1 С лед това Давид събра хората, които бяха с него, и постави над тях хилядници и стотници.

David numbered the men who were with him and set over them commanders of thousands and of hundreds.

2 И Давид изпрати народ - една трета под началството на Йоав, една трета под началството на Ависей, Саруиния син, Йоавовия брат, и една трета под началството на гетеца Итай. Царят каза на хората: И аз ще изляза с вас.

David sent forth the army, a third under command of Joab, a third under Abishai son of Zeruiah, Joab’s brother, and a third under Ittai the Gittite. told the men, I myself will go out with you also.

3 Н ародът обаче отговори: Не излизай! Защото, ако ние побегнем, няма да ги е грижа за нас; дори да умрат и половината от нас, пак няма да ги е грижа за нас; а ти си като десет хиляди от нас, затова е по-добре ти да си готов да ни помагаш от града.

But the men said, You shall not go out. For if we flee, they will not care about us; if half of us die, they will not care about us. But you are worth 10, 000 such as we are. So now it is better that you be able to help us from the city.

4 Ц арят им каза: Каквото ви се вижда за добре, ще направя. И така, царят застана до едната страна на портата, а целият народ излезе по стотици и хиляди.

The king said to them, Whatever seems best to you I will do. So he stood beside the gate, and all the army came out by hundreds and by thousands.

5 Т огава царят заповяда на Йоав, Ависей и Итай следното: Пощадете ми младежа Авесалом. И целият народ чу, когато царят заповядваше на всички военачалници за Авесалом.

The king commanded Joab, Abishai, and Ittai, saying, Deal gently for my sake with the young man Absalom. And all the people heard when the king gave orders to all the commanders about Absalom.

6 И така, народът излезе на полето против Израел; и сражението стана в Ефремовата гора.

So the army went out into the field against Israel, and the battle was fought in the forest of Ephraim.

7 Т ам Израелевият народ беше разбит от Давидовите слуги и в онзи ден там стана голямо клане на двадесет хиляди души.

men of Israel were defeated by the servants of David, and there was a great slaughter that day of 20, 000 men.

8 С ражението в тази местност се разпростря по лицето на цялата околност и в онзи ден гората погълна повече народ, отколкото погълна мечът. Смъртта на Авесалом и плачът на Давид за него

For the battle spread over the face of all the country, and the forest devoured more men that day than did the sword.

9 И се случи така, че Авесалом се срещна с Давидовите слуги. А Авесалом яздеше на муле. Когато мулето влезе под гъстите клони на един голям дъб, косата му се заплете в дъба и той увисна между небето и земята; а мулето избяга изпод него.

Then Absalom met the servants of David. Absalom rode on a mule, and the mule went under the thick boughs of a great oak, and Absalom’s head caught fast of the oak; and the mule under him ran away, leaving him hanging between the heavens and the earth.

10 Е дин човек го видя и извести на Йоав: Видях Авесалом увиснал на един дъб.

A certain man saw it and told Joab, Behold, I saw Absalom hanging in an oak.

11 А Йоав каза на човека, който му извести: Като си го видял, защо не го порази там до земята? Аз щях да ти дам десет сребърника и един пояс.

Joab said to the man, You saw him! Why did you not strike him down to the ground? I would have given you ten shekels of silver and a girdle.

12 А човекът отговори на Йоав: И хиляда сребърника да бяха претеглени в шепата ми, не бих вдигнал ръката си против царския син; защото ние чухме как царят заповяда на теб, Ависей и Итай: Внимавайте всички, никой да не се докосне до младежа Авесалом.

The man told Joab, Though I should receive 1, 000 pieces of silver, yet I would not put forth my hand against the king’s son. For in our hearing the king charged you, Abishai, and Ittai, Have a care, whoever you be, for the young man Absalom.

13 И наче, ако бях постъпил невярно против живота му, нищо не се укрива от царя и тогава сам ти би се обърнал против мене.

Otherwise, if I had dealt falsely against his life—for nothing is hidden from the king—you yourself would have taken sides against me.

14 Т огава Йоав каза: Не трябва да си губя времето с такъв като теб. И като взе три стрели, прониза с тях сърцето на Авесалом, който беше още жив сред дъба.

Joab said, I will not tarry thus with you. He took three darts in his hand and thrust them into the body of Absalom while he was yet alive in the midst of the oak.

15 И десет момъка, Йоавови оръженосци, заобиколиха Авесалом, удариха го и го умъртвиха.

And ten young men, Joab’s armor-bearers, surrounded and struck Absalom and killed him.

16 Т огава Йоав засвири с тръбата и хората се върнаха от преследването на Израел. Така Йоав спря народа.

Then Joab blew the trumpet, and the troops returned from pursuing Israel, for Joab restrained and spared them.

17 Т е взеха Авесалом и го хвърлиха в един голям ров, вътре в гората, и натрупаха върху него голям куп камъни. И целият Израел побегна, всеки в шатъра си.

They took Absalom and cast him into a great pit in the forest and raised a very great heap of stones upon him. And all Israel fled, everyone to his own home.

