1 С лед утихването на размирицата Павел повика учениците и като им даде наставления, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.

After the uproar had ceased, Paul sent for the disciples and warned and consoled and urged and encouraged them; then he embraced them and told them farewell and set forth on his journey to Macedonia.

2 И като мина през онези места и насърчи учениците с много думи, дойде в Гърция

Then after he had gone through those districts and had warned and consoled and urged and encouraged the brethren with much discourse, he came to Greece.

3 и престоя там три месеца. И понеже юдеите направиха заговор против него, когато щеше да отплава за Сирия, той реши да се върне през Македония.

Having spent three months there, when a plot was formed against him by the Jews as he was about to set sail for Syria, he resolved to go back through Macedonia.

4 И го придружиха до Азия берянинът Сосипатър, син на Пир, и от солунците - Аристарх и Секунд; още и Гай от Дервия и Тимотей, а от Азия - Тихик и Трофим.

He was accompanied by Sopater the son of Pyrrhus from Beroea, and by the Thessalonians Aristarchus and Secundus, and Gaius of Derbe and Timothy, and the Asians Tychicus and Trophimus.

5 А тези бяха отишли по-напред и ни чакаха в Троада;

These went on ahead and were waiting for us at Troas,

6 и ние отплавахме от Филипи след дните на безквасните хлябове и за пет дни дойдохме при тях в Троада, където престояхме седем дни. Възкресяването на Евтих

But we sailed from Philippi after the days of Unleavened Bread, and in five days we joined them at Troas, where we remained for seven days.

7 И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до полунощ.

And on the first day of the week, when we were assembled together to break bread '> the Lord’s Supper], Paul discoursed with them, intending to leave the next morning; and he kept on with his message until midnight.

8 А имаше много светила в горната стая, където бяхме събрани.

Now there were numerous lights in the upper room where we were assembled,

9 И едно момче на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко и когато Павел беседваше още по-надълго, като потъна в сън, падна долу от третия етаж; и го вдигнаха мъртво.

And there was a young man named Eutychus sitting in the window. He was borne down with deep sleep as Paul kept on talking still longer, and completely overcome by sleep, he fell down from the third story and was picked up dead.

10 Н о Павел слезе и като падна върху него, прегърна го и каза: Не се безпокойте, защото животът му е в него.

But Paul went down and bent over him and embraced him, saying, Make no ado; his life is within him.

11 С лед това той се качи горе, разчупи хляба и яде, и приказва пак надълго до зори, и така тръгна.

When Paul had gone back upstairs and had broken bread and eaten, and after he had talked confidentially and communed with them for a considerable time—until daybreak —he departed.

12 А момчето доведоха живо и много се утешиха. Пътуването към Милит

They took the youth home alive, and were not a little comforted and cheered and refreshed and encouraged.

13 А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплавахме за Асон, откъдето щяхме да приберем Павел; понеже така беше поръчал, като той щеше да отиде пеш.

But going on ahead to the ship, the rest of us set sail for Assos, intending to take Paul aboard there, for that was what he had directed, intending himself to go by land.

14 И когато се присъедини към нас в Асон, взехме го и дойдохме в Митилин.

So when he met us at Assos, we took him aboard and sailed on to Mitylene.

15 И оттам, като отплавахме на следващия ден, дойдохме срещу Хиос, а на другия - пристигнахме в Самос; и като престояхме в Трогилия на следващия ден дойдохме в Милит.

And sailing from there, we arrived the day after at a point opposite Chios; the following day we struck across to Samos, and the next day we arrived at Miletus.

16 З ащото Павел беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да стигне в Йерусалим за деня на Петдесетницата. Речта на Павел пред презвитерите в Ефес

For Paul had determined to sail on past Ephesus, lest he might have to spend time in Asia; for he was hastening on so that he might reach Jerusalem, if at all possible, by the day of Pentecost.

17 А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери.

However, from Miletus he sent to Ephesus and summoned the elders of the church.

