1 В идя се добре на Дарий да постави над царството сто и двадесет сатрапи, които да бъдат по цялото царство,

It pleased Darius to set over the kingdom an hundred and twenty princes, which should be over the whole kingdom;

2 и над тях - трима князе, един от които беше Даниил, за да дават тези сатрапи сметка на тях и така царят да не губи.

And over these three presidents; of whom Daniel was first: that the princes might give accounts unto them, and the king should have no damage.

3 В това време този Даниил се отличаваше от другите князе и сатрапите, защото в него имаше превъзходен дух; и царят намисли да го постави над цялото царство.

Then this Daniel was preferred above the presidents and princes, because an excellent spirit was in him; and the king thought to set him over the whole realm.

4 Т огава князете и сатрапите се стараеха да намерят причина против Даниил относно делата на царството; но не можаха да намерят никаква причина или вина, защото той беше верен и в него не бе намерена никаква погрешка или вина.

Then the presidents and princes sought to find occasion against Daniel concerning the kingdom; but they could find none occasion nor fault; forasmuch as he was faithful, neither was there any error or fault found in him.

5 И така, тези хора казаха: Няма да намерим никаква причина против този Даниил, освен ако не открием нещо относно закона на неговия Бог.

Then said these men, We shall not find any occasion against this Daniel, except we find it against him concerning the law of his God.

6 И така, тези князе и сатрапи се събраха при царя и му казаха така: Царю Дарий, да си жив довека!

Then these presidents and princes assembled together to the king, and said thus unto him, King Darius, live for ever.

7 В сички князе на царството, наместниците и сатрапите, съветниците и управителите, като се съветваха, решиха да поискат от царя да издаде указ и да обяви строга забрана, че който, до тридесет дни, би отправил някаква молба до който и да било бог или човек освен до тебе, царю, той да бъде хвърлен в рова на лъвовете.

All the presidents of the kingdom, the governors, and the princes, the counsellors, and the captains, have consulted together to establish a royal statute, and to make a firm decree, that whosoever shall ask a petition of any God or man for thirty days, save of thee, O king, he shall be cast into the den of lions.

8 С ега, царю, утвърди забраната и подпиши писмената ѝ форма, за да не се измени според закона на мидяните и персите, който не се изменя.

Now, O king, establish the decree, and sign the writing, that it be not changed, according to the law of the Medes and Persians, which altereth not.

9 З атова цар Дарий подписа писмената забрана.

Wherefore king Darius signed the writing and the decree.

10 А Даниил, щом научи, че била подписана писмената забрана, влезе у дома си и като държеше прозорците на стаята си отворени към Йерусалим, падаше на колената си три пъти на ден, молещ се и благодарящ пред своя Бог, както правеше и преди това.

Now when Daniel knew that the writing was signed, he went into his house; and his windows being open in his chamber toward Jerusalem, he kneeled upon his knees three times a day, and prayed, and gave thanks before his God, as he did aforetime.

11 Т огава онези хора се събраха и откриха, че Даниил отправяше молба и се молеше пред своя Бог.

Then these men assembled, and found Daniel praying and making supplication before his God.

12 З атова се приближиха и говориха пред царя за царската забрана, като казаха: Не подписа ли ти забрана, че всеки човек, който до тридесет дни би отправил молба до който и да било бог или човек освен до тебе, царю, ще бъде хвърлен в рова на лъвовете? Царят отговори: Това е вярно според закона на мидяните и персите, който не се изменя.

Then they came near, and spake before the king concerning the king's decree; Hast thou not signed a decree, that every man that shall ask a petition of any God or man within thirty days, save of thee, O king, shall be cast into the den of lions? The king answered and said, The thing is true, according to the law of the Medes and Persians, which altereth not.

13 Т огава те казаха пред царя: Онзи Даниил, който е от пленените юдеи, не зачита нито тебе, царю, нито подписаната от тебе забрана, а принася молбата си три пъти на ден.

Then answered they and said before the king, That Daniel, which is of the children of the captivity of Judah, regardeth not thee, O king, nor the decree that thou hast signed, but maketh his petition three times a day.

14 Т огава царят, като чу тези думи, много се наскърби и взе присърце да отърве Даниил; и се трудеше до залязването на слънцето да го избави.

Then the king, when he heard these words, was sore displeased with himself, and set his heart on Daniel to deliver him: and he laboured till the going down of the sun to deliver him.

