1 И като минаха през Амфипол и Аполония, пристигнаха в Солун, където имаше юдейска синагога.

Now when they had passed through Amphipolis and Apollonia, they came to Thessalonica, where there was a synagogue of the Jews.

2 И по обичая си Павел влезе при тях и три съботи наред разискваше с тях от Писанията,

Then Paul, as his custom was, went in to them, and for three Sabbaths reasoned with them from the Scriptures,

3 к ато им поясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Този Исус, каза той, Когото аз ви проповядвам, е Христос.

explaining and demonstrating that the Christ had to suffer and rise again from the dead, and saying, “This Jesus whom I preach to you is the Christ.”

4 И някои от тях се убедиха, че това е истината, и се присъединиха към Павел и Сила, така също голямо множество от набожните гърци и немалко от видните жени.

And some of them were persuaded; and a great multitude of the devout Greeks, and not a few of the leading women, joined Paul and Silas. Assault on Jason’s House

5 Н о юдеите, подбудени от завист, взеха със себе си неколцина лоши мъже от мързеливците по пазара и като събраха тълпа, размиряваха града; и нападнаха Ясоновата къща, като търсеха Павел и Сила, за да ги изведат пред народа.

But the Jews who were not persuaded, becoming envious, took some of the evil men from the marketplace, and gathering a mob, set all the city in an uproar and attacked the house of Jason, and sought to bring them out to the people.

6 Н о като не ги намериха, завлякоха Ясон и някои от братята пред градоначалниците и викаха: Тези, които размириха света, дойдоха и тук;

But when they did not find them, they dragged Jason and some brethren to the rulers of the city, crying out, “These who have turned the world upside down have come here too.

7 и Ясон ги е приел; и те всички действат против указите на Цезаря, като казват, че имало друг цар - Исус.

Jason has harbored them, and these are all acting contrary to the decrees of Caesar, saying there is another king—Jesus.”

8 И народът и градоначалниците, като чуха това, се смутиха.

And they troubled the crowd and the rulers of the city when they heard these things.

9 Н о когато взеха поръчителство от Ясон и от другите, ги пуснаха. Апостолите в Берия

So when they had taken security from Jason and the rest, they let them go. Ministering at Berea

10 А братята незабавно изпратиха Павел и Сила през нощта в Берия; и те, като стигнаха там, отидоха в юдейската синагога.

Then the brethren immediately sent Paul and Silas away by night to Berea. When they arrived, they went into the synagogue of the Jews.

11 И беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък и всеки ден изследваха Писанията да видят дали това е вярно.

These were more fair-minded than those in Thessalonica, in that they received the word with all readiness, and searched the Scriptures daily to find out whether these things were so.

12 И така, мнозина от тях повярваха - и от почитаемите гъркини, и немалко от мъжете.

Therefore many of them believed, and also not a few of the Greeks, prominent women as well as men.

13 Н о солунските юдеи, като разбраха, че и в Берия се проповядва от Павел Божието учение, дойдоха и там и подбудиха и смутиха народа.

But when the Jews from Thessalonica learned that the word of God was preached by Paul at Berea, they came there also and stirred up the crowds.

14 Т огава братята веднага изпратиха Павел да отиде към морето; а Сила и Тимотей останаха още там.

Then immediately the brethren sent Paul away, to go to the sea; but both Silas and Timothy remained there.

15 А онези, които придружаваха Павел, го заведоха до Атина; и като получиха от него заповед до Сила и Тимотей да дойдат колкото се може по-скоро при него, си заминаха. Павел в Атина

So those who conducted Paul brought him to Athens; and receiving a command for Silas and Timothy to come to him with all speed, they departed. The Philosophers at Athens

16 А докато Павел ги чакаше в Атина, духът му се възмущаваше дълбоко, като гледаше града пълен с идоли.

Now while Paul waited for them at Athens, his spirit was provoked within him when he saw that the city was given over to idols.

