1 С лед като свърши всички Свои речи към народа, който Го слушаше, Исус влезе в Капернаум.

When He had completed all His discourse in the hearing of the people, He went to Capernaum.

2 А на някой си стотник слугата, който му беше мил, беше болен на умиране.

And a centurion’s slave, who was highly regarded by him, was sick and about to die.

3 И като чу за Исус, изпрати до Него някои юдейски старейшини да го помолят да дойде и изцели слугата му.

When he heard about Jesus, he sent some Jewish elders asking Him to come and save the life of his slave.

4 А те дойдоха при Исус и Го молеха настоятелно, като казваха: Той заслужава да направиш това за него,

When they came to Jesus, they earnestly implored Him, saying, “He is worthy for You to grant this to him;

5 з ащото обича нашия народ и той ни е построил синагогата.

for he loves our nation and it was he who built us our synagogue.”

6 Д окато Исус вървеше с тях и беше вече недалеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под покрива ми;

Now Jesus started on His way with them; and when He was not far from the house, the centurion sent friends, saying to Him, “ Lord, do not trouble Yourself further, for I am not worthy for You to come under my roof;

7 з атова не сметнах себе си достоен да дойда при Тебе; кажи само дума и слугата ми ще оздравее.

for this reason I did not even consider myself worthy to come to You, but just say the word, and my servant will be healed.

8 З ащото и аз съм човек, поставен под власт, и имам подчинени на мене войници; и казвам на един: Иди!, и той отива; и на друг: Ела!, и идва; и на слугата си: Направи това!, и той го прави.

For I also am a man placed under authority, with soldiers under me; and I say to this one, ‘Go!’ and he goes, and to another, ‘Come!’ and he comes, and to my slave, ‘Do this!’ and he does it.”

9 К ато чу това, Исус му се почуди; обърна се и каза на вървящото след Него множество: Казвам ви, дори в Израел не съм намерил толкова вяра.

Now when Jesus heard this, He marveled at him, and turned and said to the crowd that was following Him, “I say to you, not even in Israel have I found such great faith.”

10 И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял. Възкресяването на сина на вдовицата от Наин

When those who had been sent returned to the house, they found the slave in good health.

11 А скоро след това Исус отиде в един град, наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.

Soon afterwards He went to a city called Nain; and His disciples were going along with Him, accompanied by a large crowd.

12 И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, единствен син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.

Now as He approached the gate of the city, a dead man was being carried out, the only son of his mother, and she was a widow; and a sizeable crowd from the city was with her.

13 И Господ, като я видя, смили се над нея и ѝ каза: Недей да плачеш.

When the Lord saw her, He felt compassion for her, and said to her, “ Do not weep.”

14 Т огава се приближи и се допря до носилката; а носачите се спряха. И каза: Момче, казвам ти, стани.

And He came up and touched the coffin; and the bearers came to a halt. And He said, “Young man, I say to you, arise!”

15 И мъртвият се повдигна и седна, и започна да говори. И Исус го предаде на майка му.

The dead man sat up and began to speak. And Jesus gave him back to his mother.

16 Т огава страх обзе всички и славеха Бога, като казваха: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своя народ.

Fear gripped them all, and they began glorifying God, saying, “A great prophet has arisen among us!” and, “God has visited His people!”

17 И мълвата за Него се разнесе по цяла Юдея и по цялата околност. Исус Христос и Йоан Кръстител

This report concerning Him went out all over Judea and in all the surrounding district. A Deputation from John

18 А учениците на Йоан му известиха за всичко това.

The disciples of John reported to him about all these things.

19 И Йоан повика двама от учениците си и ги прати при Господа да попитат: Ти ли си Онзи, Който трябва да дойде, или друг да очакваме?

Summoning two of his disciples, John sent them to the Lord, saying, “Are You the Expected One, or do we look for someone else?”

20 И като дойдоха при Него, човеците казаха: Йоан Кръстител ни прати при Тебе да попитаме: Ти ли си Онзи, Който трябва да дойде, или друг да очакваме?

When the men came to Him, they said, “John the Baptist has sent us to You, to ask, ‘Are You the Expected One, or do we look for someone else?’”

21 И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи даде зрение.

At that very time He cured many people of diseases and afflictions and evil spirits; and He gave sight to many who were blind.

22 Т огава Той им отговори: Идете и разкажете на Йоан това, което видяхте и чухте, че слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват; мъртви биват възкресени и на сиромасите се проповядва благовестието.

And He answered and said to them, “Go and report to John what you have seen and heard: the blind receive sight, the lame walk, the lepers are cleansed, and the deaf hear, the dead are raised up, the poor have the gospel preached to them.

23 И блажен е онзи, който не се съблазни в Мене.

Blessed is he who does not take offense at Me.”

24 А когато си отидоха изпратените от Йоан, Исус започна да говори на множествата за Йоан: Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли, от вятър разлюлявана?

When the messengers of John had left, He began to speak to the crowds about John, “What did you go out into the wilderness to see? A reed shaken by the wind?

25 Н о какво излязохте да видите? Човек, облечен в меки дрехи? Ето, великолепно облечените и онези, които живеят разкошно, са в царските дворци.

