1 А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, като носеха аромати, които бяха приготвили.

Pero el primer día de la semana, al rayar el alba, las mujeres vinieron al sepulcro trayendo las especias aromáticas que habían preparado.

2 И намериха камъка отвален от гроба.

Encontraron que la piedra había sido removida del sepulcro,

3 И като влязоха, не намериха тялото на Господ Исус.

y cuando entraron, no hallaron el cuerpo del Señor Jesús.

4 А докато бяха в недоумение за това, ето, пред тях застанаха двама мъже с ослепително облекло.

Aconteció que estando ellas perplejas por esto, de pronto se pusieron junto a ellas dos varones en vestiduras resplandecientes.

5 И обзети от страх, те наведоха лица към земята; а мъжете им казаха: Защо търсите Живия между мъртвите?

Estando ellas aterrorizadas e inclinados sus rostros a tierra, ellos les dijeron: “¿Por qué buscan entre los muertos al que vive?

6 Н яма Го тук, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,

No está aquí, sino que ha resucitado. Acuérdense cómo les habló cuando estaba aún en Galilea,

7 к ато казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден на грешни човеци, да бъде разпънат и на третия ден да възкръсне.

diciendo que el Hijo del Hombre debía ser entregado en manos de hombres pecadores, y ser crucificado, y al tercer día resucitar.”

8 И си спомниха думите Му.

Entonces ellas se acordaron de Sus palabras,

9 И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всички други.

y regresando del sepulcro, anunciaron todas estas cosas a los once apóstoles y a todos los demás.

10 А това бяха Мария Магдалена, Йоанна и Мария, майката на Яков, и другите жени с тях, които казаха тези неща на апостолите.

Eran María Magdalena y Juana y María, la madre de Jacobo (Santiago). También las demás mujeres con ellas decían estas cosas a los apóstoles.

11 А тези думи им се видяха като празни приказки и не им повярваха.

A ellos estas palabras les parecieron como disparates, y no las creyeron.

12 А Петър стана и изтича на гроба, и като надникна, видя саваните, положени отделно; и отиде у дома си, като се чудеше за станалото. Исус Христос се явява на двама ученици по пътя за Емаус

Pero Pedro se levantó y corrió al sepulcro. Inclinándose para mirar adentro, vio sólo las envolturas de lino, y se fue a su casa maravillado de lo que había acontecido. Jesús se Manifiesta a Dos Discípulos

13 И , ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, отдалечено на шестдесет стадия от Йерусалим.

Aquel mismo día dos de los discípulos iban a una aldea llamada Emaús, que estaba como a once kilómetros de Jerusalén.

14 И те разговаряха помежду си за всичко онова, което беше станало.

Conversaban entre sí acerca de todas estas cosas que habían acontecido.

15 И докато разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;

Y mientras conversaban y discutían, Jesús mismo se acercó y caminaba con ellos.

16 н о силата на очите им бе отслабена, за да не Го познаят.

Pero sus ojos estaban velados para que no Lo reconocieran.

17 Т ой им каза: Какви са тези думи, които разменяте помежду си по пътя? И те се спряха натъжени.

Y El les dijo: “¿Qué discusiones (palabras) son estas que tienen entre ustedes mientras van andando?” Y ellos se detuvieron, con semblante triste.

18 И един от тях, на име Клеопа, Му отговори: Нима само Ти ли си пришълец в Йерусалим и не си узнал това, което стана там тези дни?

Uno de ellos, llamado Cleofas, Le dijo: “¿Eres Tú el único visitante en Jerusalén que no sabe las cosas que en ella han acontecido en estos días?”

19 И ги попита: Кое? А те му отговориха: Станалото с Исус Назарянина, Който беше пророк, силен в дело и слово пред Бога и пред целия народ;

“¿Qué cosas?” les preguntó Jesús. Y ellos Le dijeron: “Las referentes a Jesús el Nazareno, que fue un profeta poderoso en obra y en palabra delante de Dios y de todo el pueblo;

20 и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха.

y cómo los principales sacerdotes y nuestros gobernantes Lo entregaron a sentencia de muerte y Lo crucificaron.

21 А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израел. И освен всичко това вече е трети ден, откакто стана това.

Pero nosotros esperábamos que El era el que iba a redimir a Israel. Además de todo esto, éste es el tercer día desde que estas cosas acontecieron.

22 П ри това и някои от жените измежду нас ни смаяха, като отишли рано сутринта на гроба

Y también algunas mujeres de entre nosotros nos asombraron; pues cuando fueron de madrugada al sepulcro,

23 и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.

y al no hallar Su cuerpo, vinieron diciendo que también habían visto una aparición de ángeles que decían que El vivía.

24 И някои от онези, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха всичко така, както казаха жените; а Него не видели.

Algunos de los que estaban con nosotros fueron al sepulcro, y lo hallaron tal como también las mujeres habían dicho; pero a El no lo vieron.”

25 И Той им каза: О, неразумни и мудни по сърце, да вярвате във всичко, което са говорили пророците!

Entonces Jesús les dijo: “¡Oh insensatos y tardos de corazón para creer todo lo que los profetas han dicho!

