1 Н о сега ми се подсмиват по-младите от мене, чиито бащи не бих приел да сложа с кучетата на стадото си;

“But now they mock at me, men younger than I, Whose fathers I disdained to put with the dogs of my flock.

2 з ащото в какво можеше да ме ползва силата на ръцете им - хора, чиято жизненост беше изчезнала?

Indeed, what profit is the strength of their hands to me? Their vigor has perished.

3 О т немотия и глад те бяха измършавели; гризеха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

They are gaunt from want and famine, Fleeing late to the wilderness, desolate and waste,

4 м ежду храстите късаха слез и корените на хвойна им бяха за храна.

Who pluck mallow by the bushes, And broom tree roots for their food.

5 Б яха изгонени измежду хората, които викаха след тях като след крадци.

They were driven out from among men, They shouted at them as at a thief.

6 Ж ивееха в пукнатините на долините, в дупките на земята и на скалите.

They had to live in the clefts of the valleys, In caves of the earth and the rocks.

7 Р евяха между храстите. събираха се под тръните;

Among the bushes they brayed, Under the nettles they nestled.

8 б езумни и безчестни, те бяха изгонени от земята.

They were sons of fools, Yes, sons of vile men; They were scourged from the land.

9 А сега аз им станах песен, още съм им и за поговорка.

“And now I am their taunting song; Yes, I am their byword.

10 Г нусят се от мен, отдалечават се от мен и не се свенят да плюят в лицето ми.

They abhor me, they keep far from me; They do not hesitate to spit in my face.

11 Т ъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил, то и те се разюздаха пред мен.

Because He has loosed my bowstring and afflicted me, They have cast off restraint before me.

12 О тдясно въстават тези изроди, тласкат краката ми и приготвят против мене гибелните си намерения,

At my right hand the rabble arises; They push away my feet, And they raise against me their ways of destruction.

13 р азвалят пътя ми, увеличават нещастието ми, и то без да имат помощници.

They break up my path, They promote my calamity; They have no helper.

14 И дват като през широк пролом; гибелно се нахвърлят върху мен.

They come as broad breakers; Under the ruinous storm they roll along.

15 У жаси се обърнаха върху мене; като вятър гонят достолепието ми; и благополучието ми премина като облак.

Terrors are turned upon me; They pursue my honor as the wind, And my prosperity has passed like a cloud.

16 И сега душата ми се излива в мене; скръбни дни ме постигнаха.

“And now my soul is poured out because of my plight; The days of affliction take hold of me.

17 П рез нощта костите ми се пронизват в мен и жилите ми не си почиват.

My bones are pierced in me at night, And my gnawing pains take no rest.

18 С амо с голямо усилие се променя дрехата ми; тя ме стяга, както яката на хитона ми.

By great force my garment is disfigured; It binds me about as the collar of my coat.

19 Б ог ме е хвърлил в калта; и аз съм заприличал на пръст и прах.

He has cast me into the mire, And I have become like dust and ashes.

20 В икам към Тебе, но не ми отговаряш; стоя - и Ти просто ме поглеждаш.

“I cry out to You, but You do not answer me; I stand up, and You regard me.

21 О бърнал си се да се показваш жесток към мене; с мощната Си ръка враждуваш срещу мен;

But You have become cruel to me; With the strength of Your hand You oppose me.

22 и здигаш ме, понасяш ме по вятъра и ме стопяваш в бурята.

You lift me up to the wind and cause me to ride on it; You spoil my success.

23 З ная наистина, че ще ме докараш до смърт и до дома, който е определен за всички живи.

For I know that You will bring me to death, And to the house appointed for all living.

24 О баче в падането си човек няма ли да простре ръка или да нададе вик в бедствието си?

“Surely He would not stretch out His hand against a heap of ruins, If they cry out when He destroys it.

25 Н е плаках ли аз за онзи, който беше отруден? И не се ли наскърби душата ми за сиромаха?

Have I not wept for him who was in trouble? Has not my soul grieved for the poor?

26 К огато очаквах доброто, тогава дойде злото; и когато чаках светлината, тогава дойде тъмнината.

But when I looked for good, evil came to me; And when I waited for light, then came darkness.

27 Ч ервата ми кипят и не си почиват; скръбни дни ме постигнаха.

My heart is in turmoil and cannot rest; Days of affliction confront me.

28 Х одя почернял, но не от слънцето; ставам в събранието и викам за помощ.

I go about mourning, but not in the sun; I stand up in the assembly and cry out for help.

29 С танах брат на чакалите и другар на щраусите.

I am a brother of jackals, And a companion of ostriches.

30 К ожата ми почерня на мен и костите ми изгоряха от огън.

My skin grows black and falls from me; My bones burn with fever.

31 З атова арфата ми се измени в ридание и свирката ми - в глас на плачещи.

My harp is turned to mourning, And my flute to the voice of those who weep.