1 Т огава сирийският цар Венадад събра цялата си войска (а с него имаше тридесет и двама царе и коне, и колесници). Той настъпи, обсади Самария и воюваше против нея.

Now Ben-hadad king of Aram gathered all his army, and there were thirty-two kings with him, and horses and chariots. And he went up and besieged Samaria and fought against it.

2 И прати хора до Израелевия цар Ахаав в града, за да му кажат: Така казва Венадад:

Then he sent messengers to the city to Ahab king of Israel and said to him, “Thus says Ben-hadad,

3 С реброто и златото ти е мое. Също и жените ти и най-добрите от децата ти са мои.

‘Your silver and your gold are mine; your most beautiful wives and children are also mine.’”

4 А Израелевият цар отговори: Както казваш, господарю мой, царю, твой съм аз и всичко, което имам.

The king of Israel replied, “It is according to your word, my lord, O king; I am yours, and all that I have.”

5 А пратениците пак дойдоха и казаха: Така казва Венадад: Наистина пратих до тебе да кажат: Ще дадеш на мене среброто си, златото си, жените си и децата си.

Then the messengers returned and said, “Thus says Ben-hadad, ‘Surely, I sent to you saying, “You shall give me your silver and your gold and your wives and your children,”

6 О баче утре по това време ще пратя слугите си при тебе, за да претърсят къщата ти и къщите на слугите ти. И всичко, което им се вижда желано, ще сложат ръка на него и ще го отнемат.

but about this time tomorrow I will send my servants to you, and they will search your house and the houses of your servants; and whatever is desirable in your eyes, they will take in their hand and carry away.’”

7 Т огава Израелевият цар повика всички старейшини в страната и каза: Забележете, моля, и вижте, че този човек търси повод за зло; защото прати до мене пратеници за жените, децата, среброто и златото ми и не му казах нищо.

Then the king of Israel called all the elders of the land and said, “Please observe and see how this man is looking for trouble; for he sent to me for my wives and my children and my silver and my gold, and I did not refuse him.”

8 А всички старейшини и целият народ му казаха: Не го слушай! Нито се съгласявай.

All the elders and all the people said to him, “Do not listen or consent.”

9 З атова Ахаав отговори на Венададовите пратеници: Кажете на господаря ми, царя: Всичко, каквото ти заръча на слугата си първия път, ще го направя, но това не мога да направя. И така, пратениците си отидоха и занесоха отговор.

So he said to the messengers of Ben-hadad, “Tell my lord the king, ‘All that you sent for to your servant at the first I will do, but this thing I cannot do.’” And the messengers departed and brought him word again.

10 Т огава Венадад прати отново до него да кажат: Така да ми направят боговете - да! - и повече да прибавят, ако пръстта на Самария бъде достатъчна за по една шепа на целия народ, който ме следва.

Ben-hadad sent to him and said, “May the gods do so to me and more also, if the dust of Samaria will suffice for handfuls for all the people who follow me.”

11 Н о Израелевият цар отговори: Кажете му: Онзи, който опасва оръжия, нека не се хвали, както онзи, който ги разпасва.

Then the king of Israel replied, “Tell him, ‘ Let not him who girds on his armor boast like him who takes it off.’”

12 А когато Венадад чу тези думи - той и царете, които бяха с него и пиеха в шатрите, каза на слугите си: Нападнете. И те се опълчиха против града.

When Ben-hadad heard this message, as he was drinking with the kings in the temporary shelters, he said to his servants, “Station yourselves.” So they stationed themselves against the city. Ahab Victorious

13 Т огава един пророк дойде при Израелевия цар Ахаав и му каза: Така казва Господ: Виждаш ли цялото това голямо множество? Аз днес го предавам в ръцете ти. Ти ще познаеш, че Аз съм Господ.

Now behold, a prophet approached Ahab king of Israel and said, “Thus says the Lord, ‘Have you seen all this great multitude? Behold, I will deliver them into your hand today, and you shall know that I am the Lord.’”

14 А Ахаав попита: Чрез кого? А той отвърна: Така казва Господ: Чрез слугите на областните управители. Тогава царят каза: Кой ще започне сражението? А пророкът отговори: Ти.

Ahab said, “By whom?” So he said, “Thus says the Lord, ‘By the young men of the rulers of the provinces.’” Then he said, “Who shall begin the battle?” And he answered, “You.”

15 Т огава Ахаав събра слугите на областните управители, които бяха двеста тридесет и двама души, и след тях събра целия народ, всички израелтяни, които бяха седем хиляди души.

