1 А Исус, като видя множествата, изкачи се на хълма; и когато седна, учениците Му дойдоха при Него.

And seeing the multitudes, he went up into a mountain: and when he was set, his disciples came unto him:

2 И като отвори устата Си, поучаваше ги, като казваше:

And he opened his mouth, and taught them, saying,

3 Б лажени бедните по дух, защото е тяхно небесното царство.

Blessed are the poor in spirit: for theirs is the kingdom of heaven.

4 Б лажени скърбящите, защото те ще се утешат.

Blessed are they that mourn: for they shall be comforted.

5 Б лажени кротките, защото те ще наследят земята.

Blessed are the meek: for they shall inherit the earth.

6 Б лажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.

Blessed are they which do hunger and thirst after righteousness: for they shall be filled.

7 Б лажени милостивите, защото на тях ще се показва милост.

Blessed are the merciful: for they shall obtain mercy.

8 Б лажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.

Blessed are the pure in heart: for they shall see God.

9 Б лажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии синове.

Blessed are the peacemakers: for they shall be called the children of God.

10 Б лажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство.

Blessed are they which are persecuted for righteousness' sake: for theirs is the kingdom of heaven.

11 Б лажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо всякакво зло заради Мене;

Blessed are ye, when men shall revile you, and persecute you, and shall say all manner of evil against you falsely, for my sake.

12 р адвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас. Сол и светлина за света

Rejoice, and be exceeding glad: for great is your reward in heaven: for so persecuted they the prophets which were before you.

13 В ие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не става, освен да се изхвърли навън и да се тъпче от хората.

Ye are the salt of the earth: but if the salt have lost his savour, wherewith shall it be salted? it is thenceforth good for nothing, but to be cast out, and to be trodden under foot of men.

14 В ие сте светлината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие.

Ye are the light of the world. A city that is set on an hill cannot be hid.

15 И когато запалят светило, не го слагат под шиника, а на светилника и то свети на всички, които са в къщи.

Neither do men light a candle, and put it under a bushel, but on a candlestick; and it giveth light unto all that are in the house.

16 С ъщо така нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата. Исус Христос и законът

Let your light so shine before men, that they may see your good works, and glorify your Father which is in heaven.

17 Д а не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците? Не съм дошъл да разруша, но да изпълня.

Think not that I am come to destroy the law, or the prophets: I am not come to destroy, but to fulfil.

18 З ащото истина ви казвам: Докато премине небето и земята, нито една йота, нито една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.

For verily I say unto you, Till heaven and earth pass, one jot or one tittle shall in no wise pass from the law, till all be fulfilled.

19 И така, който наруши една от тези най-малки заповеди и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство.

Whosoever therefore shall break one of these least commandments, and shall teach men so, he shall be called the least in the kingdom of heaven: but whosoever shall do and teach them, the same shall be called great in the kingdom of heaven.

20 З ащото ви казвам, че ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в небесното царство.

For I say unto you, That except your righteousness shall exceed the righteousness of the scribes and Pharisees, ye shall in no case enter into the kingdom of heaven.

21 Ч ули сте, че е било казано на древните: "Не убивай; и който убие, ще бъде виновен пред съда."

Ye have heard that it was said of them of old time, Thou shalt not kill; and whosoever shall kill shall be in danger of the judgment:

22 А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брат си без причина, ще бъде виновен пред съда; и който каже на брат си Рака, ще бъде виновен пред Синедриона; а който му каже: Бунтовни безумецо, ще бъде виновен за огнения пъкъл.

But I say unto you, That whosoever is angry with his brother without a cause shall be in danger of the judgment: and whosoever shall say to his brother, Raca, shall be in danger of the council: but whosoever shall say, Thou fool, shall be in danger of hell fire.

23 И така, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против теб,

Therefore if thou bring thy gift to the altar, and there rememberest that thy brother hath ought against thee;

24 о стави дара си там, пред олтара, и първо иди и се помири с брат си, и тогава ела, и принеси дара си.

Leave there thy gift before the altar, and go thy way; first be reconciled to thy brother, and then come and offer thy gift.

25 Б ързай да се сдобриш с противника си, докато си на пътя с него към съдилището, да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на служителя и да бъдеш хвърлен в тъмница.