But what did you go out to see? A man dressed in soft clothing? Those who are splendidly clothed and live in luxury are found in royal palaces!

26 Н о какво излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.

But what did you go out to see? A prophet? Yes, I say to you, and one who is more than a prophet.

27 Т ова е онзи, за когото е писано: "Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, който ще приготви пътя Ми пред Тебе."

This is the one about whom it is written, ‘ Behold, I send My messenger ahead of You, Who will prepare Your way before You.’

28 К азвам ви: Между родените от жена няма по-голям от Йоан; обаче по-малкият в Божието царство е по-голям от него.

I say to you, among those born of women there is no one greater than John; yet he who is least in the kingdom of God is greater than he.”

29 ( И целият народ и бирниците, като чуха това, признаха Божията правда, като бяха се кръстили с Йоановото кръщение.

When all the people and the tax collectors heard this, they acknowledged God’s justice, having been baptized with the baptism of John.

30 А фарисеите и законниците отхвърлиха Божията воля спрямо себе си, като не бяха се кръстили от него.)

But the Pharisees and the lawyers rejected God’s purpose for themselves, not having been baptized by John.

31 А на кого да уподобя човеците от това поколение? И на какво приличат?

“To what then shall I compare the men of this generation, and what are they like?

32 Т е приличат на деца, които седят на пазара, които викат едно на друго и казват: Свирихме ви и не играхте, жалеехме и не плакахте.

They are like children who sit in the market place and call to one another, and they say, ‘We played the flute for you, and you did not dance; we sang a dirge, and you did not weep.’

33 З ащото Йоан Кръстител дойде, който нито хляб яде, нито вино пие, и казвате: Бяс има.

For John the Baptist has come eating no bread and drinking no wine, and you say, ‘He has a demon!’

34 Д ойде Човешкият Син, Който яде и пие, и казвате: Ето, човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците.

The Son of Man has come eating and drinking, and you say, ‘Behold, a gluttonous man and a drunkard, a friend of tax collectors and sinners!’

35 Н о пак мъдростта се оправдава от всичките си чеда. Исус Христос и грешницата

Yet wisdom is vindicated by all her children.”

36 И един от фарисеите Го покани да яде с него; и Той влезе в къщата на фарисея и седна на трапезата.

Now one of the Pharisees was requesting Him to dine with him, and He entered the Pharisee’s house and reclined at the table.

37 И , ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че Исус седи на трапезата в къщата на фарисея, донесе алабастрен съд с миро.

And there was a woman in the city who was a sinner; and when she learned that He was reclining at the table in the Pharisee’s house, she brought an alabaster vial of perfume,

38 И като застана отзад при нозете Му и плачеше, започна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му и ги мажеше с мирото.

and standing behind Him at His feet, weeping, she began to wet His feet with her tears, and kept wiping them with the hair of her head, and kissing His feet and anointing them with the perfume.

39 А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, си каза: Този, ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница.

Now when the Pharisee who had invited Him saw this, he said to himself, “If this man were a prophet He would know who and what sort of person this woman is who is touching Him, that she is a sinner.” Parable of Two Debtors

40 А Исус се обърна към него с думите: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той отговори: Учителю, кажи.

And Jesus answered him, “Simon, I have something to say to you.” And he replied, “Say it, Teacher.”

41 Н якой си лихвар имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динария, а другият - петдесет.

“A moneylender had two debtors: one owed five hundred denarii, and the other fifty.

42 И понеже нямаха с какво да му платят, той опрости дълга и на двамата. И така, кой от тях ще го обикне повече?

When they were unable to repay, he graciously forgave them both. So which of them will love him more?”

43 С имон отговори: Мисля, че онзи, на когото е простил повече. А Той му каза: Правилно си отсъдил.

Simon answered and said, “I suppose the one whom he forgave more.” And He said to him, “You have judged correctly.”

44 И като се обърна към жената, каза на Симон: Виждаш ли тази жена? Влязох в къщата ти, но ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми и с косата си ги изтри.

Turning toward the woman, He said to Simon, “Do you see this woman? I entered your house; you gave Me no water for My feet, but she has wet My feet with her tears and wiped them with her hair.

45 Т и целувка не Ми даде за поздрав; а тя, откакто съм влязъл, не е престанала да целува нозете Ми.

You gave Me no kiss; but she, since the time I came in, has not ceased to kiss My feet.

46 Т и с елей не помаза главата Ми; а тя с миро помазва нозете Ми.

You did not anoint My head with oil, but she anointed My feet with perfume.

47 З атова ти казвам: Прощават ѝ се многото грехове (защото тя обикна много), а на когото малко се прощава, той малко обича.

For this reason I say to you, her sins, which are many, have been forgiven, for she loved much; but he who is forgiven little, loves little.”

48 И ѝ каза: Прощават ти се греховете.

Then He said to her, “ Your sins have been forgiven.”

49 И тези, които седяха с Него на трапезата, започнаха да се питат един друг: Кой е Този, Който и греховете прощава?

Those who were reclining at the table with Him began to say to themselves, “ Who is this man who even forgives sins?”

50 И сус каза на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир.

And He said to the woman, “ Your faith has saved you; go in peace.”