1 Т огава Йов отговори:

Then Job responded,

2 Д окога ще оскърбявате душата ми и ще ме съкрушавате с думи?

“How long will you torment me And crush me with words?

3 Д есет пъти вече стана как ме укорявате, но пак не ви е срам, че ми замайвате главата.

“These ten times you have insulted me; You are not ashamed to wrong me.

4 Д аже ако наистина съм съгрешил, грешката ми остава с мен.

“Even if I have truly erred, My error lodges with me.

5 А ко непременно искате да се големеете над мен и да хвърляте против мен укора ми,

“If indeed you vaunt yourselves against me And prove my disgrace to me,

6 з найте сега, че Бог ме повали и ме обиколи с мрежата Си.

Know then that God has wronged me And has closed His net around me. Everything Is against Him

7 Е то, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; издавам вик за помощ, но няма съд.

“Behold, I cry, ‘Violence!’ but I get no answer; I shout for help, but there is no justice.

8 Т ой е преградил пътя ми и не мога да премина, и е положил тъмнина в пътеките ми.

“He has walled up my way so that I cannot pass, And He has put darkness on my paths.

9 С ъблякъл ме е от славата ми и е отнел венеца от главата ми.

“He has stripped my honor from me And removed the crown from my head.

10 С ъкрушил ме е отвсякъде и аз отивам; и е изкоренил надеждата ми като дърво.

“He breaks me down on every side, and I am gone; And He has uprooted my hope like a tree.

11 З аявил е също против мене гнева Си и ме смята за един от враговете Си.

“He has also kindled His anger against me And considered me as His enemy.

12 П олковете Му настъпват заедно и заздравяват пътя си против мен, и се разполагат на стан около шатъра ми.

“His troops come together, And build up their way against me And camp around my tent.

13 О тдалечил е от мене братята ми; и онези, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мен.

“He has removed my brothers far from me, And my acquaintances are completely estranged from me.

14 О ставиха ме ближните ми и ме забравиха познайниците ми.

“My relatives have failed, And my intimate friends have forgotten me.

15 О нези, които живеят в дома ми, и слугините ми ме смятат за чужд; странен станах в очите им.

“Those who live in my house and my maids consider me a stranger. I am a foreigner in their sight.

16 В икам слугата си и не отговаря, при все че с устата си му се моля.

“I call to my servant, but he does not answer; I have to implore him with my mouth.

17 Д ъхът ми е отвратителен на жена ми и на децата на чреслата ми;

“My breath is offensive to my wife, And I am loathsome to my own brothers.

18 и самите малки деца ме презират; когато ставам, говорят против мене.

“Even young children despise me; I rise up and they speak against me.

19 В сичките ми по-близки приятели се гнусят от мен; и онези, които възлюбих, се обърнаха против мене.

“All my associates abhor me, And those I love have turned against me.

20 К остите ми залепват за кожата и за плътта ми; и се отървах само с кожата на зъбите си.

“My bone clings to my skin and my flesh, And I have escaped only by the skin of my teeth.

21 С милете се над мене, смилете се над мене, вие, приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

“Pity me, pity me, O you my friends, For the hand of God has struck me.

22 З ащо ме гоните, като че ли сте Бог, и не се насищате от плътта ми?

“Why do you persecute me as God does, And are not satisfied with my flesh? Job Says, “My Redeemer Lives”

23 О , да можеха да се напишат думите! Да се начертаеха на книга!

“Oh that my words were written! Oh that they were inscribed in a book!

24 Д а се издълбаеха на скала завинаги с желязна писалка и олово!

“That with an iron stylus and lead They were engraved in the rock forever!

25 З ащото зная, че е жив Изкупителят ми и че в последното време ще застане на земята;

“As for me, I know that my Redeemer lives, And at the last He will take His stand on the earth.

26 и като изтлее след кожата ми това тяло, пак в плътта си ще видя Бога,

“Even after my skin is destroyed, Yet from my flesh I shall see God;

27 К огото сам аз ще видя и очите ми ще гледат, и то не като чужденец. За тази гледка дробовете ми се топят дълбоко в мен.

Whom I myself shall behold, And whom my eyes will see and not another. My heart faints within me!

28 А ко кажете: Как ще го гоним, тъй като причината на това страдание се намира в самия него!

“If you say, ‘How shall we persecute him?’ And ‘ What pretext for a case against him can we find?’

29 Т огава бойте се от меча; защото гневни са наказанията, нанесени от меча, за да познаете, че има съд.

“ Then be afraid of the sword for yourselves, For wrath brings the punishment of the sword, So that you may know there is judgment.”