Then he mustered the young men of the rulers of the provinces, and there were 232; and after them he mustered all the people, even all the sons of Israel, 7, 000.

16 И те излязоха около пладне. А Венадад пиеше и се опиваше в шатрите, заедно с царете - тридесет и двамата съюзени с него царе.

They went out at noon, while Ben-hadad was drinking himself drunk in the temporary shelters with the thirty-two kings who helped him.

17 П ърви излязоха слугите на областните управители. И когато Венадад прати слуги, за да узнае как върви обсадата, му известиха: Мъже излязоха от Самария.

The young men of the rulers of the provinces went out first; and Ben-hadad sent out and they told him, saying, “Men have come out from Samaria.”

18 А той каза: Ако са излезли с мир, хванете ги живи, или ако са излезли за бой, пак живи ги заловете.

Then he said, “If they have come out for peace, take them alive; or if they have come out for war, take them alive.”

19 И така, слугите на областните управители и войската, която ги следваше, излязоха от града.

So these went out from the city, the young men of the rulers of the provinces, and the army which followed them.

20 И всеки уби човека насреща му. И сирийците побегнаха, а Израел ги последва. А сирийският цар Венадад се отърва на кон с конниците.

They killed each his man; and the Arameans fled and Israel pursued them, and Ben-hadad king of Aram escaped on a horse with horsemen.

21 Т огава Израелевият цар излезе и порази бягащите с коне и с колесниците, и нанесе на сирийците голямо поражение.

The king of Israel went out and struck the horses and chariots, and killed the Arameans with a great slaughter.

22 С лед това пророкът дойде при Израелевия цар и му каза: Иди, укрепи се; размисли и внимавай какво да направиш, защото, след като измине една година, сирийският цар отново ще дойде против теб.

Then the prophet came near to the king of Israel and said to him, “Go, strengthen yourself and observe and see what you have to do; for at the turn of the year the king of Aram will come up against you.”

23 А слугите на сирийския цар му казаха: Техният Бог е планински бог, затова израелтяните надделяха над нас; но ако се бием с тях на полето, непременно ние ще надделеем над тях.

Now the servants of the king of Aram said to him, “ Their gods are gods of the mountains, therefore they were stronger than we; but rather let us fight against them in the plain, and surely we will be stronger than they.

24 З атова ето какво да направим: Отстрани всеки от царете от мястото му и вместо тях постави военачалници.

Do this thing: remove the kings, each from his place, and put captains in their place,

25 П осле ти събери войска, колкото войската, която изгуби - кон за кон, колесница за колесница; и нека се бием с тях на полето и непременно ще надделеем над тях. И той послуша съвета им и направи така.

and muster an army like the army that you have lost, horse for horse, and chariot for chariot. Then we will fight against them in the plain, and surely we will be stronger than they.” And he listened to their voice and did so. Another Aramean War

26 Т огава, след като измина една година, Венадад събра сирийците и излезе в Афек, за да се бие с Израел.

At the turn of the year, Ben-hadad mustered the Arameans and went up to Aphek to fight against Israel.

27 А израелтяните, като бяха събрани и запасени с храна, отидоха насреща им. Израелтяните разположиха стана си срещу тях като две малки кози стада, а сирийците изпълниха страната.

The sons of Israel were mustered and were provisioned and went to meet them; and the sons of Israel camped before them like two little flocks of goats, but the Arameans filled the country.

28 Т огава Божият човек дойде и каза на Израелевия цар: Така говори Господ: Понеже сирийците казаха: Йехова е Бог на планините, а не Бог на долините, затова ще предам в ръката ти цялото това голямо множество; и ще познаете, че Аз съм Йехова.

Then a man of God came near and spoke to the king of Israel and said, “Thus says the Lord, ‘Because the Arameans have said, “ The Lord is a god of the mountains, but He is not a god of the valleys,” therefore I will give all this great multitude into your hand, and you shall know that I am the Lord.’”

29 В ойските стояха разположени на стан една срещу друга седем дни, а на седмия ден влязоха в бой. И израелтяните избиха от сирийците сто хиляди пехотинци за един ден.

So they camped one over against the other seven days. And on the seventh day the battle was joined, and the sons of Israel killed of the Arameans 100, 000 foot soldiers in one day.

30 А останалите, като побегнаха в Афек, в града, стената падна върху двадесет и седем хиляди от останалите мъже. Побегна и Венадад и влезе в града, където се криеше от стая в стая.

