1 С ледователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяко бреме и греха, който лесно ни оплита, и с търпение нека тичаме на очертаното пред нас поприще,

Let us also therefore, having so great a cloud of witnesses surrounding us, laying aside every weight, and sin which so easily entangles us, run with endurance the race that lies before us,

2 к ато насочваме своя взор към Исус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра, Който заради предстоящата Нему радост издържа кръст, като презря срама, и седна отдясно на Божия престол.

looking stedfastly on Jesus the leader and completer of faith: who, in view of the joy lying before him, endured cross, having despised shame, and is set down at the right hand of the throne of God.

3 З ащото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоборство срещу Себе Си, за да не ви дотяга и да не ставате малодушни. Ползата от Божиите наказания

For consider well him who endured so great contradiction from sinners against himself, that ye be not weary, fainting in your minds.

4 Н е сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха.

Ye have not yet resisted unto blood, wrestling against sin.

5 И сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: "Сине мой, не презирай наказанието на Господа, нито да отслабваш, когато те изобличава Той.

And ye have quite forgotten the exhortation which speaks to you as to sons: My son, despise not chastening of Lord, nor faint reproved by him;

6 З ащото Господ наказва този, когото обича, и бие всеки син, когото приема."

for whom Lord loves he chastens, and scourges every son whom he receives.

7 А ко търпите наказание, Бог се отнася с вас като със синове; защото кой е този син, когото баща му не го наказва?

Ye endure for chastening, God conducts himself towards you as towards sons; for who is the son that the father chastens not?

8 Н о ако сте без наказание, за което всички са били определени да участват, тогава сте незаконно родени, а не синове.

But if ye are without chastening, of which all have been made partakers, then are ye bastards, and not sons.

9 О свен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали и сме ги почитали; няма ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем?

Moreover we have had the fathers of our flesh as chasteners, and we reverenced; shall we not much rather be in subjection to the Father of spirits, and live?

10 З ащото те за малко време са ни наказвали, според както им е било угодно, а Той - за наша полза, за да бъдем участници в Неговата святост.

For they indeed chastened for a few days, as seemed good to them; but he for profit, in order to the partaking of his holiness.

11 Н икое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после донася правда като мирен плод за тези, които са се обучавали чрез него. Наставления за мир и чистота

But no chastening at the time seems to be of joy, but of grief; but afterwards yields peaceful fruit of righteousness to those exercised by it.

12 З атова "укрепете немощните ръце и отслабналите колене"

Wherefore lift up the hands that hang down, and the failing knees;

13 и направете за краката си прави пътища, за да не се отклони куцото, но, напротив, да бъде изцелено.

and make straight paths for your feet, that that which is lame be not turned aside; but that rather it may be healed.

14 Т ърсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа.

Pursue peace with all, and holiness, without which no one shall see the Lord:

15 И внимавайте да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, за да ви смущава и мнозинството да се зарази от него;

watching lest any one who lacks the grace of God; lest any root of bitterness springing up trouble, and many be defiled by it;

16 д а не би някой да е блудник или нечестив, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си;

lest any fornicator, or profane person, as Esau, who for one meal sold his birthright;

17 п онеже знаете, че даже когато искаше след това да наследи благословението, той бе отхвърлен, при все че го потърси със сълзи, защото не намери място за промяна на ума у баща си. Превъзходството на небесния Йерусалим

for ye know that also afterwards, desiring to inherit the blessing, he was rejected, (for he found no place for repentance) although he sought it earnestly with tears.

18 З ащото вие не сте пристъпили до планина осезаема, пламнала в огън, нито до тъмнина и буря,

For ye have not come to that might be touched and was all on fire, and to obscurity, and darkness, and tempest,

19 н ито до тръбен звук и глас на думи; такъв, че онези, които го чуха, се примолиха да не им се говори вече дума

and trumpet's sound, and voice of words; which they that heard, excusing themselves, declined word being addressed to them any more:

20 ( защото не можаха да изтърпят онова, което им се заповядваше: "Даже животно, ако се допре до планината, ще бъде убито с камъни";

(for they were not able to bear what was enjoined: And if a beast should touch the mountain, it shall be stoned;

21 и толкова страшна беше гледката, че Моисей каза: "Много съм уплашен и разтреперан");

and, so fearful was the sight, Moses said, I am exceedingly afraid and full of trembling;)

22 н о пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Йерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели,

but ye have come to mount Zion; and to city of living God, heavenly Jerusalem; and to myriads of angels,

23 п ри събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенстваните праведници,

the universal gathering; and to assembly of the firstborn registered in heaven; and to God, judge of all; and to spirits of just made perfect;

24 п ри Исус, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата.

and to Jesus, mediator of a new covenant; and to blood of sprinkling, speaking better than Abel.

25 В нимавайте да не презрете Този, Който говори; защото ако онези не избегнаха наказанието, като презряха този, който ги предупреждаваше на земята, то колко повече няма да избегнем ние, ако се отвърнем от Този, Който предупреждава от небесата!

See that ye refuse not him that speaks. For if those did not escape who had refused him who uttered the oracles on earth, much more we who turn away from him from heaven:

26 Н еговият глас разтърси тогава земята; а сега Той даде едно обещание, като каза: "Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето."

whose voice then shook the earth; but now he has promised, saying, Yet once will I shake not only the earth, but also the heaven.

27 А това "още веднъж" означава премахването на онези неща, които се клатят като направени неща, за да останат тези, които не се клатят.

But this Yet once, signifies the removing of what is shaken, as being made, that what is not shaken may remain.

28 З атова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни и така да служим благоугодно на Бога с благоговение и страхопочитание;

Wherefore let us, receiving a kingdom not to be shaken, have grace, by which let us serve God acceptably with reverence and fear.

29 з ащото нашият Бог е огън, който поглъща.

For also our God a consuming fire.