18 А Авесалом, когато беше още жив, беше взел и издигнал за себе си стълб, който е в царската долина; защото си каза: Нямам син, който да опази паметта на името ми; затова нарече стълба на своето име; и той се нарича и до днес Авесаломов паметник.

Now Absalom in his lifetime had reared up for himself a pillar which is in the King’s Valley, for he said, I have no son to keep my name in remembrance. He called the pillar after his own name, and to this day it is called Absalom’s Monument.

19 Т огава Ахимаас, Садоковият син, каза: Да побързам ли сега да занеса на царя известие, че Господ въздаде за него на неприятелите му?

Then said Ahimaaz son of Zadok, Let me now run and bear the king tidings of how the Lord has avenged David of his enemies.

20 А Йоав му отвърна: Няма да носиш днес известия. Друг ден ще бъдеш вестоносец; а днес няма да носиш известия, понеже царският син умря.

Joab told him, You shall not carry news today, but another time. Today you shall bear no news, for the king’s son is dead.

21 Т огава Йоав каза на Хусина: Иди, извести на царя, каквото си видял. И Хусина се поклони на Йоав и се завтече.

Then said Joab to the Cushite, Go tell the king what you have seen. And the Cushite bowed to Joab and ran.

22 Т огава Ахимаас, Садоковият син, каза пак на Йоав: Каквото и да стане, нека тичам и аз, моля те, след Хусина. А Йоав му отговори: Защо искаш да тичаш, синко, като няма да има възнаграждение за известията?

Then said Ahimaaz son of Zadok again to Joab, But anyhow, let me, I pray you, also run after the Cushite. Joab said, Why should you run, my son, seeing you will have no reward, for you have not sufficient tidings?

23 Н о той пак настоя: Каквото и да стане, нека изтичам. Тогава Йоав му каза: Тичай. И така, Ахимаас се затича през полския път и изпревари Хусина.

But he said, Let me run anyhow. So Joab said to him, Run. Then Ahimaaz ran by the way of the plain and outran the Cushite.

24 А Давид седеше между двете порти. И един страж се изкачи на покрива на портата към стената и като погледна, видя, че един човек тичаше сам.

Now David was sitting between the two gates; and the watchman went up to the roof over the gate by the wall, and when he looked, he saw a man running alone.

25 С тражът извика и извести на царя. А царят каза: Щом е сам, носи известия. И той притичваше и се приближаваше.

The watchman called out and told the king. The king said, If he is alone, he has news to tell. And he came on and drew near.

26 П осле стражът видя друг човек, който тичаше. И стражът извика към вратаря: Виждам още един човек, който тича сам. Царят каза: И той носи известия.

Then the watchman saw another man running, and the watchman called to the gatekeeper, Behold, another man running alone. The king said, He also brings news.

27 Т огава стражът каза: Струва ми се, че тичането на първия прилича на тичането на Ахимаас, Садоковия син. А царят отговори: Добър човек е той и идва с добри известия.

The watchman said, I think the man in front runs like Ahimaaz son of Zadok. The king said, He is a good man and comes with good tidings.

28 А химаас извика на царя: Радвай се! Поклони се на царя с лице до земята и каза: Благословен да бъде Господ, твоят Бог, Който предаде хората, които повдигнаха ръка против господаря ми, царя.

And Ahimaaz called and said to the king, All is well! And he fell down to the ground on his face before the king and said, Blessed be the Lord your God, Who has shut up the men who lifted up their hands against my lord the king.

29 И царят попита: Здрав ли е младежът Авесалом? А Ахимаас отговори: Когато Йоав изпрати вестоносец до царя - мене, слугата ти, видях само голямо смущение, но не знаех какво беше.

The king said, Is the young man Absalom safe? Ahimaaz answered, When Joab sent the king’s servant and me, your servant, I saw a great tumult, but I do not know what it was.

30 Ц арят каза: Обърни се и застани тук. И той се обърна и застана.

The king told him, Turn aside; stand here. And he turned aside and stood still.

31 С лед това дойде Хусина. Той каза: Известия, господарю мой, царю! Защото днес Господ въздаде за тебе на всички, които се повдигнаха против тебе.

And behold, the Cushite (Ethiopian) came, and he said, News, my lord the king! For the Lord has delivered you this day from all who rose up against you.

32 Ц арят запита Хусина: Здрав ли е младежът Авесалом? А Хусина отговори: Неприятелите на господаря ми, царя, и всички, които се повдигат против тебе за зло, дано станат като онзи младеж!

The king said to the Cushite, Is the young man Absalom safe? The Cushite replied, May the enemies of my lord the king and all who rise against you to do evil be like that young man is.

33 И царят се смути много, качи се в стаята над портата и плака. И като вървеше, говореше така: Сине мой Авесаломе, сине мой, сине мой Авесаломе! Да бях умрял аз вместо теб, Авесаломе, сине мой, сине мой!

And the king was deeply moved and went up to the chamber over the gate and wept. And as he went, he said, O my son Absalom, my son, my son Absalom! Would to God I had died for you, O Absalom, my son, my son!