But the rest fled to Aphek into the city, and the wall fell on 27, 000 men who were left. And Ben-hadad fled and came into the city into an inner chamber.

31 Т огава слугите му му казаха: Чули сме, че царете от Израелевия дом били милостиви. Нека сложим вретища на кръстовете си и въжета на главите си и нека излезем при Израелевия цар, дано да ти пощади живота.

His servants said to him, “Behold now, we have heard that the kings of the house of Israel are merciful kings, please let us put sackcloth on our loins and ropes on our heads, and go out to the king of Israel; perhaps he will save your life.”

32 И така, като се препасаха с вретища около кръстовете си и сложиха въжета на главите си, дойдоха при Израелевия цар и му казаха: Слугата ти Венадад казва: Моля ти се, остави ме да живея. А Ахаав запита: Жив ли е още? Той е мой брат.

So they girded sackcloth on their loins and put ropes on their heads, and came to the king of Israel and said, “ Your servant Ben-hadad says, ‘Please let me live.’” And he said, “Is he still alive? He is my brother.”

33 А мъжете приеха това като добър знак и побързаха да се хванат за думите му, и казаха: Венадад ти е брат. Ахаав нареди: Идете, доведете го. И когато Венадад дойде при него, той го качи на колесницата си.

Now the men took this as an omen, and quickly catching his word said, “Your brother Ben-hadad.” Then he said, “Go, bring him.” Then Ben-hadad came out to him, and he took him up into the chariot.

34 Т огава Венадад му каза: Градовете, които баща ми превзе от твоя баща, ще ти ги върна. Ти си направѝ улици в Дамаск, както си направи баща ми в Самария. А Ахаав отговори: И аз ще те пусна с този договор. Така сключи договор с него и го освободи.

Ben-hadad said to him, “ The cities which my father took from your father I will restore, and you shall make streets for yourself in Damascus, as my father made in Samaria.” Ahab said, “And I will let you go with this covenant.” So he made a covenant with him and let him go.

35 Т огава един човек от пророческите ученици каза на другаря си чрез Господнето слово: Ударѝ ме, моля те! Но човекът отказа да го удари.

Now a certain man of the sons of the prophets said to another by the word of the Lord, “Please strike me.” But the man refused to strike him.

36 З атова той му каза: Понеже ти не послуша Господния глас, щом си тръгнеш от мене, лъв ще те убие. И щом онзи си тръгна, лъв го нападна и го уби.

Then he said to him, “Because you have not listened to the voice of the Lord, behold, as soon as you have departed from me, a lion will kill you.” And as soon as he had departed from him a lion found him and killed him.

37 П осле той намери друг човек и му каза: Ударѝ ме, моля те! И човекът го удари и с удара го нарани.

Then he found another man and said, “Please strike me.” And the man struck him, wounding him.

38 Т огава пророкът си отиде и чакаше по пътя за царя, като се беше преоблякъл с покривало на очите си.

So the prophet departed and waited for the king by the way, and disguised himself with a bandage over his eyes.

39 И когато царят минаваше, той извика на царя: Слугата ти отиде сред сражението; и един човек, като се отдели настрана, доведе друг човек при мен и ми каза: Пази този човек. Ако побегне, тогава твоят живот ще бъде вместо неговия живот или ще платиш един талант сребро.

As the king passed by, he cried to the king and said, “Your servant went out into the midst of the battle; and behold, a man turned aside and brought a man to me and said, ‘Guard this man; if for any reason he is missing, then your life shall be for his life, or else you shall pay a talent of silver.’

40 Д окато слугата ти се занимаваше тук-там, човекът избяга. А Израелевият цар му каза: Ето присъдата ти; ти сам си я изрекъл.

While your servant was busy here and there, he was gone.” And the king of Israel said to him, “So shall your judgment be; you yourself have decided it.”

41 Т огава той побърза да вдигне покривалото от очите си. И Израелевият цар го позна, че беше един от пророците.

Then he hastily took the bandage away from his eyes, and the king of Israel recognized him that he was of the prophets.

42 А той му каза: Така казва Господ: Понеже ти пусна от ръката си човека, когото Аз бях обрекъл на погубване, затова твоят живот ще бъде вместо неговия живот и твоят народ - вместо неговия народ.

He said to him, “Thus says the Lord, ‘Because you have let go out of your hand the man whom I had devoted to destruction, therefore your life shall go for his life, and your people for his people.’”

43 И Израелевият цар пристигна в Самария и отиде у дома си тъжен и огорчен.

So the king of Israel went to his house sullen and vexed, and came to Samaria.