1 К огато седнеш да ядеш с началник, прегледай добре какво има пред тебе;

When thou sittest to eat with a ruler, consider well who is before thee;

2 п остави ограничение на гърлото си, ако си лаком;

and put a knife to thy throat, if thou be a man given to appetite.

3 н е пожелавай вкусните му ястия, защото те са примамливи гозби.

Be not desirous of his dainties; for they are deceitful food.

4 Н е се старай да придобиеш богатство, изостави тази си мисъл.

Weary not thyself to become rich; cease from thine own intelligence:

5 У стремиш ли към него очите си - вече го няма! Защото наистина богатството си прави крила - както орел, който лети към небето.

wilt thou set thine eyes upon it, it is gone; for indeed it maketh itself wings and it flieth away as an eagle towards the heavens.

6 Н е яж хляба на онзи, който има лошо око, нито пожелавай вкусните му ястия,

Eat thou not the food of him that hath an evil eye, neither desire thou his dainties.

7 з ащото каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Казва ти: Яж и пий, но сърцето му не е с тебе.

For as he thinketh in his soul, so is he. Eat and drink! will he say unto thee; but his heart is not with thee.

8 З алъка, който си изял, ще повърнеш и ще изгубиш добрите си думи.

Thy morsel which thou hast eaten must thou vomit up, and thou wilt have wasted thy sweet words.

9 Н е говори на безумния, защото той ще презре разумността на думите ти.

Speak not in the ears of a foolish, for he will despise the wisdom of thy words.

10 Н е премествай стари межди, нито влизай в нивите на сирачетата,

Remove not the ancient landmark; and enter not into the fields of the fatherless:

11 з ащото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.

for their redeemer is mighty; he will plead their cause against thee.

12 П редай сърцето си на поука и ушите си - към думи на знание.

Apply thy heart unto instruction, and thine ears to the words of knowledge.

13 Д а не ти се свиди да наказваш детето, защото, ако и да го биеш с пръчка, няма да умре.

Withhold not correction from the child; for thou beatest him with the rod, he shall not die:

14 Т и, като го биеш с пръчката, ще избавиш душата му от ада. Наставления на мъдър баща към син

thou shalt beat him with the rod, and shalt deliver his soul from Sheol.

15 С ине мой, ако сърцето ти бъде мъдро, то и на моето сърце ще е драго.

My son, if thy heart be wise, my heart shall rejoice, even mine;

16 Д а! Сърцето ми ще се радва, когато устните ти изговарят правото.

and my reins shall exult, when thy lips speak right things.

17 С ърцето ти да не завижда на грешните, а да пребъдва в страх от Господа цял ден,

Let not thy heart envy sinners, but in the fear of Jehovah all the day;

18 з ащото наистина има бъдеще и надеждата ти няма да загине.

for surely there is a result, and thine expectation shall not be cut off.

19 Т и, сине мой, слушай и бъди мъдър, и оправяй сърцето си в пътя.

Thou, my son, hear and be wise, and direct thy heart in the way.

20 Н е бъди между онези, които се напиват с вино, между невъздържани хора, които преяждат с месо,

Be not among winebibbers, among riotous eaters of flesh.

21 з ащото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят и сънливостта ще облече човека с дрипи.

For the drunkard and the glutton shall come to poverty; and drowsiness clotheth with rags.

22 С лушай баща си, който те е родил, и не презирай майка си, когато остарее.

Hearken unto thy father that begat thee, and despise not thy mother when she is old.

23 К упувай истината и не я продавай, също и мъдростта, поуката и разума.

Buy the truth, and sell it not; wisdom, and instruction, and intelligence.

24 Б ащата на праведния ще се радва много и който ражда мъдър син, ще има радост от него.

The father of a righteous shall greatly rejoice, and he that begetteth a wise shall have joy of him:

25 И така, нека се веселят твоят баща и твоята майка и да се възхищава онази, която те е родила.

let thy father and thy mother have joy, and let her that bore thee rejoice.

26 С ине мой, дай сърцето си на мен и очите ти нека внимават в моите пътища,

My son, give me thy heart, and let thine eyes observe my ways.

27 з ащото блудницата е дълбока яма и чуждата жена е тесен ров.

For a whore is a deep ditch; and a strange woman is a narrow pit.

28 Д а! Тя причаква като за плячка и умножава числото на неверните между хората.

She also lieth in wait as a robber, and increaseth the treacherous among men.

29 Н а кого горест? На кого скръб? На кого каране? На кого оплакване? На кого удари без причина? На кого подпухнали очи? -

Who hath woe? Who hath sorrow? Who contentions? Who complaining? Who wounds without cause? Who redness of eyes?

30 Н а онези, които се бавят около виното, които отиват да вкусят подправено вино.

—They that tarry long at the wine; they that go to try mixed wine.

31 Н е гледай виното, че е червено, че показва цвета си в чашата, че се поглъща гладко,

Look not upon the wine when it is red, when it sparkleth in the cup, and goeth down smoothly:

32 з ащото после то хапе като змия и жили като ехидна.

at the last it biteth like a serpent, and stingeth like an adder.

33 О чите ти ще гледат чужди жени и сърцето ти ще изригва развратни неща;

Thine eyes shall behold strange women, and thy heart shall speak froward things;

34 д аже ще бъдеш като някой, който би легнал сред море, или като някой, който би лежал на върха на мачта.

and thou shalt be as he that lieth down in the midst of the sea, and as he that lieth down upon the top of a mast:

35 У дариха ме, ще кажеш, и не ме заболя; биха ме - и не усетих. Кога ще се събудя, за да го търся пак?

—''They have smitten me, I am not sore; they have beaten me, I knew it not. When shall I awake? I will seek it yet again.''