1 И започна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула, и го даде под наем на земеделците, и отиде в чужбина.

And he began to say to them in parables, A man planted a vineyard, and made a fence round and dug a wine-vat, and built a tower, and let it out to husbandmen, and left the country.

2 И във времето на гроздобера изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето.

And he sent a bondman to the husbandmen at the season, that he might receive from the husbandmen of the fruit of the vineyard.

3 А те го хванаха, биха го и го отпратиха с празни ръце.

But they took him, and beat, and sent away empty.

4 П ак изпрати до тях друг слуга; а те му счупиха главата и безсрамно го оскърбиха.

And again he sent to them another bondman; and him they struck on the head, and sent away with insult.

5 И зпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, от които едни биха, а други убиха.

And he sent another, and him they killed; and many others, beating some and killing some.

6 Т ой имаше още и един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като си казваше: Ще почетат сина ми.

Having yet therefore one beloved son, he sent also him to them the last, saying, They will have respect for my son.

7 А тези земеделци казаха помежду си: Този е наследникът; елате да го убием и наследството ще бъде наше.

But those husbandmen said to one another, This is the heir: come, let us kill him and the inheritance will be ours.

8 И го хванаха и го убиха, и го хвърлиха вън от лозето.

And they took him and killed him, and cast him forth out of the vineyard.

9 И така, какво ще направи стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тези земеделци, а лозето ще даде на други.

What therefore shall the lord of the vineyard do? He will come and destroy the husbandmen, and will give the vineyard to others.

10 Н е сте ли прочели това Писание: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла.

Have ye not even read this scripture, The stone which they that builded rejected, this has become the corner-stone:

11 О т Господа е това. И чудно е в нашите очи"?

this is of Lord, and it is wonderful in our eyes?

12 И първенците искаха да Го хванат (но се убояха от народа), понеже разбраха, че за тях каза тази притча. И Го оставиха и си отидоха. За плащането на данъка на императора

And they sought to lay hold of him, and they feared the crowd; for they knew that he had spoken the parable of them. And they left him and went away.

13 Т огава пратиха при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го впримчат в говоренето Му.

And they send to him certain of the Pharisees and of the Herodians, that they might catch him in speaking.

14 И те, като дойдоха, Му казаха: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на Цезаря или не?

And they come and say to him, Teacher, we know that thou art true, and carest not for any one; for thou regardest not men's person, but teachest the way of God with truth: Is it lawful to give tribute to Caesar or not?

15 Д а даваме ли или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, им каза: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един пеняз да го видя.

Should we give, or should we not give? But he knowing their hypocrisy said unto them, Why tempt ye me? Bring me a denarius that I may see.

16 И те Му донесоха. Тогава им каза: Чий е този образ и надпис? А те Му отвърнаха: На Цезаря.

And they brought. And he says to them, Whose this image and superscription? And they said to him, Caesar's.

17 И сус им каза: Отдавайте цезаревото на Цезаря и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него. За възкресението на мъртвите

And Jesus answering said to them, Pay what is Caesar's to Caesar, and what is God's to God. And they wondered at him.

18 С лед това при Него дойдоха садукеи, които казват, че няма възкресение; и Го питаха:

And Sadducees come to him, that say there is no resurrection; and they demanded of him saying,

19 У чителю, Моисей ни е написал, че ако на някого умре брат му и остави жена, а не остави деца, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомство на брат си.

Teacher, Moses wrote to us that if any one's brother die, and leave a wife behind, and leave no children, that his brother shall take his wife, and raise up seed to his brother.

20 Н о, ето, имаше седем братя; и първият взе жена; и когато умря, не остави потомство.

There were seven brethren; and the first took a wife, and dying did not leave seed;

21 В зе я и вторият, умря и не остави потомство; също и третият.

and the second took her and died, and neither did he leave seed; and the third likewise.

22 И седмината не оставиха потомство. А след всички умря и жената.

And the seven did not leave seed. Last of all the woman also died.

23 П ри възкресението на кого от тях ще бъде жена, защото и седмината я имаха за жена?