17 И така, разискваше в синагогата с юдеите и с набожните и по пазара всеки ден с онези, които се случеше да среща.

Therefore he reasoned in the synagogue with the Jews and with the Gentile worshipers, and in the marketplace daily with those who happened to be there.

18 С ъщо и някои от епикурейските и стоическите философи се препираха с него; и едни казаха: Какво иска да каже този празнословец?, а други: Вижда се, че е проповедник на чужди богове, защото проповядваше Исус и възкресението.

Then certain Epicurean and Stoic philosophers encountered him. And some said, “What does this babbler want to say?” Others said, “He seems to be a proclaimer of foreign gods,” because he preached to them Jesus and the resurrection.

19 И така, взеха и го заведоха в Ареопага, като казаха: Можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш?

And they took him and brought him to the Areopagus, saying, “May we know what this new doctrine is of which you speak?

20 З ащото донасяш нещо странно до ушите ни; затова бихме искали да узнаем какво е то.

For you are bringing some strange things to our ears. Therefore we want to know what these things mean.”

21 ( А всички атиняни и чужденци, които живееха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо по-ново.)

For all the Athenians and the foreigners who were there spent their time in nothing else but either to tell or to hear some new thing. Addressing the Areopagus

22 И така, Павел застана насред Ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни.

Then Paul stood in the midst of the Areopagus and said, “Men of Athens, I perceive that in all things you are very religious;

23 З ащото, като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който беше написано: На непознатия Бог. Тъкмо Онзи, на Когото се кланяте, без да Го познавате, ви проповядвам аз.

for as I was passing through and considering the objects of your worship, I even found an altar with this inscription: TO THE UNKNOWN GOD. Therefore, the One whom you worship without knowing, Him I proclaim to you:

24 Б ог, който е направил света и всичко, което е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове,

“God, who made the world and everything in it, since He is Lord of heaven and earth, does not dwell in temples made with hands.

25 н ито са Му потребни служения от човешки ръце, като че ли има нужда от нещо, понеже Той сам дава на всички и живот, и дишане, и всичко;

Nor is He worshiped with men’s hands, as though He needed anything, since He gives to all life, breath, and all things.

26 н аправил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил отнапред положени времена и пределите на заселищата им,

And He has made from one blood every nation of men to dwell on all the face of the earth, and has determined their preappointed times and the boundaries of their dwellings,

27 з а да търсят Бога, та дано някак биха Го попипали и намерили, макар че Той не е далеч от всеки един от нас;

so that they should seek the Lord, in the hope that they might grope for Him and find Him, though He is not far from each one of us;

28 з ащото в Него живеем, движим се и съществуваме; както и някои от вашите поети са казали: "Защото дори Негов род сме."

for in Him we live and move and have our being, as also some of your own poets have said, ‘For we are also His offspring.’

29 И така, като сме Божий род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък, изработен с човешко изкуство и по човешки замисъл.

Therefore, since we are the offspring of God, we ought not to think that the Divine Nature is like gold or silver or stone, something shaped by art and man’s devising.

30 А Бог, без да държи сметка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят,

Truly, these times of ignorance God overlooked, but now commands all men everywhere to repent,

31 з ащото е назначил ден, когато ще съди света справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.

because He has appointed a day on which He will judge the world in righteousness by the Man whom He has ordained. He has given assurance of this to all by raising Him from the dead.”

32 А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други казаха: За този предмет пак ще те слушаме.

And when they heard of the resurrection of the dead, some mocked, while others said, “We will hear you again on this matter. ”

33 И така, Павел си излезе измежду тях.

So Paul departed from among them.

34 А някои мъже се присъединиха към него и повярваха, между които бяха Дионисий Ареопагит и една жена на име Дамар, и други с тях.

However, some men joined him and believed, among them Dionysius the Areopagite, a woman named Damaris, and others with them.