1 А в месец Нисан, в двадесетата година на цар Артаксеркс, като имаше вино пред него, аз взех виното и го дадох на царя. И понеже не бях изглеждал по-рано посърнал пред него,

And it came to pass in the month Nisan, in the twentieth year of Artaxerxes the king, wine was before him, and I took up the wine and gave it to the king. Now, I had never been sad in his presence.

2 з атова царят ми каза: Защо е посърнало лицето ти, като не си болен? Това не е друго освен скръб на сърцето. Тогава се уплаших твърде много.

And the king said to me, Why is thy face sad, seeing thou art not sick? this is nothing else but sadness of heart. And I was very sore afraid.

3 И казах на царя: Да живее царят довека! Как да не е посърнало лицето ми, когато градът, мястото на гробищата на бащите ми, е запустял и портите му са изгорени с огън.

And I said to the king, Let the king live for ever! Why should not my countenance be sad, when the city, the place of my fathers' sepulchres, lies waste, and its gates are consumed with fire?

4 Т огава царят ме попита: Какво е твоето прошение? И се помолих на небесния Бог;

And the king said to me, For what dost thou make request? So I prayed to the God of the heavens.

5 п осле казах на царя: Ако е угодно на царя и ако слугата ти е придобил твоето благоволение, изпрати ме в Юдея, в града на гробищата на бащите ми, за да го съградя.

And I said to the king, If it please the king, and if thy servant have found favour in thy sight, that thou wouldest send me to Judah, to the city of my fathers' sepulchres, that I may build it.

6 Ц арят пак ми каза (като седеше при него и царицата): Колко време ще продължи пътешествието ти? И кога ще се върнеш? И на царя беше угодно да ме изпрати, като му определих срок.

And the king said to me—the queen also sitting by him,—For how long shall thy journey be, and when wilt thou return? And it pleased the king to send me; and I set him a time.

7 К азах още на царя: Ако е угодно на царя, нека ми бъдат дадени писма до областните управители отвъд реката, за да ме препращат, докато стигна в Юдея,

And I said to the king, If it please the king, let letters be given me to the governors beyond the river, that they may set me forward till I come into Judah;

8 и писмо до пазителя на царските гори Асаф, за да ми даде дървета да направя греди за вратите на крепостта при дома и за градската стена, и за къщата, в която ще се настаня. И царят ми разреши всичко, понеже добрата ръка на моя Бог беше над мен.

and a letter to Asaph the keeper of the king's forest, that he may give me timber to make beams for the gates of the palace which to the house, and for the wall of the city, and for the house that I shall enter into. And the king granted me, according to the good hand of my God upon me.

9 И така, дойдох при областните управители отвъд реката и им дадох царските писма. (А царят беше пратил с мене военачалници и конници.)

And I came to the governors beyond the river, and gave them the king's letters. Now the king had sent captains of a force and horsemen with me.

10 А когато аронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът, чуха това, се оскърбиха твърде много затова, че е дошъл човек да се застъпи за доброто на израелтяните.

And when Sanballat the Horonite, and Tobijah the servant, the Ammonite, heard, it grieved them exceedingly that there had come a man to seek the welfare of the children of Israel.

11 Т ака дойдох в Йерусалим и прекарах там три дни.

And I came to Jerusalem, and was there three days.

12 Т огава станах през нощта, аз и неколцина други с мене, без да кажа на никого какво беше вложил моят Бог в сърцето ми да направя за Йерусалим; и друг добитък нямаше с мен, освен добитъка, на който яздех.

And I arose in the night, I and some few men with me—but I told no man what my God had put in my heart to do for Jerusalem—and there was no beast with me, except the beast that I rode upon.

13 И злязох през нощта през портата на долината и дойдох срещу извора на смока и до портата на бунището, и прегледах йерусалимските стени как бяха съборени и портите им изгорени с огън.

And I went out by night by the valley-gate, even toward the jackal-fountain, and to the dung-gate; and I viewed the walls of Jerusalem, which were in ruins, and its gates were consumed with fire.

14 П осле минах към портата на извора и към царския водоем; но нямаше място, откъдето да мине добитъкът, на който яздех.

And I went on to the fountain-gate, and to the king's pool; and there was no place for the beast under me to pass.

15 Т огава излязох през нощта край потока и прегледах стената; после, като се обърнах, влязох през портата на долината и се върнах.

And I went up in the night through the valley, and viewed the wall, and turned back, and entered by the valley-gate and returned.

16 А по-видните мъже не знаеха къде ходих или какво направих; и дотогава не бях казал това нито на юдеите, нито на свещениците, нито на благородните, нито на по-видните мъже, нито на другите, които вършеха работата.

And the rulers did not know whither I went or what I did, for I had not as yet told it to the Jews, nor to the priests, nor to the nobles, nor to the rulers, nor to the rest that did the work.

17 Т огава им казах: Вие виждате бедствието, в което се намираме, как Йерусалим е опустошен и портите му са изгорени с огън; елате да съградим стената на Йерусалим, за да не бъдем вече за укор.

And I said to them, Ye see the distress that we are in, that Jerusalem lies waste, and its gates are burned with fire. Come, and let us build up the wall of Jerusalem, that we be no more a reproach.

18 И им разказах как ръката на моя Бог беше добра над мен, още и за думите, които царят ми беше казал. И те отговориха: Да станем и да градим. Така засилиха ръцете си за добрата работа.

And I told them of the hand of my God which had been good upon me; as also of the king's words which he had said unto me. And they said, Let us rise up and build. And they strengthened their hands for the good.

19 А аронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът, и арабинът Гисам, когато чуха това, ни се присмяха, презряха ни и казаха: Какво е това, което правите? Искате да се надигнете против царя ли?

And Sanballat the Horonite, and Tobijah the servant, the Ammonite, and Geshem the Arabian, heard it; and they mocked us and despised us, and said, What is this thing which ye do? will ye rebel against the king?

20 А аз им отговорих: Небесният Бог, Той ще ни направи да благоуспяваме; затова ние, служителите Му, ще станем и ще градим. Вие обаче нямате дял, нито право, нито спомен в Йерусалим.

And I answered them, and said to them, The God of the heavens, he will prosper us, and we his servants will arise and build; but ye have no portion, nor right, nor memorial in Jerusalem.