1 Т огава Йов отговори:

Entonces Job respondió:

2 Д окога ще оскърбявате душата ми и ще ме съкрушавате с думи?

“¿Hasta cuándo me angustiarán Y me aplastarán con palabras?

3 Д есет пъти вече стана как ме укорявате, но пак не ви е срам, че ми замайвате главата.

Estas diez veces me han insultado, ¿No les da vergüenza perjudicarme?

4 Д аже ако наистина съм съгрешил, грешката ми остава с мен.

Aunque en verdad yo haya errado, Mi error queda conmigo.

5 А ко непременно искате да се големеете над мен и да хвърляте против мен укора ми,

Si en verdad se jactan contra mí, Y comprueban mi oprobio,

6 з найте сега, че Бог ме повали и ме обиколи с мрежата Си.

Sepan ahora que Dios me ha agraviado Y me ha envuelto en Su red.

7 Е то, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; издавам вик за помощ, но няма съд.

Yo grito: ‘¡Violencia!,’ pero no obtengo respuesta; Clamo pidiendo ayuda, pero no hay justicia.

8 Т ой е преградил пътя ми и не мога да премина, и е положил тъмнина в пътеките ми.

El ha amurallado mi camino y no puedo pasar, Y ha puesto tinieblas en mis sendas.

9 С ъблякъл ме е от славата ми и е отнел венеца от главата ми.

Me ha despojado de mi honor Y quitado la corona de mi cabeza.

10 С ъкрушил ме е отвсякъде и аз отивам; и е изкоренил надеждата ми като дърво.

Me destruye por todos lados, y perezco, Y como a un árbol ha arrancado mi esperanza.

11 З аявил е също против мене гнева Си и ме смята за един от враговете Си.

También ha encendido Su ira contra mí Y me ha considerado Su enemigo.

12 П олковете Му настъпват заедно и заздравяват пътя си против мен, и се разполагат на стан около шатъра ми.

Se concentran a una Sus ejércitos, Preparan su camino (terraplén) de asalto contra mí, Y alrededor de mi tienda acampan.

13 О тдалечил е от мене братята ми; и онези, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мен.

El ha alejado de mí a mis hermanos, Y mis conocidos se han apartado completamente de mí.

14 О ставиха ме ближните ми и ме забравиха познайниците ми.

Mis parientes me fallaron Y mis íntimos amigos me han olvidado.

15 О нези, които живеят в дома ми, и слугините ми ме смятат за чужд; странен станах в очите им.

Los moradores de mi casa y mis criadas me tienen por extraño, Extranjero soy a sus ojos.

16 В икам слугата си и не отговаря, при все че с устата си му се моля.

Llamo a mi siervo, y no responde, Con mi propia boca tengo que rogarle.

17 Д ъхът ми е отвратителен на жена ми и на децата на чреслата ми;

Mi aliento es odioso a mi mujer, Y soy repugnante a mis propios hermanos.

18 и самите малки деца ме презират; когато ставам, говорят против мене.

Hasta los niños me desprecian, Me levanto, y hablan contra mí.

19 В сичките ми по-близки приятели се гнусят от мен; и онези, които възлюбих, се обърнаха против мене.

Todos mis compañeros me aborrecen, Y los que amo se han vuelto contra mí.

20 К остите ми залепват за кожата и за плътта ми; и се отървах само с кожата на зъбите си.

Mis huesos se pegan a mi piel y a mi carne, Sólo he escapado con la piel de mis dientes.

21 С милете се над мене, смилете се над мене, вие, приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

Tengan piedad, tengan piedad de mí, ustedes mis amigos, Porque la mano de Dios me ha herido.

22 З ащо ме гоните, като че ли сте Бог, и не се насищате от плътта ми?

¿Por qué me persiguen como Dios lo hace, Y no dejan ya de saciarse de mi carne?

23 О , да можеха да се напишат думите! Да се начертаеха на книга!

¡Oh, si mis palabras se escribieran, Si se grabaran en un libro!

24 Д а се издълбаеха на скала завинаги с желязна писалка и олово!

¡Si con cincel de hierro y con plomo Fueran esculpidas en piedra para siempre!

25 З ащото зная, че е жив Изкупителят ми и че в последното време ще застане на земята;

Yo sé que mi Redentor (Defensor) vive, Y al final se levantará sobre el polvo.

26 и като изтлее след кожата ми това тяло, пак в плътта си ще видя Бога,

Y después de deshecha mi piel, Aun en mi carne veré a Dios;

27 К огото сам аз ще видя и очите ми ще гледат, и то не като чужденец. За тази гледка дробовете ми се топят дълбоко в мен.

Al cual yo mismo contemplaré, Y a quien mis ojos verán y no los de otro. ¡Desfallece mi corazón dentro de mí!

28 А ко кажете: Как ще го гоним, тъй като причината на това страдание се намира в самия него!

Si dicen: ‘¿Cómo lo perseguiremos ?’ Y: ‘¿Qué pretexto hallaremos contra él ?’

29 Т огава бойте се от меча; защото гневни са наказанията, нанесени от меча, за да познаете, че има съд.

Teman la espada ustedes mismos, Porque el furor trae el castigo de la espada Para que sepan que hay juicio.”