1 И като минаха през Амфипол и Аполония, пристигнаха в Солун, където имаше юдейска синагога.

Now when they had traveled through Amphipolis and Apollonia, they came to Thessalonica, where there was a synagogue of the Jews.

2 И по обичая си Павел влезе при тях и три съботи наред разискваше с тях от Писанията,

And according to Paul’s custom, he went to them, and for three Sabbaths reasoned with them from the Scriptures,

3 к ато им поясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Този Исус, каза той, Когото аз ви проповядвам, е Христос.

explaining and giving evidence that the Christ had to suffer and rise again from the dead, and saying, “ This Jesus whom I am proclaiming to you is the Christ.”

4 И някои от тях се убедиха, че това е истината, и се присъединиха към Павел и Сила, така също голямо множество от набожните гърци и немалко от видните жени.

And some of them were persuaded and joined Paul and Silas, along with a large number of the God-fearing Greeks and a number of the leading women.

5 Н о юдеите, подбудени от завист, взеха със себе си неколцина лоши мъже от мързеливците по пазара и като събраха тълпа, размиряваха града; и нападнаха Ясоновата къща, като търсеха Павел и Сила, за да ги изведат пред народа.

But the Jews, becoming jealous and taking along some wicked men from the market place, formed a mob and set the city in an uproar; and attacking the house of Jason, they were seeking to bring them out to the people.

6 Н о като не ги намериха, завлякоха Ясон и някои от братята пред градоначалниците и викаха: Тези, които размириха света, дойдоха и тук;

When they did not find them, they began dragging Jason and some brethren before the city authorities, shouting, “These men who have upset the world have come here also;

7 и Ясон ги е приел; и те всички действат против указите на Цезаря, като казват, че имало друг цар - Исус.

and Jason has welcomed them, and they all act contrary to the decrees of Caesar, saying that there is another king, Jesus.”

8 И народът и градоначалниците, като чуха това, се смутиха.

They stirred up the crowd and the city authorities who heard these things.

9 Н о когато взеха поръчителство от Ясон и от другите, ги пуснаха. Апостолите в Берия

And when they had received a pledge from Jason and the others, they released them. Paul at Berea

10 А братята незабавно изпратиха Павел и Сила през нощта в Берия; и те, като стигнаха там, отидоха в юдейската синагога.

The brethren immediately sent Paul and Silas away by night to Berea, and when they arrived, they went into the synagogue of the Jews.

11 И беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък и всеки ден изследваха Писанията да видят дали това е вярно.

Now these were more noble-minded than those in Thessalonica, for they received the word with great eagerness, examining the Scriptures daily to see whether these things were so.

12 И така, мнозина от тях повярваха - и от почитаемите гъркини, и немалко от мъжете.

Therefore many of them believed, along with a number of prominent Greek women and men.

13 Н о солунските юдеи, като разбраха, че и в Берия се проповядва от Павел Божието учение, дойдоха и там и подбудиха и смутиха народа.

But when the Jews of Thessalonica found out that the word of God had been proclaimed by Paul in Berea also, they came there as well, agitating and stirring up the crowds.

14 Т огава братята веднага изпратиха Павел да отиде към морето; а Сила и Тимотей останаха още там.

Then immediately the brethren sent Paul out to go as far as the sea; and Silas and Timothy remained there.

15 А онези, които придружаваха Павел, го заведоха до Атина; и като получиха от него заповед до Сила и Тимотей да дойдат колкото се може по-скоро при него, си заминаха. Павел в Атина

Now those who escorted Paul brought him as far as Athens; and receiving a command for Silas and Timothy to come to him as soon as possible, they left. Paul at Athens

16 А докато Павел ги чакаше в Атина, духът му се възмущаваше дълбоко, като гледаше града пълен с идоли.

Now while Paul was waiting for them at Athens, his spirit was being provoked within him as he was observing the city full of idols.

17 И така, разискваше в синагогата с юдеите и с набожните и по пазара всеки ден с онези, които се случеше да среща.

So he was reasoning in the synagogue with the Jews and the God-fearing Gentiles, and in the market place every day with those who happened to be present.

18 С ъщо и някои от епикурейските и стоическите философи се препираха с него; и едни казаха: Какво иска да каже този празнословец?, а други: Вижда се, че е проповедник на чужди богове, защото проповядваше Исус и възкресението.

And also some of the Epicurean and Stoic philosophers were conversing with him. Some were saying, “What would this idle babbler wish to say?” Others, “He seems to be a proclaimer of strange deities,”—because he was preaching Jesus and the resurrection.

19 И така, взеха и го заведоха в Ареопага, като казаха: Можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш?

And they took him and brought him to the Areopagus, saying, “May we know what this new teaching is which you are proclaiming?

20 З ащото донасяш нещо странно до ушите ни; затова бихме искали да узнаем какво е то.

For you are bringing some strange things to our ears; so we want to know what these things mean.”

21 ( А всички атиняни и чужденци, които живееха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо по-ново.)

(Now all the Athenians and the strangers visiting there used to spend their time in nothing other than telling or hearing something new.) Sermon on Mars Hill

22 И така, Павел застана насред Ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни.

So Paul stood in the midst of the Areopagus and said, “Men of Athens, I observe that you are very religious in all respects.

23 З ащото, като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който беше написано: На непознатия Бог. Тъкмо Онзи, на Когото се кланяте, без да Го познавате, ви проповядвам аз.

For while I was passing through and examining the objects of your worship, I also found an altar with this inscription, ‘TO AN UNKNOWN GOD.’ Therefore what you worship in ignorance, this I proclaim to you.

24 Б ог, който е направил света и всичко, което е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове,

The God who made the world and all things in it, since He is Lord of heaven and earth, does not dwell in temples made with hands;

25 н ито са Му потребни служения от човешки ръце, като че ли има нужда от нещо, понеже Той сам дава на всички и живот, и дишане, и всичко;

nor is He served by human hands, as though He needed anything, since He Himself gives to all people life and breath and all things;

26 н аправил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил отнапред положени времена и пределите на заселищата им,

and He made from one man every nation of mankind to live on all the face of the earth, having determined their appointed times and the boundaries of their habitation,

27 з а да търсят Бога, та дано някак биха Го попипали и намерили, макар че Той не е далеч от всеки един от нас;

that they would seek God, if perhaps they might grope for Him and find Him, though He is not far from each one of us;

28 з ащото в Него живеем, движим се и съществуваме; както и някои от вашите поети са казали: "Защото дори Негов род сме."

for in Him we live and move and exist, as even some of your own poets have said, ‘For we also are His children.’

29 И така, като сме Божий род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък, изработен с човешко изкуство и по човешки замисъл.

Being then the children of God, we ought not to think that the Divine Nature is like gold or silver or stone, an image formed by the art and thought of man.

30 А Бог, без да държи сметка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят,

Therefore having overlooked the times of ignorance, God is now declaring to men that all people everywhere should repent,

31 з ащото е назначил ден, когато ще съди света справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.

because He has fixed a day in which He will judge the world in righteousness through a Man whom He has appointed, having furnished proof to all men by raising Him from the dead.”

32 А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други казаха: За този предмет пак ще те слушаме.

Now when they heard of the resurrection of the dead, some began to sneer, but others said, “We shall hear you again concerning this.”

33 И така, Павел си излезе измежду тях.

So Paul went out of their midst.

34 А някои мъже се присъединиха към него и повярваха, между които бяха Дионисий Ареопагит и една жена на име Дамар, и други с тях.

But some men joined him and believed, among whom also were Dionysius the Areopagite and a woman named Damaris and others with them.