1 С лед тези неща и това проявление на вярност асирийският цар Сенахирим дойде и влезе в Юдея, и разположи стана си против укрепените градове, като намисли да ги превземе.

After these things and this loyalty, Sennacherib king of Assyria came, invaded Judah, and encamped against the fortified cities, thinking to take them.

2 А Езекия, като видя, че Сенахирим дойде и че намерението му беше да воюва против Йерусалим,

When Hezekiah saw that Sennacherib had come and intended to fight against Jerusalem,

3 с е посъветва с първенците си и със силните си мъже да запълни водните извори, които бяха вън от града; и те му помогнаха.

He decided with his officers and his mighty men to stop up the waters of the fountains which were outside the city, and they helped him.

4 И като се събра много народ, запълниха всички извори и потока, който течеше сред земята, защото казваха: Асирийските царе, като дойдат, защо да намерят много вода?

So many people gathered, and they stopped up all the springs and the brook which flowed through the land, saying, Why should the kings of Assyria come and find much water?

5 Е зекия се ободри и съгради пак цялата стена, която беше съборена, направи кулите ѝ по-високи, съгради и другата стена отвън и поправи Мило в Давидовия град, и направи много копия и щитове.

Also Hezekiah took courage and built up all the wall that was broken, and raised towers upon it, and he built another wall outside and strengthened the Millo in the City of David and made weapons and shields in abundance.

6 Ц арят постави военачалници над народа и като ги събра при себе си на площада, при градската порта, им говорѝ насърчително:

And he set captains of war over the people and gathered them together to him in the street of the gate of the city and spoke encouragingly to them, saying,

7 Б ъдете силни и храбри, не бойте се, нито се плашете от асирийския цар, нито от голямото множество, което е с него; защото с нас има Един по-велик, отколкото има с него.

Be strong and courageous. Be not afraid or dismayed before the king of Assyria and all the horde that is with him, for there is Another with us greater than with him.

8 С него са плътски мишци; с нас е Господ, нашият Бог, да ни помогне и да воюва в боевете ни. И народът се успокои от думите на Юдейския цар Езекия.

With him is an arm of flesh, but with us is the Lord our God to help us and to fight our battles. And the people relied on the words of Hezekiah king of Judah.

9 С лед това асирийският цар Сенахирим прати слугите си в Йерусалим (а той и всичките му военачалници с него обсаждаха Лахис) до Юдейския цар Езекия и до цяла Юдея, които бяха в Йерусалим, да кажат:

And this Sennacherib king of Assyria, while he himself with all his forces was before Lachish, sent his servants to Jerusalem, to Hezekiah king of Judah, and to all Judah who were at Jerusalem, saying,

10 Т ака казва асирийският цар Сенахирим: На какво се надявате и чакате в Йерусалим обсадата му?

Thus says Sennacherib king of Assyria: On what do you trust, that you remain in the strongholds in Jerusalem?

11 Н е ви ли мами Езекия и ще ви предаде на смърт от глад и жажда, като казва: Господ, нашият Бог, ще ни избави от ръката на асирийския цар?

Is not Hezekiah leading you on in order to let you die by famine and thirst, saying, The Lord our God will deliver us out of the hand of the king of Assyria?

12 Е зекия не е ли същият, който махна Неговите високи места и Неговите жертвеници и заповяда на Юдея и Йерусалим: Само пред един жертвеник да се кланяте и върху него да кадите?

Has not the same Hezekiah taken away his high places and his altars, and commanded Judah and Jerusalem, You shall worship before one altar and burn incense upon it?

13 Н е знаете ли какво сторих аз и бащите ми на всички племена на земите? Можаха ли боговете на народите на тези земи да избавят някак земята си от ръката ми?

Do you not know what I and my fathers have done to all the peoples of other lands? Were the gods of the nations of those lands in any way able to deliver their lands out of my hand?

14 К ой от всички богове на онези народи, които бащите ми изтребиха, е могъл да избави народа си от ръката ми, за да може вашият Бог да ви избави от ръката ми?

Who among all the gods of those nations that my fathers utterly destroyed was able to deliver his people out of my hand, that your God should be able to deliver you out of my hand?

15 И така, сега да не ви мами Езекия и да не ви убеждава по този начин, и не му вярвайте; защото никой бог, на който и да било народ или царство, не е могъл да избави народа си от моята ръка и от ръката на бащите ми - че вашият Бог ли ще може да ви избави от ръката ми?

So now, do not let Hezekiah deceive or mislead you in this way, and do not believe him, for no god of any nation or kingdom was able to deliver his people out of my hand or the hand of my fathers. How much less will your God deliver you out of my hand!

16 И слугите му говориха още повече против Господа Бога и против слугата Му Езекия.

And his servants said still more against the Lord God and against His servant Hezekiah.

17 Т ой писа и писма да хули Господа, Израелевия Бог, и да говори против Него, като казваше: Както боговете на народите на тези земи не избавиха своите народи от ръката ми, така и Езекиевият Бог няма да избави Своя народ от ръката ми.

