1 А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, като носеха аромати, които бяха приготвили.

Now upon the first day of the week, very early in the morning, they came unto the sepulchre, bringing the spices which they had prepared, and certain others with them.

2 И намериха камъка отвален от гроба.

And they found the stone rolled away from the sepulchre.

3 И като влязоха, не намериха тялото на Господ Исус.

And they entered in, and found not the body of the Lord Jesus.

4 А докато бяха в недоумение за това, ето, пред тях застанаха двама мъже с ослепително облекло.

And it came to pass, as they were much perplexed thereabout, behold, two men stood by them in shining garments:

5 И обзети от страх, те наведоха лица към земята; а мъжете им казаха: Защо търсите Живия между мъртвите?

And as they were afraid, and bowed down their faces to the earth, they said unto them, Why seek ye the living among the dead?

6 Н яма Го тук, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,

He is not here, but is risen: remember how he spake unto you when he was yet in Galilee,

7 к ато казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден на грешни човеци, да бъде разпънат и на третия ден да възкръсне.

Saying, The Son of man must be delivered into the hands of sinful men, and be crucified, and the third day rise again.

8 И си спомниха думите Му.

And they remembered his words,

9 И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всички други.

And returned from the sepulchre, and told all these things unto the eleven, and to all the rest.

10 А това бяха Мария Магдалена, Йоанна и Мария, майката на Яков, и другите жени с тях, които казаха тези неща на апостолите.

It was Mary Magdalene and Joanna, and Mary the mother of James, and other women that were with them, which told these things unto the apostles.

11 А тези думи им се видяха като празни приказки и не им повярваха.

And their words seemed to them as idle tales, and they believed them not.

12 А Петър стана и изтича на гроба, и като надникна, видя саваните, положени отделно; и отиде у дома си, като се чудеше за станалото. Исус Христос се явява на двама ученици по пътя за Емаус

Then arose Peter, and ran unto the sepulchre; and stooping down, he beheld the linen clothes laid by themselves, and departed, wondering in himself at that which was come to pass.

13 И , ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, отдалечено на шестдесет стадия от Йерусалим.

And, behold, two of them went that same day to a village called Emmaus, which was from Jerusalem about threescore furlongs.

14 И те разговаряха помежду си за всичко онова, което беше станало.

And they talked together of all these things which had happened.

15 И докато разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;

And it came to pass, that, while they communed together and reasoned, Jesus himself drew near, and went with them.

16 н о силата на очите им бе отслабена, за да не Го познаят.

But their eyes were holden that they should not know him.

17 Т ой им каза: Какви са тези думи, които разменяте помежду си по пътя? И те се спряха натъжени.

And he said unto them, What manner of communications are these that ye have one to another, as ye walk, and are sad?

18 И един от тях, на име Клеопа, Му отговори: Нима само Ти ли си пришълец в Йерусалим и не си узнал това, което стана там тези дни?

And the one of them, whose name was Cleopas, answering said unto him, Art thou only a stranger in Jerusalem, and hast not known the things which are come to pass there in these days?

19 И ги попита: Кое? А те му отговориха: Станалото с Исус Назарянина, Който беше пророк, силен в дело и слово пред Бога и пред целия народ;

And he said unto them, What things? And they said unto him, Concerning Jesus of Nazareth, which was a prophet mighty in deed and word before God and all the people:

20 и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха.

And how the chief priests and our rulers delivered him to be condemned to death, and have crucified him.

21 А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израел. И освен всичко това вече е трети ден, откакто стана това.

But we trusted that it had been he which should have redeemed Israel: and beside all this, to day is the third day since these things were done.

22 П ри това и някои от жените измежду нас ни смаяха, като отишли рано сутринта на гроба

Yea, and certain women also of our company made us astonished, which were early at the sepulchre;

23 и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.

And when they found not his body, they came, saying, that they had also seen a vision of angels, which said that he was alive.

24 И някои от онези, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха всичко така, както казаха жените; а Него не видели.

And certain of them which were with us went to the sepulchre, and found it even so as the women had said: but him they saw not.

25 И Той им каза: О, неразумни и мудни по сърце, да вярвате във всичко, което са говорили пророците!

