1 ( По слав. 136.) При реките на Вавилон, там седнахме. Да! Плакахме, когато си спомняхме за Сион;

An den Wassern zu Babel saßen wir und weinten, wenn wir an Zion gedachten.

2 н а върбите сред него окачихме арфите си.

Unsere Harfen hingen wir an die Weiden, die daselbst sind.

3 З ащото там онези, които ни бяха пленили, поискаха от нас да пеем думи; и онези, които ни бяха опустошили, поискаха веселие, като ни казаха: Попейте ни от сионските песни.

Denn dort hießen uns singen, die uns gefangen hielten, und in unserm Heulen fröhlich sein: "Singet uns ein Lied von Zion!"

4 К ак да пеем песента Господня в чужда земя?

Wie sollten wir des HERRN Lied singen in fremden Landen?

5 А ко те забравя, Йерусалиме, нека забрави десницата ми изкуството си!

Vergesse ich dein, Jerusalem, so werde ich meiner Rechten vergessen.

6 Н ека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, ако не предпочета Йерусалим като най-голямото си веселие.

Meine Zunge soll an meinem Gaumen kleben, wo ich nicht dein gedenke, wo ich nicht lasse Jerusalem meine höchste Freude sein.

7 П омни, Господи, това, което сториха едомците в деня на разорението на Йерусалим, когато казваха: Разрушете, разрушете го до основите му!

HERR, gedenke der Kinder Edom den Tag Jerusalems, die da sagten: "Rein ab, rein ab bis auf ihren Boden!"

8 Д ъще вавилонска, която ще бъдеш опустошена, блазе на онзи, който ти въздаде за всичко, което си ни сторила!

Du verstörte Tochter Babel, wohl dem, der dir vergilt, wie du uns getan hast!

9 Б лазе на онзи, който хване и разбие о̀ камък малките ти деца!

Wohl dem, der deine jungen Kinder nimmt und zerschmettert sie an dem Stein!