1 ( По слав. 87.) Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Етан Езраева. Господи Боже, Спасителю мой, и денем, и нощем съм викал пред Тебе.

O Lord, the God of my salvation, I have cried to You for help by day; at night I am in Your presence.

2 Н ека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; приклони ухото Си към вика ми.

Let my prayer come before You and really enter into Your presence; incline Your ear to my cry!

3 З ащото се насити душата ми на бедствия и животът ми се приближава до преизподнята.

For I am full of troubles, and my life draws near to Sheol (the place of the dead).

4 П ричисляван съм към онези, които слизат в рова; станах като човек, който няма помощ,

I am counted among those who go down into the pit (the grave); I am like a man who has no help or strength,

5 и зхвърлен между мъртвите, като убитите, които лежат в гроба, за които Ти не се сещаш вече и които са отсечени от ръката Ти.

Cast away among the dead, like the slain that lie in a grave, whom You remember no more, and they are cut off from Your hand.

6 С пуснал си ме в най-дълбокия ров, в тъмни места, в бездните.

You have laid me in the depths of the lowest pit, in darkness, in the deeps.

7 Н атегна на мене Твоят гняв и с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села.)

Your wrath lies hard upon me, and You have afflicted me with all Your waves. Selah!

8 О тдалечил си от мене познатите ми; направил си ме гнусен за тях; затворен съм и не мога да изляза.

You have put my friends far from me; You have made me an abomination to them. I am shut up, and I cannot come forth.

9 О кото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, простирал съм към Тебе ръцете си.

My eye grows dim because of sorrow and affliction. Lord, I have called daily on You; I have spread forth my hands to You.

10 Н а мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села.)

Will You show wonders to the dead? Shall the departed arise and praise You? Selah!

11 В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие или в мястото на погибелта верността Ти?

Shall Your steadfast love be declared in the grave? Or Your faithfulness in Abaddon (Sheol, as a place of ruin and destruction)?

12 Щ е се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела и правдата Ти - в земята на забравените?

Shall Your wonders be known in the dark? And Your righteousness in the place of forgetfulness ?

13 Н о аз към Тебе, Господи, извиках; и на ранина молитвата ми ще Те изпревари.

But to You I cry, O Lord; and in the morning shall my prayer come to meet You.

14 Г осподи, защо отхвърляш душата ми? Защо криеш лицето Си от мен?

Lord, why do You cast me off? Why do You hide Your face from me?

15 О т младини съм угнетен и бера душа; търпя Твоите ужаси и съм в изумление.

I was afflicted and close to death from my youth up; while I suffer Your terrors I am distracted.

16 Г невът Ти мина върху мен; ужасът Ти ме съсипа.

Your fierce wrath has swept over me; Your terrors have destroyed me.

17 К ато води ме обикалят цял ден, заедно ме обкръжават.

They surround me like a flood all day long; together they have closed in upon me.

18 О тдалечил си от мене любим и приятел; познатите ми са мрак.

Lover and friend have You put far from me; my familiar friends are darkness and the grave.