1 А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, като носеха аромати, които бяха приготвили.

But on the morrow of the sabbath, very early indeed in the morning, they came to the tomb, bringing the aromatic spices which they had prepared.

2 И намериха камъка отвален от гроба.

And they found the stone rolled away from the sepulchre.

3 И като влязоха, не намериха тялото на Господ Исус.

And when they had entered they found not the body of the Lord Jesus.

4 А докато бяха в недоумение за това, ето, пред тях застанаха двама мъже с ослепително облекло.

And it came to pass as they were in perplexity about it, that behold, two men suddenly stood by them in shining raiment.

5 И обзети от страх, те наведоха лица към земята; а мъжете им казаха: Защо търсите Живия между мъртвите?

And as they were filled with fear and bowed their faces to the ground, they said to them, Why seek ye the living one among the dead?

6 Н яма Го тук, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,

He is not here, but is risen: remember how he spoke to you, being yet in Galilee,

7 к ато казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден на грешни човеци, да бъде разпънат и на третия ден да възкръсне.

saying, The Son of man must be delivered up into the hands of sinners, and be crucified, and rise the third day.

8 И си спомниха думите Му.

And they remembered his words;

9 И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всички други.

and, returning from the sepulchre, related all these things to the eleven and to all the rest.

10 А това бяха Мария Магдалена, Йоанна и Мария, майката на Яков, и другите жени с тях, които казаха тези неща на апостолите.

Now it was Mary of Magdala, and Johanna, and Mary the of James, and the others with them, who told these things to the apostles.

11 А тези думи им се видяха като празни приказки и не им повярваха.

And their words appeared in their eyes as an idle tale, and they disbelieved them.

12 А Петър стана и изтича на гроба, и като надникна, видя саваните, положени отделно; и отиде у дома си, като се чудеше за станалото. Исус Христос се явява на двама ученици по пътя за Емаус

But Peter, rising up, ran to the sepulchre, and stooping down he sees the linen clothes lying there alone, and went away home, wondering at what had happened.

13 И , ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, отдалечено на шестдесет стадия от Йерусалим.

And behold, two of them were going on the same day to a village distant sixty stadia from Jerusalem, called Emmaus;

14 И те разговаряха помежду си за всичко онова, което беше станало.

and they conversed with one another about all these things which had taken place.

15 И докато разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;

And it came to pass as they conversed and reasoned, that Jesus himself drawing nigh, went with them;

16 н о силата на очите им бе отслабена, за да не Го познаят.

but their eyes were holden so as not to know him.

17 Т ой им каза: Какви са тези думи, които разменяте помежду си по пътя? И те се спряха натъжени.

And he said to them, What discourses are these which pass between you as ye walk, and are downcast?

18 И един от тях, на име Клеопа, Му отговори: Нима само Ти ли си пришълец в Йерусалим и не си узнал това, което стана там тези дни?

And one, named Cleopas, answering said to him, Thou sojournest alone in Jerusalem, and dost not know what has taken place in it in these days?

19 И ги попита: Кое? А те му отговориха: Станалото с Исус Назарянина, Който беше пророк, силен в дело и слово пред Бога и пред целия народ;

And he said to them, What things? And they said to him, The things concerning Jesus the Nazaraean, who was a prophet mighty in deed and word before God and all the people;

20 и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха.

and how the chief priests and our rulers delivered him up to judgment of death and crucified him.

21 А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израел. И освен всичко това вече е трети ден, откакто стана това.

But we had hoped that he was who is about to redeem Israel. But then, besides all these things, it is now, to-day, the third day since these things took place.

22 П ри това и някои от жените измежду нас ни смаяха, като отишли рано сутринта на гроба

And withal, certain women from amongst us astonished us, having been very early at the sepulchre,

23 и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.

and, not having found his body, came, saying that they also had seen a vision of angels, who say that he is living.

24 И някои от онези, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха всичко така, както казаха жените; а Него не видели.

And some of those with us went to the sepulchre, and found it so, as the women also had said, but him they saw not.

25 И Той им каза: О, неразумни и мудни по сърце, да вярвате във всичко, което са говорили пророците!

