Shiloh, which is in the land of Canaan, to go to the land of Gilead, to the land of their possession, which they owned, according to the commandment of Yahweh by Moses.

10 И когато дойдоха в Йорданската околност, която е в Ханаанската земя, Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе издигнаха там жертвеник при Йордан, жертвеник с внушителни размери.

When they came to the region about the Jordan, that is in the land of Canaan, the children of Reuben and the children of Gad and the half-tribe of Manasseh built there an altar by the Jordan, a great altar to look at.

11 А израелтяните чуха да се говори: Ето, Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе издигнали жертвеник в предната част на Ханаанската земя, в околността на Йордан, на страната, която принадлежи на израелтяните.

The children of Israel heard this, “Behold, the children of Reuben and the children of Gad and the half-tribe of Manasseh have built an altar in the border of the land of Canaan, in the region around the Jordan, on the side that belongs to the children of Israel.”

12 И когато израелтяните чуха това, цялото общество израелтяни се събра в Сило, за да отидат да воюват против тях.

When the children of Israel heard of it, the whole congregation of the children of Israel gathered themselves together at Shiloh, to go up against them to war.

13 И зраелтяните пратиха до Рувимовите синове, до Гадовите синове и до половината от Манасиевото племе, в Галаадската земя, Финеес, син на свещеника Елеазар,

The children of Israel sent to the children of Reuben, and to the children of Gad, and to the half-tribe of Manasseh, into the land of Gilead, Phinehas the son of Eleazar the priest.

14 и с него десет началници, по един началник на бащиния дом за всяко Израелево племе, всеки от които беше глава на бащиния си дом между Израелевите хиляди.

With him were ten princes, one prince of a fathers’ house for each of the tribes of Israel; and they were each head of their fathers’ houses among the thousands of Israel.

15 Т е дойдоха при Рувимовите синове, при Гадовите синове и при половината от Манасиевото племе в Галаадската земя и им казаха:

They came to the children of Reuben, and to the children of Gad, and to the half-tribe of Manasseh, to the land of Gilead, and they spoke with them, saying,

16 Т ака казва цялото Господне общество: Какво е това престъпление, което извършихте против Израелевия Бог, и се отклонихте днес да следвате Господа, като сте си издигнали жертвеник, за да отстъпите днес от Него?

“Thus says the whole congregation of Yahweh, ‘What trespass is this that you have committed against the God of Israel, to turn away today from following Yahweh, in that you have built yourselves an altar, to rebel today against Yahweh?

17 М алко ли ни беше грехът спрямо Фегор, от който и до днес не сме се очистили, макар че заради него напаст сполетя Господнето общество,

Is the iniquity of Peor too little for us, from which we have not cleansed ourselves to this day, although there came a plague on the congregation of Yahweh,

18 а вие днес искате да се отклоните от следване на Господа? Понеже днес отстъпвате от Господа, утре Той ще се разгневи против цялото Израелево общество.

that you must turn away today from following Yahweh? It will be, since you rebel today against Yahweh, that tomorrow he will be angry with the whole congregation of Israel.

19 Н о ако земята, която е ваше притежание, е нечиста, тогава се преместете в земята, която е притежание на Господа, където стои Господнята скиния, и получете дял заедно с нас; само не отстъпвайте от Господа, нито се отделяйте от нас, като си издигнете друг жертвеник освен жертвеника на Господа, нашия Бог.

However, if the land of your possession is unclean, then pass over to the land of the possession of Yahweh, in which Yahweh’s tabernacle dwells, and take possession among us; but don’t rebel against Yahweh, nor rebel against us, in building an altar other than the altar of Yahweh our God.

20 А хан, Зараевият син, не извърши ли престъпление с обречените неща и не падна ли гняв върху цялото Израелево общество? Този човек не погина единствен поради беззаконието си.

Didn’t Achan the son of Zerah commit a trespass in the devoted thing, and wrath fell on all the congregation of Israel? That man didn’t perish alone in his iniquity.’”

21 Т огава Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе отговориха на Израелевите хилядоначалници:

Then the children of Reuben and the children of Gad and the half-tribe of Manasseh answered, and spoke to the heads of the thousands of Israel,

22 М огъщият Бог Йехова, могъщият Бог Йехова, Той знае - и Израел сам ще узнае! Ако сме сторили това, за да отстъпим или за да извършим престъпление против Господа, то нека Господ да не ни избави днес!

“The Mighty One, God, Yahweh, the Mighty One, God, Yahweh, he knows; and Israel shall know: if it was in rebellion, or if in trespass against Yahweh (don’t save us today),

23 Д али сме си издигнали жертвеник, за да не следваме Господа или за да принасяме върху него всеизгаряне и мирни жертви, нека сам Господ да отсъди.

that we have built us an altar to turn away from following Yahweh; or if to offer burnt offering or meal offering, or if to offer sacrifices of peace offerings, let Yahweh himself require it.