The Assyrian king also wrote letters insulting the Lord, the God of Israel, and speaking against Him, saying, As the gods of the nations of other lands have not delivered their people out of my hand, so shall not the God of Hezekiah deliver His people out of my hand.

18 Т огава извикаха на юдейски със силен глас към йерусалимския народ, който беше на стената, за да ги уплашат и да ги смутят, за да превземат града;

And they shouted it loudly in the Jewish language to the people of Jerusalem who were on the wall, to frighten and terrify them, that they might take the city.

19 и говориха за йерусалимския Бог, както за боговете на племената на света, които са дело на човешки ръце.

And they spoke of the God of Jerusalem as they spoke of the gods of the peoples of the earth, which are the work of the hands of men.

20 З атова цар Езекия и пророк Исая, Амосовият син, се помолиха и викаха към небето.

For this cause Hezekiah the king and the prophet Isaiah son of Amoz prayed and cried to heaven.

21 Т огава Господ прати ангел, който погуби всичките силни и храбри мъже и първенците, и военачалниците в стана на асирийския цар. Така той се върна с посрамено лице в земята си. И когато влезе в светилището на бога си, тези, които бяха излезли от чреслата му, го убиха там с меч.

And the Lord sent an angel, who cut off all the mighty warriors and commanders and officers in the camp of the king of Assyria. So the Assyrian king returned with shamed face to his own land. And when he came into the house of his god, they who were his own offspring slew him there with the sword.

22 Т ака Господ избави Езекия и йерусалимските жители от ръката на асирийския цар Сенахирим и от ръката на всички други и ги ръководеше на всяка страна.

Thus the Lord saved Hezekiah and the inhabitants of Jerusalem from the hand of Sennacherib the king of Assyria and from the hand of all his enemies, and He guided them on every side.

23 М нозина донесоха дарове на Господа в Йерусалим и скъпоценности на Юдейския цар Езекия; така че оттогава нататък той се възвеличаваше пред всички народи. Край на царуването на Езекия

And many brought gifts to Jerusalem to the Lord and presents to Hezekiah king of Judah; so from then on he was magnified in the sight of all nations.

24 В това време Езекия се разболя до смърт; и като се помоли на Господа, Той му говорѝ и му даде знамение.

In those days Hezekiah was sick to the point of death; and he prayed to the Lord and He answered him and gave him a sign.

25 Н о Езекия не отдаде на Господа според стореното му благодеяние, защото сърцето му се надигна; затова гняв падна върху него и Юдея и Йерусалим.

But Hezekiah did not make return according to the benefit done to him, for his heart became proud; therefore there was wrath upon him and upon Judah and Jerusalem.

26 О баче Езекия се смири поради надигането на сърцето си, той и йерусалимските жители, така че Господният гняв не дойде върху тях в Езекиевите дни.

But Hezekiah humbled himself for the pride of his heart, both he and the inhabitants of Jerusalem, so that the wrath of the Lord came not upon them in the days of Hezekiah.

27 И Езекия придоби много голямо богатство и слава; и направи съкровищници за сребро и злато, за скъпоценни камъни, за аромати, за щитове и за всякакви отбрани вещи,

And Hezekiah had very great wealth and honor, and he made for himself treasuries for silver, gold, precious stones, spices, shields, and all kinds of attractive vessels,

28 с ъщо и житници за произведението на житото, на виното и на дървеното масло и обори за всякакви животни и огради за стада.

Storehouses also for the increase of grain, vintage fruits, and oil, and stalls for all kinds of cattle, and sheepfolds.

29 П ри това той си направи градове и придоби множество овце и говеда; защото Бог му даваше твърде много имот.

Moreover, he provided for himself cities and flocks and herds in abundance, for God had given him very great possessions.

30 С ъщият този Езекия запълни и горния извор на водата на Гион и я отведе направо долу, на запад от Давидовия град. Така Езекия успя във всичките си дела.

This same Hezekiah also closed the upper springs of Gihon and directed the waters down to the west side of the City of David. And Hezekiah prospered in all his works.

31 Н о относно посланиците, които вавилонските първенци пратиха до него да разпитат за знамението, станало в страната, Бог го остави, за да го изпита и да узнае всичко, което беше в сърцето му.

And so in the matter of the ambassadors of the princes of Babylon who were sent to him to inquire about the wonder that was done in the land, God left him to himself to try him, that He might know all that was in his heart.

32 А останалите дела на Езекия и добрините му са записани във Видението на пророк Исая, Амосовия син, и в Книгата на Юдейските и Израелевите царе.

Now the rest of the acts of Hezekiah and his good deeds, behold, they are written in the vision of Isaiah the prophet, the son of Amoz, and in the Book of the Kings of Judah and Israel.

33 И Езекия заспа с бащите си и го погребаха в най-видния от гробовете на Давидовите потомци; и цяла Юдея и йерусалимските жители му отдадоха почест при смъртта му. А вместо него се възцари синът му Манасия.

And Hezekiah slept with his fathers and was buried in the ascent of the tombs of the descendants of David; and all Judah and the inhabitants of Jerusalem did him honor at his death. Manasseh his son reigned in his stead.