Agree with thine adversary quickly, whiles thou art in the way with him; lest at any time the adversary deliver thee to the judge, and the judge deliver thee to the officer, and thou be cast into prison.

26 И стина ти казвам: Няма да излезеш оттам, докато не изплатиш и последния кодрант.

Verily I say unto thee, Thou shalt by no means come out thence, till thou hast paid the uttermost farthing.

27 Ч ули сте, че е било казано: "Не прелюбодействай."

Ye have heard that it was said by them of old time, Thou shalt not commit adultery:

28 Н о Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.

But I say unto you, That whosoever looketh on a woman to lust after her hath committed adultery with her already in his heart.

29 А ко дясното ти око те съблазнява, извади го и го хвърли; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла.

And if thy right eye offend thee, pluck it out, and cast it from thee: for it is profitable for thee that one of thy members should perish, and not that thy whole body should be cast into hell.

30 И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла.

And if thy right hand offend thee, cut it off, and cast it from thee: for it is profitable for thee that one of thy members should perish, and not that thy whole body should be cast into hell.

31 О ще е било казано: "Който напусне жена си, нека ѝ даде разводно писмо."

It hath been said, Whosoever shall put away his wife, let him give her a writing of divorcement:

32 А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодейства; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодейства.

But I say unto you, That whosoever shall put away his wife, saving for the cause of fornication, causeth her to commit adultery: and whosoever shall marry her that is divorced committeth adultery.

33 Ч ули сте още, че е било казано на древните: "Не нарушавай клетвата си, но изпълнявай клетвите си пред Господа."

Again, ye have heard that it hath been said by them of old time, Thou shalt not forswear thyself, but shalt perform unto the Lord thine oaths:

34 Н о Аз ви казвам: Изобщо да не се кълнете; нито в небето, защото то е престол на Бога;

But I say unto you, Swear not at all; neither by heaven; for it is God's throne:

35 н ито в земята, защото е Негово подножие; нито в Йерусалим, защото е град на великия Цар.

Nor by the earth; for it is his footstool: neither by Jerusalem; for it is the city of the great King.

36 Н ито в главата си да се кълнеш, защото не можеш да направиш нито един косъм бял или черен.

Neither shalt thou swear by thy head, because thou canst not make one hair white or black.

37 Н о говорът ви да бъде: Да, да! Не, не! А каквото е повече от това, е от лукавия.

But let your communication be, Yea, yea; Nay, nay: for whatsoever is more than these cometh of evil.

38 Ч ули сте, че е било казано: "Око за око, зъб за зъб."

Ye have heard that it hath been said, An eye for an eye, and a tooth for a tooth:

39 А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но ако те удари някой по дясната буза, обърни му и другата.

But I say unto you, That ye resist not evil: but whosoever shall smite thee on thy right cheek, turn to him the other also.

40 Н а този, който би поискал да се съди с теб и да ти вземе ризата, остави му и горната си дреха.

And if any man will sue thee at the law, and take away thy coat, let him have thy cloak also.

41 К ойто те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две.

And whosoever shall compel thee to go a mile, go with him twain.

42 Д ай на този, който проси от теб; и не се отвръщай от онзи, който ти иска на заем.

Give to him that asketh thee, and from him that would borrow of thee turn not thou away.

43 Ч ули сте, че е било казано: "Обичай ближния си, а мрази неприятеля си."

Ye have heard that it hath been said, Thou shalt love thy neighbour, and hate thine enemy.

44 Н о Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и се молете за онези, които ви гонят,

But I say unto you, Love your enemies, bless them that curse you, do good to them that hate you, and pray for them which despitefully use you, and persecute you;

45 з а да бъдете синове на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява и над злите, и над добрите и дава дъжд на праведните и на неправедните.

That ye may be the children of your Father which is in heaven: for he maketh his sun to rise on the evil and on the good, and sendeth rain on the just and on the unjust.

46 З ащото ако обичате само онези, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците?

For if ye love them which love you, what reward have ye? do not even the publicans the same?

47 И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?

And if ye salute your brethren only, what do ye more than others? do not even the publicans so?

48 И така, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.

Be ye therefore perfect, even as your Father which is in heaven is perfect.