1 З наеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?

Do you know the time when the wild goats of the rock bring forth ? do you observe when the hinds are giving birth?

2 П реброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им? -

Can you number the months that they carry their offspring? Or do you know the time when they are delivered,

3 К огато се навеждат, раждат малките си, освобождават се от болките си.

When they bow themselves, bring forth their young ones, cast out their pains?

4 М алките им заякват, растат в полето; излизат и не се връщат вече при тях.

Their young ones become strong, they grow up in the open field; they go forth and return not to them.

5 К ой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на този плах бежанец,

Who has sent out the wild donkey, giving him his freedom? Or who has loosed the bands of the swift donkey,

6 з а който съм направил пустинята за къща и солената земя - на негово жилище?

Whose home I have made the wilderness, and the salt land his dwelling place?

7 Т ой се присмива на градския шум, нито внимава във викането на този, който го кара.

He scorns the tumult of the city and hears not the shoutings of the taskmaster.

8 П ланините, които обикаля, са пасбището му; и търси всякаква зеленина.

The range of the mountains is his pasture, and he searches after every green thing.

9 Щ е благоволи ли дивият вол да ти работи или ще нощува ли в твоите ясли?

Will the wild ox be willing to serve you, or remain beside your manger?

10 М ожеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?

Can you bind the wild ox with a harness to the plow in the furrow? Or will he harrow the furrows for you?

11 Щ е се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?

Will you trust him because his strength is great, or to him will you leave your labor?

12 Щ е се довериш ли на него да ти прибере житото ти и да го събере в хармана ти?

Will you depend upon him to bring home your seed and gather the grain of your threshing floor?

13 К рилете на щрауса пляскат весело; но крилете и перата му благи ли са?

The wings of the ostrich wave proudly, are they the pinions and plumage of love?

14 З ащо той оставя яйцата си на земята и ги топли в пръстта,

The ostrich leaves her eggs on the ground and warms them in the dust,

15 а забравя, че е възможно крак да ги смаже или полски звяр да ги стъпче.

Forgetting that a foot may crush them or that the wild beast may trample them.

16 О тнася се жестоко с малките си, като че не са негови; трудът му е напразно, защото не го е грижа за опасности;

She is hardened against her young ones, as though they were not hers; her labor is in vain because she has no sense of danger,

17 п онеже Бог го е лишил от мъдрост и не го е дарил с разум.

For God has deprived her of wisdom, neither has He imparted to her understanding.

18 К огато стане да бяга, се присмива на коня и на ездача му.

Yet when she lifts herself up in flight, she can laugh to scorn the horse and his rider.

19 Т и ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?

Have you given the horse his might? Have you clothed his neck with quivering and a shaking mane?

20 Т и ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.

Was it you who made him to leap like a locust? The majesty of his nostrils is terrible.

21 Р ие с крак в долината и се радва на силата си; излиза срещу оръжията.

He paws in the valley and exults in his strength; he goes out to meet the weapons.

22 П рисмива се на страха и не се бои, нито се обръща назад от меча;

He mocks at fear and is not dismayed or terrified; neither does he turn back from the sword.

23 к олчанът по страната му трещи и лъскавото копие, и сулицата.

The quiver rattles upon him, as do the glittering spear and the lance.

24 С буйство и ярост той гълта земята; и при гласа на тръбата не вярва от радост.

devour the ground with fierceness and rage; neither can he stand still at the sound of the trumpet.

25 Щ ом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И отдалеч подушва боя, гърменето на военачалниците и виковете.

As often as the trumpet sounds he says, Ha, ha! And he smells the battle from afar, the thunder of the captains, and the shouting.

26 Ч рез твоята мъдрост ли лети нагоре ястребът и простира крилете си към юг?

Is it by your wisdom that the hawk soars and stretches her wings toward the south ?

27 П ри твоята заповед ли се възвисява орелът и прави гнездото си по височините?

Does the eagle mount up at your command and make his nest on high ?

28 Ж ивее по канарите и там обитава - по върховете на скалите и по непроходимите места.

On the cliff he dwells and remains securely, upon the point of the rock and the stronghold.

29 О ттам си съзира плячка, очите му я съглеждат отдалеч.

From there he spies out the prey; and his eyes see it afar off.

30 И пилетата му смучат кръв; и където има трупове, там е и той.

His young ones suck up blood, and where the slain are, there is he.