15 Т огава онези хора се събраха при царя и му казаха: Знай, царю, че е закон на мидяните и персите, че никаква забрана или постановление, което царят утвърди, да не се изменя.

Then these men assembled unto the king, and said unto the king, Know, O king, that the law of the Medes and Persians is, That no decree nor statute which the king establisheth may be changed.

16 Т огава царят заповяда и докараха Даниил, и го хвърлиха в рова на лъвовете. А царят проговори на Даниил: Твоят Бог, на Когото ти служиш непрестанно, Той ще те отърве.

Then the king commanded, and they brought Daniel, and cast him into the den of lions. Now the king spake and said unto Daniel, Thy God whom thou servest continually, he will deliver thee.

17 П осле, като донесоха камък и го поставиха върху устието на рова, царят го запечати със своя печат и с печата на големците си, за да не се измени никакво намерение относно Даниил.

And a stone was brought, and laid upon the mouth of the den; and the king sealed it with his own signet, and with the signet of his lords; that the purpose might not be changed concerning Daniel.

18 Т огава царят отиде в палата си и пренощува гладен; нито остави да донесат пред него музикални инструменти; и сънят побегна от него.

Then the king went to his palace, and passed the night fasting: neither were instruments of musick brought before him: and his sleep went from him.

19 Н а сутринта царят стана много рано и побърза да отиде при рова на лъвовете.

Then the king arose very early in the morning, and went in haste unto the den of lions.

20 И като се приближи до рова, извика с плачевен глас към Даниил. Царят проговори на Даниил: Данииле, служителю на живия Бог, твоят Бог, на Когото ти служиш непрестанно, можа ли да те отърве от лъвовете?

And when he came to the den, he cried with a lamentable voice unto Daniel: and the king spake and said to Daniel, O Daniel, servant of the living God, is thy God, whom thou servest continually, able to deliver thee from the lions?

21 Т огава Даниил отвърна на царя: Царю, да си жив довека!

Then said Daniel unto the king, O king, live for ever.

22 М оят Бог прати ангела Си да запуши устата на лъвовете и те не ми навредиха, защото се оказах невинен пред Него; също и пред тебе, царю, не съм извършил никакво прегрешение.

My God hath sent his angel, and hath shut the lions' mouths, that they have not hurt me: forasmuch as before him innocency was found in me; and also before thee, O king, have I done no hurt.

23 Т огава царят се зарадва много и заповяда да извадят Даниил от рова. И когато Даниил беше изваден от рова, никаква повреда не бе открита у него, защото беше уповал на своя Бог.

Then was the king exceedingly glad for him, and commanded that they should take Daniel up out of the den. So Daniel was taken up out of the den, and no manner of hurt was found upon him, because he believed in his God.

24 Т огава по заповед на царя докараха онези хора, които бяха наклеветили Даниил, и хвърлиха тях, децата и жените им в рова на лъвовете; и преди да стигнат до дъното на рова, лъвовете ги нападнаха и счупиха всичките им кости.

And the king commanded, and they brought those men which had accused Daniel, and they cast them into the den of lions, them, their children, and their wives; and the lions had the mastery of them, and brake all their bones in pieces or ever they came at the bottom of the den.

25 Т огава цар Дарий писа до всички племена, народи и езици, които живеят по целия свят: Мир да се умножи на вас!

Then king Darius wrote unto all people, nations, and languages, that dwell in all the earth; Peace be multiplied unto you.

26 И здавам указ - в цялата държава, над която царувам, да треперят хората и да се боят пред Данииловия Бог; защото Той е живият Бог, Който е утвърден довека, и Неговото царство е царство, което няма да се наруши, и властта Му ще трае до край.

I make a decree, That in every dominion of my kingdom men tremble and fear before the God of Daniel: for he is the living God, and stedfast for ever, and his kingdom that which shall not be destroyed, and his dominion shall be even unto the end.

27 Т ой избавя и отървава, и върши знамения и чудеса на небесата и на земята; Той е, Който отърва Даниил от силата на лъвовете.

He delivereth and rescueth, and he worketh signs and wonders in heaven and in earth, who hath delivered Daniel from the power of the lions.

28 И така, този Даниил благоденстваше през царуването на Дарий и през царуването на персиеца Кир.

So this Daniel prospered in the reign of Darius, and in the reign of Cyrus the Persian.