1 З ащо, Господи, стоиш надалеч? Защо се криеш по време на неволя?

Why do You stand afar off, O Lord ? Why do You hide Yourself in times of trouble?

2 Ч рез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; те се хващат в лукавствата, които онези измислят.

In pride the wicked hotly pursue the afflicted; Let them be caught in the plots which they have devised.

3 З ащото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; и сребролюбецът се отрича от Господа, даже Го презира.

For the wicked boasts of his heart’s desire, And the greedy man curses and spurns the Lord.

4 Н ечестивият от гордостта на лицето си казва: Господ няма да издири. Всичките му помисли са, че няма Бог.

The wicked, in the haughtiness of his countenance, does not seek Him. All his thoughts are, “ There is no God.”

5 Н еговите пътища са винаги упорити; Твоите справедливи отсъждания са твърде високо от очите му; той презира всичките си противници.

His ways prosper at all times; Your judgments are on high, out of his sight; As for all his adversaries, he snorts at them.

6 К азва в сърцето си: Няма да се поклатя, от род в род няма да изпадна в злощастие.

He says to himself, “ I will not be moved; Throughout all generations I will not be in adversity.”

7 У стата му е пълна с проклинане, угнетяване и насилие; под езика му има злоба и беззаконие.

His mouth is full of curses and deceit and oppression; Under his tongue is mischief and wickedness.

8 С еди в засада в селата, в скришни места, за да убие невинния; очите му са насочени тайно против безпомощния.

He sits in the lurking places of the villages; In the hiding places he kills the innocent; His eyes stealthily watch for the unfortunate.

9 П ричаква скришно като лъв в рова си, причаква, за да грабне сиромаха; сграбчва сиромаха, като го влачи в мрежата си.

He lurks in a hiding place as a lion in his lair; He lurks to catch the afflicted; He catches the afflicted when he draws him into his net.

10 Н авежда се, снишава се; и безпомощните падат в ноктите му.

He crouches, he bows down, And the unfortunate fall by his mighty ones.

11 К азва в сърцето си: Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.

He says to himself, “God has forgotten; He has hidden His face; He will never see it.”

12 С тани, Господи; Боже, издигни ръката Си; да не забравяш кротките.

Arise, O Lord; O God, lift up Your hand. Do not forget the afflicted.

13 З ащо нечестивият презира Бога и казва в сърцето си: Ти няма да го издирваш?

Why has the wicked spurned God? He has said to himself, “You will not require it.”

14 Т и си го видял; защото гледаш неправдата и притеснението, за да ги хващаш в ръката Си; на Тебе се поверява безпомощният; Ти си помощник на сирачето.

You have seen it, for You have beheld mischief and vexation to take it into Your hand. The unfortunate commits himself to You; You have been the helper of the orphan.

15 С троши мишцата на нечестивия; издири нечестието на злия човек, докато не намериш вече от него.

Break the arm of the wicked and the evildoer, Seek out his wickedness until You find none.

16 Г оспод е цар до вечни векове; народите са изчезнали от земята Му.

The Lord is King forever and ever; Nations have perished from His land.

17 Г осподи, послушал си желанието на кротките; ще утвърдиш сърцето им; ще направиш внимателно ухото Си,

O Lord, You have heard the desire of the humble; You will strengthen their heart, You will incline Your ear

18 з а да отсъдиш в полза на сирачето и угнетения, така че човекът, който е от земята, да не застрашава вече.

To vindicate the orphan and the oppressed, So that man who is of the earth will no longer cause terror.