Then he said unto them, O fools, and slow of heart to believe all that the prophets have spoken:

26 Н е трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава?

Ought not Christ to have suffered these things, and to enter into his glory?

27 И като почна от Моисей и от всички пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания.

And beginning at Moses and all the prophets, he expounded unto them in all the scriptures the things concerning himself.

28 И приближиха селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч.

And they drew nigh unto the village, whither they went: and he made as though he would have gone further.

29 Н о те Го задържаха и казаха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.

But they constrained him, saying, Abide with us: for it is toward evening, and the day is far spent. And he went in to tarry with them.

30 И когато седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и им го подаде.

And it came to pass, as he sat at meat with them, he took bread, and blessed it, and brake, and gave to them.

31 Т огава очите им се отвориха и те Го познаха; а Той стана невидим за тях.

And their eyes were opened, and they knew him; and he vanished out of their sight.

32 И разискваха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше Писанията?

And they said one to another, Did not our heart burn within us, while he talked with us by the way, and while he opened to us the scriptures?

33 И в същия час станаха и се върнаха в Йерусалим, където намериха събрани единадесетте и тези, които бяха с тях,

And they rose up the same hour, and returned to Jerusalem, and found the eleven gathered together, and them that were with them,

34 к оито казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симон.

Saying, The Lord is risen indeed, and hath appeared to Simon.

35 Т е пък разказаха за станалото по пътя и как Го познаха, когато разчупваше хляба. Исус Христос се явява на апостолите в Йерусалим

And they told what things were done in the way, and how he was known of them in breaking of bread.

36 И когато говореха за това, сам Исус застана между тях и им каза: Мир вам!

And as they thus spake, Jesus himself stood in the midst of them, and saith unto them, Peace be unto you.

37 А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.

But they were terrified and affrighted, and supposed that they had seen a spirit.

38 И Той им каза: Защо се смущавате и защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?

And he said unto them, Why are ye troubled? and why do thoughts arise in your hearts?

39 П огледнете ръцете Ми и нозете Ми - Аз съм същият; пипнете Ме и вижте, защото дух няма плът и кости, както виждате, че Аз имам.

Behold my hands and my feet, that it is I myself: handle me, and see; for a spirit hath not flesh and bones, as ye see me have.

40 И като каза това, им показа ръцете и нозете Си.

And when he had thus spoken, he shewed them his hands and his feet.

41 Н о понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той каза: Имате ли тук нещо за ядене?

And while they yet believed not for joy, and wondered, he said unto them, Have ye here any meat?

42 И Му дадоха парче печена риба и меден сок.

And they gave him a piece of a broiled fish, and of an honeycomb.

43 И взе и яде пред тях.

And he took it, and did eat before them.

44 И сус им каза: Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.

And he said unto them, These are the words which I spake unto you, while I was yet with you, that all things must be fulfilled, which were written in the law of Moses, and in the prophets, and in the psalms, concerning me.

45 Т огава им отвори ума, за да разберат Писанията.

Then opened he their understanding, that they might understand the scriptures,

46 И им каза: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден,

And said unto them, Thus it is written, and thus it behooved Christ to suffer, and to rise from the dead the third day:

47 и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всички народи, като се започне от Йерусалим.

And that repentance and remission of sins should be preached in his name among all nations, beginning at Jerusalem.

48 В ие сте свидетели за това.

And ye are witnesses of these things.

49 И , ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Моя Отец; а вие стойте в града Йерусалим, докато се облечете със сила отгоре. Възнесението на Исус Христос

And, behold, I send the promise of my Father upon you: but tarry ye in the city of Jerusalem, until ye be endued with power from on high.

50 И ги заведе до едно място срещу Витания; и вдигна ръцете Си да ги благослови.

And he led them out as far as to Bethany, and he lifted up his hands, and blessed them.

51 И като ги благославяше, отдели се от тях и се възнесе на небето.

And it came to pass, while he blessed them, he was parted from them, and carried up into heaven.

52 А те Му се поклониха и се върнаха в Йерусалим с голяма радост;

And they worshipped him, and returned to Jerusalem with great joy:

53 и прекарваха постоянно в храма, като хвалеха и благославяха Бога.

And were continually in the temple, praising and blessing God. Amen.