1 ( По слав. 141.) Давидово поучение. Молитва, когато беше в пещерата. С гласа си викам към Господа; с гласа си на Господа се моля.

I cried unto the Lord with my voice; with my voice unto the Lord did I make my supplication.

2 И зливам пред Него плача си, скръбта си изявявам пред Него.

I poured out my complaint before him; I shewed before him my trouble.

3 К огато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скроиха за мене на пътя, по който ходех.

When my spirit was overwhelmed within me, then thou knewest my path. In the way wherein I walked have they privily laid a snare for me.

4 П огледни надясно ми и виж, че никой не иска да знае за мен; избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.

I looked on my right hand, and beheld, but there was no man that would know me: refuge failed me; no man cared for my soul.

5 К ъм Тебе, Господи, извиках; казах: Ти си мое прибежище, дял мой в земята на живите.

I cried unto thee, O Lord: I said, Thou art my refuge and my portion in the land of the living.

6 В нимавай към вика ми, защото съм много унижен; избави ме от преследвачите ми, защото са по-силни от мен.

Attend unto my cry; for I am brought very low: deliver me from my persecutors; for they are stronger than I.

7 И зведи от тъмницата душата ми, за да слави името Ти; праведните ще се съберат около мене, защото ще постъпваш щедро към мене.

Bring my soul out of prison, that I may praise thy name: the righteous shall compass me about; for thou shalt deal bountifully with me.