1 А в месец Нисан, в двадесетата година на цар Артаксеркс, като имаше вино пред него, аз взех виното и го дадох на царя. И понеже не бях изглеждал по-рано посърнал пред него,

In the month of Nisan in the twentieth year of King Artaxerxes, when wine was before him, I took up the wine and gave it to the king. Now I had not been sad before in his presence.

2 з атова царят ми каза: Защо е посърнало лицето ти, като не си болен? Това не е друго освен скръб на сърцето. Тогава се уплаших твърде много.

So the king said to me, Why do you look sad, since you are not sick? This is nothing but sorrow of heart. Then I was very much afraid

3 И казах на царя: Да живее царят довека! Как да не е посърнало лицето ми, когато градът, мястото на гробищата на бащите ми, е запустял и портите му са изгорени с огън.

And said to the king, Let the king live forever! Why should I not be sad faced when the city, the place of my fathers’ sepulchers, lies waste, and its gates are consumed by fire?

4 Т огава царят ме попита: Какво е твоето прошение? И се помолих на небесния Бог;

The king said to me, For what do you ask? So I prayed to the God of heaven.

5 п осле казах на царя: Ако е угодно на царя и ако слугата ти е придобил твоето благоволение, изпрати ме в Юдея, в града на гробищата на бащите ми, за да го съградя.

And I said to, If it pleases the king and if your servant has found favor in your sight, I ask that you will send me to Judah, to the city of my fathers’ sepulchers, that I may rebuild it.

6 Ц арят пак ми каза (като седеше при него и царицата): Колко време ще продължи пътешествието ти? И кога ще се върнеш? И на царя беше угодно да ме изпрати, като му определих срок.

The king, beside whom the queen was sitting, asked me, How long will your journey take, and when will you return? So it pleased to send me; and I set him a time.

7 К азах още на царя: Ако е угодно на царя, нека ми бъдат дадени писма до областните управители отвъд реката, за да ме препращат, докато стигна в Юдея,

Also I said to the king, If it pleases the king, let letters be given me for the governors beyond the River, that they may let me pass through to Judah,

8 и писмо до пазителя на царските гори Асаф, за да ми даде дървета да направя греди за вратите на крепостта при дома и за градската стена, и за къщата, в която ще се настаня. И царят ми разреши всичко, понеже добрата ръка на моя Бог беше над мен.

And a letter to Asaph, keeper of the king’s forest or park, that he may give me timber to make beams for the gates of the fortress of the temple and for the city wall and for the house that I shall occupy. And the king granted what I asked, for the good hand of my God was upon me.

9 И така, дойдох при областните управители отвъд реката и им дадох царските писма. (А царят беше пратил с мене военачалници и конници.)

Then I came to the governors beyond the River and gave them the king’s letters. Now the king had sent captains of the army and horsemen with me.

10 А когато аронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът, чуха това, се оскърбиха твърде много затова, че е дошъл човек да се застъпи за доброто на израелтяните.

When Sanballat the Horonite and Tobiah the servant, the Ammonite, heard this, it distressed them exceedingly that a man had come to inquire for and require the good and prosperity of the Israelites.

11 Т ака дойдох в Йерусалим и прекарах там три дни.

So I came to Jerusalem and had been there three days.

12 Т огава станах през нощта, аз и неколцина други с мене, без да кажа на никого какво беше вложил моят Бог в сърцето ми да направя за Йерусалим; и друг добитък нямаше с мен, освен добитъка, на който яздех.

Then I arose in the night, I and a few men with me. And I told no one what my God had put in my heart to do for Jerusalem. No beast was with me except the one I rode.

13 И злязох през нощта през портата на долината и дойдох срещу извора на смока и до портата на бунището, и прегледах йерусалимските стени как бяха съборени и портите им изгорени с огън.

I went out by night by the Valley Gate toward the Dragon’s Well and to the Dung Gate and inspected the walls of Jerusalem, which were broken down, and its gates, which had been destroyed by fire.

14 П осле минах към портата на извора и към царския водоем; но нямаше място, откъдето да мине добитъкът, на който яздех.

I passed over to the Fountain Gate and to the King’s Pool, but there was no place for the beast that was under me to pass.

15 Т огава излязох през нощта край потока и прегледах стената; после, като се обърнах, влязох през портата на долината и се върнах.

So I went up by the brook in the night and inspected the wall; then I turned back and entered by the Valley Gate, and so returned.

16 А по-видните мъже не знаеха къде ходих или какво направих; и дотогава не бях казал това нито на юдеите, нито на свещениците, нито на благородните, нито на по-видните мъже, нито на другите, които вършеха работата.

And the magistrates knew not where I went or what I did; nor had I yet told the Jews, the priests, the nobles, the officials, or the rest who did the work.

17 Т огава им казах: Вие виждате бедствието, в което се намираме, как Йерусалим е опустошен и портите му са изгорени с огън; елате да съградим стената на Йерусалим, за да не бъдем вече за укор.

Then I said to them, You see the bad situation we are in—how Jerusalem lies in ruins, and its gates are burned with fire. Come, let us build up the wall of Jerusalem, that we may no longer be a disgrace.

18 И им разказах как ръката на моя Бог беше добра над мен, още и за думите, които царят ми беше казал. И те отговориха: Да станем и да градим. Така засилиха ръцете си за добрата работа.

Then I told them of the hand of my God which was upon me for good, and also the words that the king had spoken to me. And they said, Let us rise up and build! So they strengthened their hands for the good work.

19 А аронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът, и арабинът Гисам, когато чуха това, ни се присмяха, презряха ни и казаха: Какво е това, което правите? Искате да се надигнете против царя ли?

But when Sanballat the Horonite and Tobiah the servant, the Ammonite, and Geshem the Arab heard of it, they laughed us to scorn and despised us and said, What is this thing you are doing? Will you rebel against the king?

20 А аз им отговорих: Небесният Бог, Той ще ни направи да благоуспяваме; затова ние, служителите Му, ще станем и ще градим. Вие обаче нямате дял, нито право, нито спомен в Йерусалим.

I answered them, The God of heaven will prosper us; therefore we His servants will arise and build, but you have no portion or right or memorial in Jerusalem.