1 Н о сега ми се подсмиват по-младите от мене, чиито бащи не бих приел да сложа с кучетата на стадото си;

“But now those who are younger than I have me in derision, whose fathers I would have disdained to put with my sheep dogs.

2 з ащото в какво можеше да ме ползва силата на ръцете им - хора, чиято жизненост беше изчезнала?

Of what use is the strength of their hands to me, men in whom ripe age has perished?

3 О т немотия и глад те бяха измършавели; гризеха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

They are gaunt from lack and famine. They gnaw the dry ground, in the gloom of waste and desolation.

4 м ежду храстите късаха слез и корените на хвойна им бяха за храна.

They pluck salt herbs by the bushes. The roots of the broom are their food.

5 Б яха изгонени измежду хората, които викаха след тях като след крадци.

They are driven out from among men. They cry after them as after a thief;

6 Ж ивееха в пукнатините на долините, в дупките на земята и на скалите.

So that they dwell in frightful valleys, and in holes of the earth and of the rocks.

7 Р евяха между храстите. събираха се под тръните;

Among the bushes they bray; and under the nettles they are gathered together.

8 б езумни и безчестни, те бяха изгонени от земята.

They are children of fools, yes, children of base men. They were flogged out of the land.

9 А сега аз им станах песен, още съм им и за поговорка.

“Now I have become their song. Yes, I am a byword to them.

10 Г нусят се от мен, отдалечават се от мен и не се свенят да плюят в лицето ми.

They abhor me, they stand aloof from me, and don’t hesitate to spit in my face.

11 Т ъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил, то и те се разюздаха пред мен.

For he has untied his cord, and afflicted me; and they have thrown off restraint before me.

12 О тдясно въстават тези изроди, тласкат краката ми и приготвят против мене гибелните си намерения,

On my right hand rise the rabble. They thrust aside my feet, They cast up against me their ways of destruction.

13 р азвалят пътя ми, увеличават нещастието ми, и то без да имат помощници.

They mar my path, They set forward my calamity, without anyone’s help.

14 И дват като през широк пролом; гибелно се нахвърлят върху мен.

As through a wide breach they come, in the middle of the ruin they roll themselves in.

15 У жаси се обърнаха върху мене; като вятър гонят достолепието ми; и благополучието ми премина като облак.

Terrors have turned on me. They chase my honor as the wind. My welfare has passed away as a cloud.

16 И сега душата ми се излива в мене; скръбни дни ме постигнаха.

“Now my soul is poured out within me. Days of affliction have taken hold on me.

17 П рез нощта костите ми се пронизват в мен и жилите ми не си почиват.

In the night season my bones are pierced in me, and the pains that gnaw me take no rest.

18 С амо с голямо усилие се променя дрехата ми; тя ме стяга, както яката на хитона ми.

By great force is my garment disfigured. It binds me about as the collar of my coat.

19 Б ог ме е хвърлил в калта; и аз съм заприличал на пръст и прах.

He has cast me into the mire. I have become like dust and ashes.

20 В икам към Тебе, но не ми отговаряш; стоя - и Ти просто ме поглеждаш.

I cry to you, and you do not answer me. I stand up, and you gaze at me.

21 О бърнал си се да се показваш жесток към мене; с мощната Си ръка враждуваш срещу мен;

You have turned to be cruel to me. With the might of your hand you persecute me.

22 и здигаш ме, понасяш ме по вятъра и ме стопяваш в бурята.

You lift me up to the wind, and drive me with it. You dissolve me in the storm.

23 З ная наистина, че ще ме докараш до смърт и до дома, който е определен за всички живи.

For I know that you will bring me to death, To the house appointed for all living.

24 О баче в падането си човек няма ли да простре ръка или да нададе вик в бедствието си?

“However doesn’t one stretch out a hand in his fall? Or in his calamity therefore cry for help?

25 Н е плаках ли аз за онзи, който беше отруден? И не се ли наскърби душата ми за сиромаха?

Didn’t I weep for him who was in trouble? Wasn’t my soul grieved for the needy?

26 К огато очаквах доброто, тогава дойде злото; и когато чаках светлината, тогава дойде тъмнината.

When I looked for good, then evil came; When I waited for light, there came darkness.

27 Ч ервата ми кипят и не си почиват; скръбни дни ме постигнаха.

My heart is troubled, and doesn’t rest. Days of affliction have come on me.

28 Х одя почернял, но не от слънцето; ставам в събранието и викам за помощ.

I go mourning without the sun. I stand up in the assembly, and cry for help.

29 С танах брат на чакалите и другар на щраусите.

I am a brother to jackals, and a companion to ostriches.

30 К ожата ми почерня на мен и костите ми изгоряха от огън.

My skin grows black and peels from me. My bones are burned with heat.

31 З атова арфата ми се измени в ридание и свирката ми - в глас на плачещи.

Therefore my harp has turned to mourning, and my pipe into the voice of those who weep.