And he said to them, O senseless and slow of heart to believe in all that the prophets have spoken!

26 Н е трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава?

Ought not the Christ to have suffered these things and to enter into his glory?

27 И като почна от Моисей и от всички пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания.

And having begun from Moses and from all the prophets, he interpreted to them in all the scriptures the things concerning himself.

28 И приближиха селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч.

And they drew near to the village where they were going, and he made as though he would go farther.

29 Н о те Го задържаха и казаха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.

And they constrained him, saying, Stay with us, for it is toward evening and the day is declining. And he entered in to stay with them.

30 И когато седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и им го подаде.

And it came to pass as he was at table with them, having taken the bread, he blessed, and having broken it, gave it to them.

31 Т огава очите им се отвориха и те Го познаха; а Той стана невидим за тях.

And their eyes were opened, and they recognised him. And he disappeared from them.

32 И разискваха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше Писанията?

And they said to one another, Was not our heart burning in us as he spoke to us on the way, as he opened the scriptures to us?

33 И в същия час станаха и се върнаха в Йерусалим, където намериха събрани единадесетте и тези, които бяха с тях,

And rising up the same hour, they returned to Jerusalem. And they found the eleven, and those with them, gathered together,

34 к оито казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симон.

saying, The Lord is indeed risen and has appeared to Simon.

35 Т е пък разказаха за станалото по пътя и как Го познаха, когато разчупваше хляба. Исус Христос се явява на апостолите в Йерусалим

And they related what on the way, and how he was made known to them in the breaking of bread.

36 И когато говореха за това, сам Исус застана между тях и им каза: Мир вам!

And as they were saying these things, he himself stood in their midst, and says to them, Peace unto you.

37 А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.

But they, being confounded and being frightened, supposed they beheld a spirit.

38 И Той им каза: Защо се смущавате и защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?

And he said to them, Why are ye troubled? and why are thoughts rising in your hearts?

39 П огледнете ръцете Ми и нозете Ми - Аз съм същият; пипнете Ме и вижте, защото дух няма плът и кости, както виждате, че Аз имам.

behold my hands and my feet, that it is I myself. Handle me and see, for a spirit has not flesh and bones as ye see me having.

40 И като каза това, им показа ръцете и нозете Си.

And having said this he shewed them his hands and his feet.

41 Н о понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той каза: Имате ли тук нещо за ядене?

But while they yet did not believe for joy, and were wondering, he said to them, Have ye anything here to eat?

42 И Му дадоха парче печена риба и меден сок.

And they gave him part of a broiled fish and of a honeycomb;

43 И взе и яде пред тях.

and he took it and ate before them.

44 И сус им каза: Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.

And he said to them, These the words which I spoke to you while I was yet with you, that all that is written concerning me in the law of Moses and prophets and psalms must be fulfilled.

45 Т огава им отвори ума, за да разберат Писанията.

Then he opened their understanding to understand the scriptures,

46 И им каза: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден,

and said to them, Thus it is written, and thus it behoved the Christ to suffer, and to rise from among the dead the third day;

47 и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всички народи, като се започне от Йерусалим.

and that repentance and remission of sins should be preached in his name to all the nations beginning at Jerusalem.

48 В ие сте свидетели за това.

And ye are witnesses of these things.

49 И , ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Моя Отец; а вие стойте в града Йерусалим, докато се облечете със сила отгоре. Възнесението на Исус Христос

And behold, I send the promise of my Father upon you; but do ye remain in the city till ye be clothed with power from on high.

50 И ги заведе до едно място срещу Витания; и вдигна ръцете Си да ги благослови.

And he led them out as far as Bethany, and having lifted up his hands, he blessed them.

51 И като ги благославяше, отдели се от тях и се възнесе на небето.

And it came to pass as he was blessing them, he was separated from them and was carried up into heaven.

52 А те Му се поклониха и се върнаха в Йерусалим с голяма радост;

And they, having done him homage, returned to Jerusalem with great joy,

53 и прекарваха постоянно в храма, като хвалеха и благославяха Бога.

and were continually in the temple praising and blessing God.