In the resurrection, when they shall rise again, of which of them shall she be wife, for the seven had her as wife?

24 И сус им каза: Не затова ли се заблуждавате, понеже не знаете Писанията, нито Божията сила?

And Jesus answering said to them, Do not ye therefore err, not knowing the scriptures, nor the power of God?

25 З ащото, когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, но са като ангели на небесата.

For when they rise from among dead they neither marry, nor are given in marriage, but are as angels in the heavens.

26 А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Моисей, на мястото при бодливия храст, как Бог му говори, като казваше: "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов"?

But concerning the dead that they rise, have ye not read in the book of Moses, in the bush, how God spoke to him, saying, I the God of Abraham, and the God of Isaac, and the God of Jacob?

27 Т ой не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате. Най-голямата заповед

He is not the God of dead, but of living. Ye therefore greatly err.

28 А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, Го попита: Коя заповед е първата от всички?

And one of the scribes who had come up, and had heard them reasoning together, perceiving that he had answered them well, demanded of him, Which is first commandment of all?

29 И сус отговори: Първата е: "Слушай, Израелю; Господ, нашият Бог, е един Господ;

And Jesus answered him, first commandment of all, Hear, Israel: the Lord our God is one Lord;

30 и да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила."

and thou shalt love the Lord thy God with all thy heart, and with all thy soul, and with all thine understanding, and with all thy strength. This is first commandment.

31 А ето втората, подобна на нея, заповед: "Да възлюбиш ближния си като себе си." Друга заповед, по-голяма от тези, няма.

And a second like it this: Thou shalt love thy neighbour as thyself. There is not another commandment greater than these.

32 И книжникът Му каза: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него;

And the scribe said to him, Right, teacher; thou hast spoken according to truth. For he is one, and there is none other besides him;

33 и да Го обича човек от все сърце, с всичкия си разум и с всичката си сила, и да обича ближния си като себе си, това е много повече от всички всеизгаряния и жертви.

and to love him with all the heart, and with all the intelligence, and with all the soul, and with all the strength, and to love one's neighbour as one's self, is more than all the burnt-offerings and sacrifices.

34 И сус, като видя, че отговори разумно, му каза: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси. Исус Христос и Давид

And Jesus, seeing that he had answered intelligently, said to him, Thou art not far from the kingdom of God. And no one dared question him any more.

35 И когато поучаваше в храма, Исус заговори: Как така казват книжниците, че Христос е Давидов син?

And Jesus answering said teaching in the temple, How do the scribes say that the Christ is son of David?

36 С ам Давид каза чрез Святия Дух: "Каза Господ на Моя Господ: Седи отдясно на Мене, докато положа враговете Ти за Твое подножие."

David himself said in the Holy Spirit, The Lord said to my Lord, Sit on my right hand until I put thine enemies footstool of thy feet.

37 С ам Давид Го нарича Господ; тогава как ще е негов Син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.

David himself calls him Lord, and whence is he his son? And the mass of the people heard him gladly.

38 И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и да приемат поздравите по пазарите

And he said to them in his doctrine, Beware of the scribes, who like to walk about in long robes, and salutations in the marketplaces,

39 и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията;

and first seats in the synagogues, and first places at suppers;

40 т ези, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тези ще получат по-тежко осъждение. Лептата на бедната вдовица

who devour the houses of widows, and as a pretext make long prayers. These shall receive a severer judgment.

41 И като седна Исус срещу съкровищницата, гледаше как народът пуска пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много.

And Jesus, having sat down opposite the treasury, saw how the crowd was casting money into the treasury; and many rich cast in much.

42 А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, т. е. един кодрант.

And a poor widow came and cast in two mites, which is a farthing.

43 И повика учениците Си и им каза: Истина ви казвам, тази бедна вдовица пусна повече от всички, които пускат в съкровищницата;

And having called his disciples to he said to them, Verily I say unto you, This poor widow has cast in more than all who have cast into the treasury:

44 з ащото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко, което имаше - целия си имот.

for all have cast in of that which they had in abundance, but she of her destitution has cast in all that she had, the whole of her living.