1 ( По слав. 105.) Алилуя. Славете Господа, защото е благ. Защото Неговата милост трае довека.

Hallelujah! Give ye thanks unto Jehovah; for he is good; for his loving-kindness for ever.

2 К ой може да изкаже великите дела на Господа или да разгласи цялото Негово хваление?

Who can utter the mighty acts of Jehovah? can shew forth all his praise?

3 Б лажени онези, които пазят правосъдие; блажен онзи, който върши правда по всяко време.

Blessed are they that keep justice, he that doeth righteousness at all times.

4 П омни ме, Господи, с благоволението, което храниш към народа Си; посети ме със спасението Си;

Remember me, O Jehovah, with favour toward thy people; visit me with thy salvation:

5 з а да видя благоденствието на Твоите избрани, за да се радвам във веселието на народа Ти, за да се хваля заедно с Твоето наследство.

That I may see the prosperity of thy chosen ones, that I may rejoice in the joy of thy nation, that I may glory with thine inheritance.

6 С ъгрешихме ние и бащите ни, беззаконие и нечестие извършихме.

We have sinned with our fathers, we have committed iniquity, we have done wickedly.

7 Б ащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет, не си спомняха многото Твои милости, а се възпротивиха при морето, при Червеното море.

Our fathers in Egypt considered not thy wondrous works; they remembered not the multitude of thy loving-kindnesses; but they rebelled at the sea, at the Red Sea.

8 П ри все това Бог ги избави заради името Си, за да направи познато могъществото Си.

Yet he saved them for his name's sake, that he might make known his might.

9 С мъмра Червеното море и то изсъхна; и така ги преведе през дълбочините като през пасбище

And he rebuked the Red Sea, and it dried up; and he led them through the deeps as through a wilderness.

10 и ги спаси от ръката на ненавистника им, и ги изкупи от ръката на неприятеля.

And he saved them from the hand of him that hated, and redeemed them from the hand of the enemy.

11 В одите покриха противниците им; не остана нито един от тях.

And the waters covered their oppressors: there was not one of them left.

12 Т огава повярваха на думите Му, пееха Му хваления.

Then believed they his words; they sang his praise.

13 Н о скоро забравиха делата Му, не чакаха изпълнението на намерението Му,

They soon forgot his works; they waited not for his counsel:

14 а се полакомиха твърде много в пустинята и изпитаха Бога в безводната страна;

And they lusted exceedingly in the wilderness, and tempted God in the desert.

15 и Той им даде това, което искаха; прати обаче мършавост на душите им.

Then he gave them their request, but sent leanness into their soul.

16 С ъщо и на Моисей те завидяха в стана и на Господния светия Аарон.

And they envied Moses in the camp, Aaron, the saint of Jehovah.

17 З емята се разтвори и погълна Датан, и покри Авироновата дружина;

The earth opened and swallowed up Dathan, and covered the company of Abiram;

18 и огън се запали сред дружината им; пламък изгори нечестивите.

And fire was kindled in their company; a flame burned up the wicked.

19 Т е направиха теле в Хорив и се поклониха на излят идол;

They made a calf in Horeb, and did homage to a molten image;

20 т ака размениха Славата си срещу подобие на вол, който яде трева!

And they changed their glory into the similitude of an ox that eateth grass.

21 З абравиха своя Избавител, Бога, Който беше извършил велики дела в Египет,

They forgot God their Saviour, who had done great things in Egypt,

22 ч удесни дела в Хамовата земя, страшни неща около Червеното море.

Wondrous works in the land of Ham, terrible things by the Red Sea.

23 З атова Той каза, че ще ги изтреби; само че избраният му Моисей застана пред Него в пролома, за да отвърне гнева Му, да не би да ги погуби.

And he said that he would destroy them, had not Moses, his chosen, stood before him in the breach, to turn away his fury, lest he should destroy.

24 Д ори те презряха желаната земя, не повярваха в Неговото слово,

And they despised the pleasant land; they believed not his word,

25 а зароптаха в шатрите си и не послушаха гласа на Господа.