26 Н е трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава?

¿No era necesario que el Cristo (el Mesías) padeciera todas estas cosas y entrara en Su gloria ?”

27 И като почна от Моисей и от всички пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания.

Comenzando por Moisés y continuando con todos los profetas, les explicó lo referente a El en todas las Escrituras.

28 И приближиха селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч.

Se acercaron a la aldea adonde iban, y El hizo como que iba más lejos.

29 Н о те Го задържаха и казаха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.

Y ellos Le insistieron, diciendo: “Quédate con nosotros, porque está atardeciendo, y el día ya ha declinado.” Y entró a quedarse con ellos.

30 И когато седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и им го подаде.

Al sentarse a la mesa con ellos, Jesús tomó pan, y lo bendijo; y partiéndo lo, les dio.

31 Т огава очите им се отвориха и те Го познаха; а Той стана невидим за тях.

Entonces les fueron abiertos los ojos y Lo reconocieron; pero El desapareció de la presencia de ellos.

32 И разискваха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше Писанията?

Y se dijeron el uno al otro: “¿No ardía nuestro corazón dentro de nosotros mientras nos hablaba en el camino, cuando nos abría las Escrituras ?”

33 И в същия час станаха и се върнаха в Йерусалим, където намериха събрани единадесетте и тези, които бяха с тях,

Levantándose en esa misma hora, regresaron a Jerusalén, y hallaron reunidos a los once apóstoles y a los que estaban con ellos,

34 к оито казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симон.

que decían: “Es verdad que el Señor ha resucitado y se ha aparecido a Simón.”

35 Т е пък разказаха за станалото по пътя и как Го познаха, когато разчупваше хляба. Исус Христос се явява на апостолите в Йерусалим

Y ellos contaban sus experiencias en el camino, y cómo Lo habían reconocido al partir el pan. Jesús se Aparece a los Discípulos

36 И когато говореха за това, сам Исус застана между тях и им каза: Мир вам!

Mientras ellos relataban estas cosas, Jesús se puso en medio de ellos, y les dijo: “Paz a ustedes.”

37 А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.

Pero ellos, aterrorizados y asustados, pensaron que veían un espíritu.

38 И Той им каза: Защо се смущавате и защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?

Y El les dijo: “¿Por qué están turbados, y por qué surgen dudas en sus corazones?

39 П огледнете ръцете Ми и нозете Ми - Аз съм същият; пипнете Ме и вижте, защото дух няма плът и кости, както виждате, че Аз имам.

Miren Mis manos y Mis pies, que Yo mismo soy; tóquenme y vean, porque un espíritu no tiene carne ni huesos como ustedes ven que Yo tengo.”

40 И като каза това, им показа ръцете и нозете Си.

Cuando dijo esto, les mostró las manos y los pies.

41 Н о понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той каза: Имате ли тук нещо за ядене?

Como ellos todavía no lo creían a causa de la alegría y porque estaban asombrados, les dijo: “¿Tienen aquí algo de comer ?”

42 И Му дадоха парче печена риба и меден сок.

Ellos Le presentaron parte de un pescado asado,

43 И взе и яде пред тях.

y El lo tomó en las manos y comió delante de ellos. La Gran Comisión

44 И сус им каза: Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.

Después Jesús les dijo: “Esto es lo que Yo les decía cuando todavía estaba con ustedes: que era necesario que se cumpliera todo lo que sobre Mí está escrito en la Ley de Moisés, en los Profetas y en los Salmos.”

45 Т огава им отвори ума, за да разберат Писанията.

Entonces les abrió la mente para que comprendieran las Escrituras,

46 И им каза: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден,

y les dijo: “Así está escrito, que el Cristo (el Mesías) padecerá y resucitará de entre los muertos al tercer día;

47 и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всички народи, като се започне от Йерусалим.

y que en Su nombre se predicará el arrepentimiento para el perdón de los pecados a todas las naciones, comenzando desde Jerusalén.

48 В ие сте свидетели за това.

Ustedes son testigos de estas cosas.

49 И , ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Моя Отец; а вие стойте в града Йерусалим, докато се облечете със сила отгоре. Възнесението на Исус Христос

Por tanto, Yo enviaré sobre ustedes la promesa de Mi Padre; pero ustedes, permanezcan en la ciudad hasta que sean investidos con poder de lo alto.” Jesús se Despide de Sus Discípulos

50 И ги заведе до едно място срещу Витания; и вдигна ръцете Си да ги благослови.

Entonces Jesús los condujo fuera de la ciudad, hasta cerca de Betania, y alzando Sus manos, los bendijo.

51 И като ги благославяше, отдели се от тях и се възнесе на небето.

Y aconteció que mientras los bendecía, se separó de ellos y fue llevado arriba al cielo.

52 А те Му се поклониха и се върнаха в Йерусалим с голяма радост;

Ellos, después de adorar a Jesús, regresaron a Jerusalén con gran gozo,

53 и прекарваха постоянно в храма, като хвалеха и благославяха Бога.

y estaban siempre en el templo alabando a Dios.