1 И Исус пак започна да поучава край езерото. И при Него се събра едно твърде голямо множество, така че Той влезе в една ладия и седна; а цялото множество беше на сушата край езерото.

And again he began to teach by the sea. And a great crowd was gathered together to him, so that going on board ship he sat in the sea, and all the crowd were close to the sea on the land.

2 И ги поучаваше много с притчи и им казваше в поучението Си:

And he taught them many things in parables. And he said to them in his doctrine,

3 С лушайте: Ето, сеячът излезе да сее.

Hearken: Behold, the sower went forth to sow.

4 И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.

And it came to pass as he sowed, one fell by the wayside, and the birds came and devoured it.

5 Д руги паднаха на скалисто място, където нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

And another fell on the rocky ground, where it had not much earth, and immediately it sprung up out because it had no depth of earth;

6 а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

and when the sun arose it was burnt up, and because of its not having any root, it withered.

7 И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги задушиха, и не дадоха плод.

And another fell among the thorns, and the thorns grew up and choked it, and it yielded no fruit.

8 А другите паднаха на добра земя и дадоха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха - кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.

And another fell into the good ground, and yielded fruit, growing up and increasing; and bore, one thirty, and one sixty, and one a hundred.

9 И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.

And he said, He that has ears to hear, let him hear.

10 И когато Исус остана сам, онези, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.

And when he was alone, those about him with the twelve asked him the parables.

11 Т ой им каза: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на онези, външните, всичко се дава в притчи;

And he said to them, To you is given the mystery of the kingdom of God; but to them who are without, all things are done in parables,

12 т ака че гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости грехът.

that beholding they may behold and not see, and hearing they may hear and not understand, lest it may be, they should be converted and they should be forgiven.

13 И им каза: Не разбирате ли тази притча? А как ще разберете всички притчи?

And he says to them, Do ye not know this parable? and how will ye be acquainted with all the parables?

14 С еячът сее Словото.

The sower sows the word:

15 А онези край пътя, където се сее Словото, са тези, които, като чуят, Сатана веднага идва и грабва посятото в тях Слово.

and these are they by the wayside where the word is sown, and when they hear, immediately Satan comes and takes away the word that was sown in them.

16 С ъщо и посятото на скалистите места са тези, които, като чуят Словото, веднага с радост го приемат;

And these are they in like manner who are sown upon the rocky places, who when they hear the word, immediately receive it with joy,

17 н ямат обаче корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение заради Словото, веднага се съблазняват.

and they have no root in themselves, but are for a time: then, tribulation arising, or persecution on account of the word, immediately they are offended.

18 П осятото между тръните са други; те са онези, които са слушали Словото,

And others are they who are sown among the thorns: these are they who have heard the word,

19 н о светските грижи, примамката на богатството и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават Словото и то става безплодно.

and the cares of life, and the deceitfulness of riches, and the lusts of other things, entering in, choke the word, and it becomes unfruitful.

20 А посятото на добрата земя са тези, които слушат Словото, приемат го и дават плод - тридесет, шестдесет и стократно. Светилото и светилникът

And these are they who have been sown on the good ground, such as hear the word and receive it, and bear fruit; one thirty, and one sixty, and one a hundred.

21 И им каза: Затова ли се донася светилото, за да го сложат под шиника или под леглото? Не е ли затова, да го поставят на светилника?

And he said to them, Does the lamp come that it should be put under the bushel or under the couch? not that it should be set upon the lamp-stand?

22 З ащото няма нещо тайно, което да не стане явно; нито е било скрито нещо, освен за да излезе наяве.

For there is nothing hidden which shall not be made manifest; nor does any secret thing take place, but that it should come to light.

23 А ко има някой уши да слуша, нека слуша.

If any one have ears to hear, let him hear.

24 К аза им също: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще ви се прибави.

And he said to them, Take heed what ye hear; with what measure ye mete, it shall be meted to you; and there shall be added to you.

25 З ащото, който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има. Божието Царство е като посято семе, което израства само̀

For whosoever has, to him shall be given; and he who has not, even what he has shall be taken from him.

26 И каза: Божието царство е, както когато човек, който хвърли семе в земята;

And he said, Thus is the kingdom of God, as if a man should cast the seed upon the earth,

27 и спи и става нощ и ден; а как никне и расте семето, той не знае.

and should sleep and rise up night and day, and the seed should sprout and grow, he does not know how.

28 З емята от само себе си произвежда, първо стрък, после клас, след това пълно зърно в класа.

The earth bears fruit of itself, first blade, then an ear, then full corn in the ear.

29 А когато узрее плодът, начаса изпраща сърп, защото е настанала жътва. Притча за синаповото зърно

But when the fruit is produced, immediately he sends the sickle, for the harvest is come.

30 К аза още: На какво да оприличим Божието царство или с каква притча да го представим?

And he said, How should we liken the kingdom of God, or with what comparison should we compare it?

31 Т о прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всички семена, които са на земята;

As to a grain of mustard, which, when it is sown upon the earth, is less than all seeds which are upon the earth,

32 н о когато бъде посято, расте и става по-голямо от всички градински растения, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.

and when it has been sown, mounts up and becomes greater than all herbs, and produces great branches, so that the birds of heaven can roost under its shadow.

33 И с много такива притчи им проповядваше Словото, както можеха да слушат.

And with many such parables he spoke the word to them, as they were able to hear,

34 А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици. Исус укротява бурята

but without a parable spoke he not to them; and in private he explained all things to his disciples.

35 И в същия ден, когато се свечери, Исус им каза: Да минем на отсрещната страна.

And on that day, when evening was come, he says to them, Let us go over to the other side:

36 И като отпратиха народа, взеха Го със себе си в ладията, така както беше; и имаше други ладии с Него.

and having sent away the crowd, they take him with, as he was, in the ship. But other ships also were with him.

37 И се разрази голяма буря и вълните заливаха ладията, така че тя вече се пълнеше с вода.

And there comes a violent gust of wind, and the waves beat into the ship, so that it already filled.

38 А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събудиха и Му казаха: Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме?

And he was in the stern sleeping on the cushion. And they awake him up and say to him, Teacher, dost thou not care that we are perishing?

39 И Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина.

And awaking up he rebuked the wind, and said to the sea, Silence; be mute. And the wind fell, and there was a great calm.

40 Т огава им каза: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?

And he said to them, Why are ye fearful? how ye have not faith?

41 И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой ли е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?

And they feared great fear, and said one to another, Who then is this, that even the wind and the sea obey him?