1 ( По слав. 136.) При реките на Вавилон, там седнахме. Да! Плакахме, когато си спомняхме за Сион;

By the rivers of Babylon, there we sat down, yes, we wept when we remembered Zion.

2 н а върбите сред него окачихме арфите си.

On the willow trees in the midst of we hung our harps.

3 З ащото там онези, които ни бяха пленили, поискаха от нас да пеем думи; и онези, които ни бяха опустошили, поискаха веселие, като ни казаха: Попейте ни от сионските песни.

For there they who led us captive required of us a song with words, and our tormentors and they who wasted us required of us mirth, saying, Sing us one of the songs of Zion.

4 К ак да пеем песента Господня в чужда земя?

How shall we sing the Lord’s song in a strange land?

5 А ко те забравя, Йерусалиме, нека забрави десницата ми изкуството си!

If I forget you, O Jerusalem, let my right hand forget its skill.

6 Н ека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, ако не предпочета Йерусалим като най-голямото си веселие.

Let my tongue cleave to the roof of my mouth if I remember you not, if I prefer not Jerusalem above my chief joy!

7 П омни, Господи, това, което сториха едомците в деня на разорението на Йерусалим, когато казваха: Разрушете, разрушете го до основите му!

Remember, O Lord, against the Edomites, that they said in the day of Jerusalem’s fall, Down, down to the ground with her!

8 Д ъще вавилонска, която ще бъдеш опустошена, блазе на онзи, който ти въздаде за всичко, което си ни сторила!

O Daughter of Babylon, who shall be destroyed, happy and blessed shall he be who requites you as you have served us.

9 Б лазе на онзи, който хване и разбие о̀ камък малките ти деца!

Happy and blessed shall he be who takes and dashes your little ones against the rock!