1 ( По слав. 141.) Давидово поучение. Молитва, когато беше в пещерата. С гласа си викам към Господа; с гласа си на Господа се моля.

I cry unto Jehovah with my voice: with my voice unto Jehovah do I make supplication.

2 И зливам пред Него плача си, скръбта си изявявам пред Него.

I pour out my plaint before him; I shew before him my trouble.

3 К огато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скроиха за мене на пътя, по който ходех.

When my spirit was overwhelmed within me, then thou knewest my path. In the way wherein I walked have they hidden a snare for me.

4 П огледни надясно ми и виж, че никой не иска да знае за мен; избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.

Look on the right hand and see; there is no man that knoweth me: refuge hath failed me; no man careth for my soul.

5 К ъм Тебе, Господи, извиках; казах: Ти си мое прибежище, дял мой в земята на живите.

I cried unto thee, Jehovah; I said, Thou art my refuge, my portion in the land of the living.

6 В нимавай към вика ми, защото съм много унижен; избави ме от преследвачите ми, защото са по-силни от мен.

Attend unto my cry, for I am brought very low; deliver me from my persecutors, for they are stronger than I.

7 И зведи от тъмницата душата ми, за да слави името Ти; праведните ще се съберат около мене, защото ще постъпваш щедро към мене.

Bring my soul out of prison, that I may celebrate thy name. The righteous shall surround me, because thou dealest bountifully with me.