But murmured in their tents: they hearkened not unto the voice of Jehovah.

26 З атова Той им се закле, че ще ги повали в пустинята

And he lifted up his hand to them, that he would make them fall in the wilderness;

27 и че ще повали потомството им между народите, и ще ги разпръсне по разни страни.

And that he would make their seed fall among the nations, and disperse them through the countries.

28 С ъщо те се прилепиха към Ваалфегор и ядоха жертви, принесени на мъртви богове.

And they joined themselves unto Baal-Peor, and ate the sacrifices of the dead;

29 И така предизвикаха Бога с делата си дотолкова, че язвата направи пролом между тях.

And they provoked to anger with their doings; and a plague broke out among them.

30 Н о стана Финеес и извърши посредничество, и язвата престана;

Then stood up Phinehas and executed judgment, and the plague was stayed;

31 и това му се вмени за правда от род в род довека.

And that was reckoned unto him for righteousness, from generation to generation, for evermore.

32 С ъщо и при водите на Мерива те Го разгневиха, така че нещастие сполетя Моисей заради тях;

And they moved him to wrath at the waters of Meribah, and it went ill with Moses on their account;

33 з ащото се разбунтуваха против Духа Му и Моисей говори несмислено с устните си.

For they provoked his spirit, so that he spoke unadvisedly with his lips.

34 П ри това те не изтребиха племената, както Господ им беше заповядал,

They did not destroy the peoples, as Jehovah commanded them;

35 а се смесиха с тези народи и се научиха на техните дела;

But they mingled with the nations, and learned their works;

36 т ака че служиха на идолите им, които станаха примка за тях.

And they served their idols; and they were a snare unto them:

37 Д а! Синовете си и дъщерите си принесоха в жертва на бесовете

And they sacrificed their sons and their daughters unto demons,

38 и проляха невинна кръв - кръвта на синовете и дъщерите си, които пожертваха на ханаанските идоли; и земята се оскверни от кръвопролития.

And shed innocent blood, the blood of their sons and of their daughters, whom they sacrificed unto the idols of Canaan; and the land was polluted with blood.

39 Т ака те се оскверниха от делата си и блудстваха в действията си.

And they were defiled with their works, and went a-whoring in their doings.

40 З атова гневът на Господа пламна против народа Му и Той се погнуси от наследството Си.

Then was the anger of Jehovah kindled against his people, and he abhorred his inheritance;

41 П редаде ги в ръцете на народите; и ги завладяха противниците им.

And he gave them into the hand of the nations; and they that hated them ruled over them:

42 Н еприятелите им продължиха да ги притесняват и те останаха подчинени под ръката им.

And their enemies oppressed them, and they were brought into subjection under their hand.

43 М ного пъти Той ги избавя; но понеже намеренията им бяха бунтовнически, затова се и унижиха поради беззаконието си.

Often did he deliver them; but as for them they provoked by their counsel, and they were brought low by their iniquity.

44 В ъпреки това обаче Той погледна към утеснението им, когато чу вика им;

But he regarded their distress, when he heard their cry;

45 с помни си за тях Своя завет и се разкая според голямата Си милост;

And he remembered for them his covenant, and repented according to the multitude of his loving-kindnesses;

46 с ъщо направи да ги съжаляват всички, които ги бяха пленили.

And he caused them to find compassion of all those that had carried them captives.

47 И збавѝ ни, Господи, Боже наш, и ни съберѝ измежду народите, за да славословим Твоето свято име и да тържествуваме с Твоята хвала.

Save us, Jehovah our God, and gather us from among the nations, to give thanks unto thy holy name, to triumph in thy praise.

48 Б лагословен да е Господ, Израелевият Бог, отвека и довека; и целият народ да каже: Амин. Алилуя.

Blessed be Jehovah the God of Israel, from eternity and to eternity! And let all the people say, Amen! Hallelujah!