1 ( По слав. 52.) За първия певец, по боледуването му, Давидово поучение. Безумният каза в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се хората и сториха гнусно беззаконие; няма кой да прави добро.

The fool hath said in his heart, There is no God! They have corrupted themselves, and have done abominable iniquity: there is none that doeth good.

2 Б ог надникна от небето над човешките синове, за да види има ли някой разумен, който да търси Бога.

God looked down from the heavens upon the children of men, to see if there were any that did understand, that did seek God.

3 В секи един от тях се обърна назад; всички заедно се развратиха; няма кой да прави добро, няма нито един.

Every one of them is gone back, they are together become corrupt: there is none that doeth good, not even one.

4 Б ез разум ли са онези, които беззаконстват, които изпояждат народа ми, както ядат хляб, и не призовават Бога?

Have the workers of iniquity no knowledge, eating up my people they eat bread? they call not upon God.

5 Н ападна ги голям страх там, където нямаше страх; защото Бог разпръсна костите на възпротивяващите се против тебе; посрамил си ги, защото Бог ги отхвърли.

There were they in great fear, where no fear was; for God scattereth the bones of him that encampeth against thee. Thou hast put to shame, for God hath despised them.

6 Д ано дойде от Сион избавление за Израел! Когато Бог върне Своя народ от плен, тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израел.

Oh that the salvation of Israel were come out of Zion! When God turneth again the captivity of his people, Jacob shall be glad, Israel shall rejoice.