1 А Исус, като видя множествата, изкачи се на хълма; и когато седна, учениците Му дойдоха при Него.

But seeing the crowds, he went up into the mountain, and having sat down, his disciples came to him;

2 И като отвори устата Си, поучаваше ги, като казваше:

and, having opened his mouth, he taught them, saying,

3 Б лажени бедните по дух, защото е тяхно небесното царство.

Blessed the poor in spirit, for theirs is the kingdom of the heavens.

4 Б лажени скърбящите, защото те ще се утешат.

Blessed they that mourn, for they shall be comforted.

5 Б лажени кротките, защото те ще наследят земята.

Blessed the meek, for they shall inherit the earth.

6 Б лажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.

Blessed they who hunger and thirst after righteousness, for they shall be filled.

7 Б лажени милостивите, защото на тях ще се показва милост.

Blessed the merciful, for they shall find mercy.

8 Б лажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.

Blessed the pure in heart, for they shall see God.

9 Б лажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии синове.

Blessed the peace-makers, for they shall be called sons of God.

10 Б лажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство.

Blessed they who are persecuted on account of righteousness, for theirs is the kingdom of the heavens.

11 Б лажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо всякакво зло заради Мене;

Blessed are ye when they may reproach and persecute you, and say every wicked thing against you, lying, for my sake.

12 р адвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас. Сол и светлина за света

Rejoice and exult, for your reward is great in the heavens; for thus have they persecuted the prophets who were before you.

13 В ие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не става, освен да се изхвърли навън и да се тъпче от хората.

Ye are the salt of the earth; but if the salt have become insipid, wherewith shall it be salted? It is no longer fit for anything but to be cast out and to be trodden under foot by men.

14 В ие сте светлината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие.

Ye are the light of the world: a city situated on the top of a mountain cannot be hid.

15 И когато запалят светило, не го слагат под шиника, а на светилника и то свети на всички, които са в къщи.

Nor do light a lamp and put it under the bushel, but upon the lamp-stand, and it shines for all who are in the house.

16 С ъщо така нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата. Исус Христос и законът

Let your light thus shine before men, so that they may see your upright works, and glorify your Father who is in the heavens.

17 Д а не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците? Не съм дошъл да разруша, но да изпълня.

Think not that I am come to make void the law or the prophets; I am not come to make void, but to fulfil.

18 З ащото истина ви казвам: Докато премине небето и земята, нито една йота, нито една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.

For verily I say unto you, Until the heaven and the earth pass away, one iota or one tittle shall in no wise pass from the law till all come to pass.

19 И така, който наруши една от тези най-малки заповеди и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство.

Whosoever then shall do away with one of these least commandments, and shall teach men so, shall be called least in the kingdom of the heavens; but whosoever shall practise and teach, he shall be called great in the kingdom of the heavens.

20 З ащото ви казвам, че ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в небесното царство.

For I say unto you, that unless your righteousness surpass of the scribes and Pharisees, ye shall in no wise enter into the kingdom of the heavens.

21 Ч ули сте, че е било казано на древните: "Не убивай; и който убие, ще бъде виновен пред съда."

Ye have heard that it was said to the ancients, Thou shalt not kill; but whosoever shall kill shall be subject to the judgment.

22 А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брат си без причина, ще бъде виновен пред съда; и който каже на брат си Рака, ще бъде виновен пред Синедриона; а който му каже: Бунтовни безумецо, ще бъде виновен за огнения пъкъл.

But I say unto you, that every one that is lightly angry with his brother shall be subject to the judgment; but whosoever shall say to his brother, Raca, shall be subject to the sanhedrim; but whosoever shall say, Fool, shall be subject to the penalty of the hell of fire.

23 И така, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против теб,

If therefore thou shouldest offer thy gift at the altar, and there shouldest remember that thy brother has something against thee,

24 о стави дара си там, пред олтара, и първо иди и се помири с брат си, и тогава ела, и принеси дара си.

leave there thy gift before the altar, and first go, be reconciled to thy brother, and then come and offer thy gift.