24 Н ека Той сам види дали не е вярно точно обратното - не направихме ли това от предпазливост и нарочно, като си казвахме: Утре е възможно вашите синове да попитат нашите синове: Какво общо имате вие с Господа, Израелевия Бог?

“If we have not out of concern done this, and for a reason, saying, ‘In time to come your children might speak to our children, saying, “What have you to do with Yahweh, the God of Israel?

25 П онеже Господ е установил Йордан за граница между нас и вас, Рувимови синове и Гадови синове; вие нямате дял в Господа. Така вашите синове щяха да станат причина нашите синове да престанат да се боят от Господа.

For Yahweh has made the Jordan a border between us and you, you children of Reuben and children of Gad. You have no portion in Yahweh.”’ So your children might make our children cease from fearing Yahweh.

26 З атова си казахме: Нека се заемем да си издигнем жертвеник, не за всеизгаряне, нито за жертва,

“Therefore we said, ‘Let’s now prepare to build ourselves an altar, not for burnt offering, nor for sacrifice;

27 а за да бъде свидетелство между нас и вас и между поколенията ни след нас, че ние имаме право да извършваме пред Господа служение на Него с всеизгарянията си, с жертвите си и с мирните си приноси, за да не могат утре вашите синове да кажат на нашите синове: Вие нямате дял в Господа.

but it will be a witness between us and you, and between our generations after us, that we may perform the service of Yahweh before him with our burnt offerings, with our sacrifices, and with our peace offerings;’ that your children may not tell our children in time to come, ‘You have no portion in Yahweh.’

28 З атова си казахме: Ако се случи утре да говорят така на нас или на потомците ни, тогава ще отговорим: Вижте подобието на Господния жертвеник, който бащите ни издигнаха не за всеизгаряне, нито за жертва, а за да бъде свидетелство между нас и вас.

“Therefore we said, ‘It shall be, when they tell us or our generations this in time to come, that we shall say, “Behold the pattern of the altar of Yahweh, which our fathers made, not for burnt offering, nor for sacrifice; but it is a witness between us and you.”’

29 Г оспод да не дава да отстъпим ние от Него и да престанем да Го следваме днес, като издигнем друг жертвеник за всеизгаряне, за принос и за жертва, освен жертвеника на Господа, нашия Бог, който е пред скинията Му.

“Far be it from us that we should rebel against Yahweh, and turn away today from following Yahweh, to build an altar for burnt offering, for meal offering, or for sacrifice, besides the altar of Yahweh our God that is before his tabernacle!”

30 А свещеникът Финеес, началниците на обществото и Израелевите хилядоначалници, които бяха с него, като чуха думите, които говориха Рувимовите синове, Гадовите синове и Манасиевите синове, останаха много доволни.

When Phinehas the priest, and the princes of the congregation, even the heads of the thousands of Israel that were with him, heard the words that the children of Reuben and the children of Gad and the children of Manasseh spoke, it pleased them well.

31 И Финеес, син на свещеника Елеазар, каза на Рувимовите синове, на Гадовите синове и на Манасиевите синове: Днес познахме, че Господ е сред нас, защото не извършихте това престъпление против Него. Чрез това избавихме израелтяните от Господнята ръка.

Phinehas the son of Eleazar the priest said to the children of Reuben, to the children of Gad, and to the children of Manasseh, “Today we know that Yahweh is among us, because you have not committed this trespass against Yahweh. Now you have delivered the children of Israel out of Yahweh’s hand.”

32 Т огава Финеес, син на свещеника Елеазар, и началниците се върнаха от Рувимовите синове и от Гадовите синове, от Галаадската земя в Ханаанската земя при израелтяните и им донесоха известие.

Phinehas the son of Eleazar the priest, and the princes, returned from the children of Reuben, and from the children of Gad, out of the land of Gilead, to the land of Canaan, to the children of Israel, and brought them word again.

33 И това нещо се видя добро на израелтяните; и те благословиха Бога и не говореха вече за отиване на бой против тях, за да разорят земята, където живееха Рувимовите синове и Гадовите синове.

The thing pleased the children of Israel; and the children of Israel blessed God, and spoke no more of going up against them to war, to destroy the land in which the children of Reuben and the children of Gad lived.

34 А Рувимовите синове и Гадовите синове нарекоха жертвеника така: Това е свидетелство помежду ни, че Йехова е Бог.

The children of Reuben and the children of Gad named the altar “A Witness Between Us that Yahweh is God.”