1 П оради това нека оставим първоначалното учение за Христос и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме отново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога,

Therefore leaving the principles of the doctrine of Christ, let us go on unto perfection; not laying again the foundation of repentance from dead works, and of faith toward God,

2 у чение за измивания, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.

Of the doctrine of baptisms, and of laying on of hands, and of resurrection of the dead, and of eternal judgment.

3 И това ще направим, ако Бог позволи.

And this will we do, if God permit.

4 З ащото за тези, които веднъж са били просветени и са вкусили от небесния дар, и са станали причастни на Святия Дух,

For it is impossible for those who were once enlightened, and have tasted of the heavenly gift, and were made partakers of the Holy Ghost,

5 и са вкусили колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век,

And have tasted the good word of God, and the powers of the world to come,

6 а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и да се доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.

If they shall fall away, to renew them again unto repentance; seeing they crucify to themselves the Son of God afresh, and put him to an open shame.

7 З ащото земята, която се е поила от дъжда, който пада често на нея, и която ражда трева, полезна на тези, за които се и обработва, получава благословение от Бога;

For the earth which drinketh in the rain that cometh oft upon it, and bringeth forth herbs meet for them by whom it is dressed, receiveth blessing from God:

8 н о ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще бъде прокълната и сетнината ѝ е да се изгори.

But that which beareth thorns and briers is rejected, and is nigh unto cursing; whose end is to be burned.

9 О баче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за по-добро нещо, което води към спасението.

But, beloved, we are persuaded better things of you, and things that accompany salvation, though we thus speak.

10 З ащото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте, и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.

For God is not unrighteous to forget your work and labour of love, which ye have shewed toward his name, in that ye have ministered to the saints, and do minister.

11 И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай;

And we desire that every one of you do shew the same diligence to the full assurance of hope unto the end:

12 д а не бъдете лениви, а да подражавате на онези, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните благословения. Божието обещание е надеждно

That ye be not slothful, but followers of them who through faith and patience inherit the promises.

13 З ащото когато Бог даваше обещание на Авраам, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, като каза:

For when God made promise to Abraham, because he could swear by no greater, he sware by himself,

14 " Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа."

Saying, Surely blessing I will bless thee, and multiplying I will multiply thee.

15 И така, Авраам, като устоя, получи обещаното.

And so, after he had patiently endured, he obtained the promise.

16 З ащото както човеците се кълнат в някого, по-голям от тях, и клетвата, дадена в потвърждение на думата, слага край на всеки спор между тях,

For men verily swear by the greater: and an oath for confirmation is to them an end of all strife.

17 т ака и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,

Wherein God, willing more abundantly to shew unto the heirs of promise the immutability of his counsel, confirmed it by an oath:

18 т ака че чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибегнали да се държим за поставената пред нас надежда;

That by two immutable things, in which it was impossible for God to lie, we might have a strong consolation, who have fled for refuge to lay hold upon the hope set before us:

19 к оято имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е вътре зад завесата;

Which hope we have as an anchor of the soul, both sure and stedfast, and which entereth into that within the veil;

20 к ъдето Исус като предтеча влезе за нас и стана Първосвещеник довека според Мелхиседековия чин.

Whither the forerunner is for us entered, even Jesus, made an high priest for ever after the order of Melchisedec.