25 Б ързай да се сдобриш с противника си, докато си на пътя с него към съдилището, да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на служителя и да бъдеш хвърлен в тъмница.

Make friends with thine adverse party quickly, whilst thou art in the way with him; lest some time the adverse party deliver thee to the judge, and the judge deliver thee to the officer, and thou be cast into prison.

26 И стина ти казвам: Няма да излезеш оттам, докато не изплатиш и последния кодрант.

Verily I say to thee, Thou shalt in no wise come out thence till thou hast paid the last farthing.

27 Ч ули сте, че е било казано: "Не прелюбодействай."

Ye have heard that it has been said, Thou shalt not commit adultery.

28 Н о Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.

But I say unto you, that every one who looks upon a woman to lust after her has already committed adultery with her in his heart.

29 А ко дясното ти око те съблазнява, извади го и го хвърли; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла.

But if thy right eye be a snare to thee, pluck it out and cast it from thee: for it is profitable for thee that one of thy members perish, and not thy whole body be cast into hell.

30 И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла.

And if thy right hand be a snare to thee, cut it off and cast it from thee: for it is profitable for thee that one of thy members perish, and not thy whole body be cast into hell.

31 О ще е било казано: "Който напусне жена си, нека ѝ даде разводно писмо."

It has been said too, Whosoever shall put away his wife, let him give her a letter of divorce.

32 А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодейства; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодейства.

But I say unto you, that whosoever shall put away his wife, except for cause of fornication, makes her commit adultery, and whosoever marries one that is put away commits adultery.

33 Ч ули сте още, че е било казано на древните: "Не нарушавай клетвата си, но изпълнявай клетвите си пред Господа."

Again, ye have heard that it has been said to the ancients, Thou shalt not forswear thyself, but shalt render to the Lord what thou hast sworn.

34 Н о Аз ви казвам: Изобщо да не се кълнете; нито в небето, защото то е престол на Бога;

But I say unto you, Do not swear at all; neither by the heaven, because it is throne of God;

35 н ито в земята, защото е Негово подножие; нито в Йерусалим, защото е град на великия Цар.

nor by the earth, because it is footstool of his feet; nor by Jerusalem, because it is city of the great King.

36 Н ито в главата си да се кълнеш, защото не можеш да направиш нито един косъм бял или черен.

Neither shalt thou swear by thy head, because thou canst not make one hair white or black.

37 Н о говорът ви да бъде: Да, да! Не, не! А каквото е повече от това, е от лукавия.

But let your word be Yea, yea; Nay, nay; but what is more than these is from evil.

38 Ч ули сте, че е било казано: "Око за око, зъб за зъб."

Ye have heard that it has been said, Eye for eye and tooth for tooth.

39 А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но ако те удари някой по дясната буза, обърни му и другата.

But I say unto you, not to resist evil; but whoever shall strike thee on thy right cheek, turn to him also the other;

40 Н а този, който би поискал да се съди с теб и да ти вземе ризата, остави му и горната си дреха.

and to him that would go to law with thee and take thy body coat, leave him thy cloak also.

41 К ойто те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две.

And whoever will compel thee to go one mile, go with him two.

42 Д ай на този, който проси от теб; и не се отвръщай от онзи, който ти иска на заем.

To him that asks of thee give, and from him that desires to borrow of thee turn not away.

43 Ч ули сте, че е било казано: "Обичай ближния си, а мрази неприятеля си."

Ye have heard that it has been said, Thou shalt love thy neighbour and hate thine enemy.

44 Н о Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и се молете за онези, които ви гонят,

But I say unto you, Love your enemies, do good to those who hate you, and pray for those who persecute you,

45 з а да бъдете синове на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява и над злите, и над добрите и дава дъжд на праведните и на неправедните.

that ye may be sons of your Father who is in heavens; for he makes his sun rise on evil and good, and sends rain on just and unjust.

46 З ащото ако обичате само онези, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците?

For if ye should love those who love you, what reward have ye? Do not also the tax-gatherers the same?

47 И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?

And if ye should salute your brethren only, what do ye extraordinary? Do not also the Gentiles the same?

48 И така, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.

Be ye therefore perfect as your heavenly Father is perfect.