18 И като дойдоха при него, им каза: Вие знаете по какъв начин още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас,

And when they arrived he said to them: You yourselves are well acquainted with my manner of living among you from the first day that I set foot in Asia, and how I continued afterward,

19 в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и сред изпитания, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;

Serving the Lord with all humility in tears and in the midst of adversity (affliction and trials) which befell me, due to the plots of the Jews;

20 к ак не се въздържах да ви изявя всичко, което е било полезно, и да ви поучавам и публично, и по къщите,

How I did not shrink from telling you anything that was for your benefit and teaching you in public meetings and from house to house,

21 к ато проповядвах и на юдеи, и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.

But constantly and earnestly I bore testimony both to Jews and Greeks, urging them to turn in repentance '> that is due] to God and to have faith in our Lord Jesus Christ '> that is due Him].

22 И ето сега, заставен духом, отивам в Йерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,

And now, you see, I am going to Jerusalem, bound by the Spirit and obligated and compelled by the spirit, not knowing what will befall me there—

23 о свен че Святият Дух ми свидетелства във всеки град, като ми казва, че ме очакват окови и скърби.

Except that the Holy Spirit clearly and emphatically affirms to me in city after city that imprisonment and suffering await me.

24 Н о не се скъпя за живота си, нито ми се свиди за него, стига само да завърша пътя си и служението, което приех от Господ Исус, да проповядвам благовестието на Божията благодат.

But none of these things move me; neither do I esteem my life dear to myself, if only I may finish my course with joy and the ministry which I have obtained from the Lord Jesus, faithfully to attest to the good news (Gospel) of God’s grace (His unmerited favor, spiritual blessing, and mercy).

25 И сега, ето, аз зная, че нито един от вас, между които ходих и проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми.

And now, observe, I perceive that all of you, among whom I have gone in and out proclaiming the kingdom, will see my face no more.

26 З атова ви свидетелствам в този ден, че аз съм чист от кръвта на всички;

Therefore I testify and protest to you on this day that I am clean and innocent and not responsible for the blood of any of you.

27 з ащото не се въздържах да ви изявя цялата Божия воля.

For I never shrank or kept back or fell short from declaring to you the whole purpose and plan and counsel of God.

28 Б ъдете бдителни за себе си и за цялото стадо, в което Святият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.

Take care and be on guard for yourselves and the whole flock over which the Holy Spirit has appointed you bishops and guardians, to shepherd (tend and feed and guide) the church of the Lord or of God which He obtained for Himself with His own blood.

29 А з зная, че след моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;

I know that after I am gone, ferocious wolves will get in among you, not sparing the flock;

30 и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят изопачено, за да отвличат учениците след себе си.

Even from among your own selves men will come to the front who, by saying perverse (distorted and corrupt) things, will endeavor to draw away the disciples after them.

31 З атова бдете и помнете, че за три години денем и нощем не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас.

Therefore be always alert and on your guard, being mindful that for three years I never stopped night or day seriously to admonish and advise and exhort you one by one with tears.

32 И сега ви препоръчвам на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследство между всички осветени.

And now, I commit you to God. And I commend you to the Word of His grace. It is able to build you up and to give you inheritance among all God’s set-apart ones (those consecrated, purified, and transformed of soul).

33 Н е съм пожелал среброто или златото, или облеклото на никого.

I coveted no man’s silver or gold or garments.

34 В ие сами знаете, че тези мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мене.

You yourselves know personally that these hands ministered to my own needs and those who were with me.

35 В ъв всичко ви показах, че като се трудите така, трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господ Исус, как Той е казал: По-блажено е да дава човек, отколкото да получава.

In everything I have pointed out to you that, by working diligently in this manner, we ought to assist the weak, being mindful of the words of the Lord Jesus, how He Himself said, It is more blessed (makes one happier and more to be envied) to give than to receive.

36 К ато изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.

Having spoken thus, he knelt down with them all and prayed.

37 И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павел и го целуваха,

And they all wept freely and threw their arms around Paul’s neck and kissed him fervently and repeatedly,

38 н аскърбени най-вече поради думите, които каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.

Being especially distressed and sorrowful because he had stated that they were about to see his face no more. And they accompanied him to the ship.