1 Д ухът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.

My spirit is broken, my days are spent (snuffed out); the grave is ready for me.

2 С игурно ми се присмиват; и окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!

Surely there are mockers and mockery around me, and my eye dwells on their obstinacy, insults, and resistance.

3 Д ай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; кой друг би дал ръка за мене,

Give me a pledge with Yourself; who is there that will give security for me?

4 з ащото си скрил сърцето им от разум, затова няма да ги възвисиш.

But their hearts You have closed to understanding; therefore You will not let them triumph.

5 К ойто заради плячка предава приятели, очите на децата му ще изтекат.

He who denounces his friends a prey and get a share, the eyes of his children shall fail.

6 Т ой ме е поставил и поговорка на народа; и за укор станах аз пред тях.

But He has made me a byword among the people, and they spit before my face.

7 П омрачиха очите ми от скръб и всичките ми телесни части станаха като сянка.

My eye has grown dim because of grief, and all my members are like a shadow.

8 П равдивите ще се почудят на това и невинният ще се повдигне против нечестивия.

Upright men shall be astonished and appalled at this, and the innocent shall stir himself up against the godless and polluted.

9 А праведният ще се държи в пътя си и който има чисти ръце, ще увеличава силата си.

Yet shall the righteous (those upright and in right standing with God) hold to their ways, and he who has clean hands shall grow stronger and stronger.

10 А вие всички, моля, пак елате; обаче няма да мога да намеря между вас един разумен.

But as for you, come on again, all of you, though I find not a wise man among you.

11 Д ните ми преминаха; намеренията ми и желанията на сърцето ми пресъхнаха.

My days are past, my purposes and plans are frustrated; even the thoughts (desires and possessions) of my heart.

12 Н ощта скоро ще замести деня; светлината е близо до тъмнината.

These extend from the night into the day, the light is short because of darkness.

13 А ко очаквам преизподнята за мое жилище, ако съм постлал постелката си в тъмнината,

But if I look to Sheol (the unseen state) as my abode, if I spread my couch in the darkness,

14 а ко съм викал към тлението: Баща си ми ти, - към червеите: Майка и сестра сте ми,

If I say to the grave and corruption, You are my father, and to the worm, You are my mother and my sister,

15 т о къде е сега надеждата ми? Да! Кой ще види надеждата ми?

Where then is my hope? And if I have hope, who will see ?

16 П ри вратите на преизподнята ще слезе тя, когато едновременно ще има покой в пръстта.

shall go down to the bars of Sheol (the unseen state) when once there is rest in the dust.