1 ( По слав. 30.) За първия певец. Давидов псалом. На Тебе, Господи, уповавам; да не се посрамя до века; избави ме според правдата Си.

(Ein Psalm Davids, vorzusingen.) HERR, auf dich traue ich, laß mich nimmermehr zu Schanden werden; errette mich durch deine Gerechtigkeit!

2 П риклони към мен ухото Си; побързай да ме избавиш; бъди ми силна канара, укрепено здание, за да ме спасиш.

Neige deine Ohren zu mir, eilend hilf mir! Sei mir ein starker Fels und eine Burg, daß du mir helfest!

3 З ащото Ти си моя канара и крепост; затова, заради името Си, ръководи ме и ме направлявай.

Denn du bist mein Fels und meine Burg, und um deines Namens willen wolltest du mich leiten und führen.

4 И змъкни ме от мрежата, която скришно поставиха за мене, защото Ти си моя крепост.

Du wollest mich aus dem Netze ziehen, das sie mir gestellt haben; denn du bist meine Stärke.

5 В Твоята ръка предавам духа си; Ти си ме изкупил, Господи, Боже на истината.

In deine Hände befehle ich meinen Geist; du hast mich erlöst, HERR, du treuer Gott.

6 М разя онези, които почитат суетните идоли; а аз уповавам на Господа.

Ich hasse, die da halten auf eitle Götzen; ich aber hoffe auf den HERRN.

7 Щ е се радвам и ще се веселя в Твоята милост, защото Ти си видял неволята ми, познал си утесненията на душата ми

Ich freue mich und bin fröhlich über deine Güte, daß du mein Elend ansiehst und erkennst meine Seele in der Not

8 и не си ме затворил в ръката на неприятеля; поставил си краката ми на широко.

und übergibst mich nicht in die Hände des Feindes; du stellst meine Füße auf weiten Raum.

9 С мили се над мене, Господи, защото съм в утеснение, чезне от скръб окото ми, душата ми и цялото ми същество ми.

HERR, sei mir gnädig, denn mir ist angst; meine Gestalt ist verfallen vor Trauern, dazu meine Seele und mein Leib.

10 З ащото се изнури в тъга животът ми и годините ми във въздишки; поради престъплението ми отслабна силата ми и костите ми изнемощяха.

Denn mein Leben hat abgenommen vor Betrübnis und meine Zeit vor Seufzen; meine Kraft ist verfallen vor meiner Missetat, und meine Gebeine sind verschmachtet.

11 Н а всичките си противници станах за укор, а най-вече на ближните си, и за плашило на познайниците си; онези, които ме гледаха навън, бягаха от мене.

Es geht mir so übel, daß ich bin eine große Schmach geworden meinen Nachbarn und eine Scheu meinen Verwandten; die mich sehen auf der Gasse, fliehen vor mir.

12 К ато някой умрял бях забравен от сърцето на всички; станах като счупен съд;

Mein ist vergessen im Herzen wie eines Toten; ich bin geworden wie ein zerbrochenes Gefäß.

13 з ащото съм чул клеветите на мнозина; отвсякъде страх, като се наговаряха против мен и намислиха да отнемат живота ми.

Denn ich höre, wie mich viele schelten, Schrecken ist um und um; sie ratschlagen miteinander über mich und denken, mir das Leben zu nehmen.

14 Н о аз на Теб уповавах, Господи; казах: Ти си Бог мой.

Ich aber, HERR, hoffe auf dich und spreche: Du bist mein Gott!

15 В Твоите ръце са времената ми; избави ме от ръката на неприятелите ми и от тези, които ме гонят.

Meine Zeit steht in deinen Händen. Errette mich von der Hand meiner Feinde und von denen, die mich verfolgen.

16 Н аправи да светне лицето Ти над слугата Ти; спаси ме в милосърдието Си.

Laß leuchten dein Antlitz über deinen Knecht; hilf mir durch deine Güte!

17 Г осподи, да не се посрамя, защото съм Те призовал; нека се посрамят нечестивите, нека млъкнат в преизподнята.

HERR, laß mich nicht zu Schanden werden; denn ich rufe dich an. Die Gottlosen müssen zu Schanden werden und schweigen in der Hölle.

18 Н ека онемеят лъжливите устни, които говорят против праведния нахално, горделиво и презрително.

Verstummen müssen falsche Mäuler, die da reden gegen den Gerechten frech, stolz und höhnisch.

19 К олко е голяма Твоята благост, която си запазил за онези, които се боят от Теб, и която си показал пред човешките синове към онези, които уповават на Тебе!

Wie groß ist deine Güte, die du verborgen hast für die, so dich fürchten, und erzeigest vor den Leuten denen, die auf dich trauen!

20 Щ е ги скриеш в скривалището на присъствието Си от човешките замисли; ще ги скриеш под покров от препирането на езици.

Du verbirgst sie heimlich bei dir vor jedermanns Trotz; du verdeckst sie in der Hütte vor den zänkischen Zungen.

21 Б лагословен да е Господ, защото си показал чудесното Си милосърдие към мене в укрепен град.

Gelobt sei der HERR, daß er hat eine wunderbare Güte mir bewiesen in einer festen Stadt.

22 А в тревогата си аз бях казал: Отлъчен съм от очите Ти. Обаче Ти послуша гласа на молбите ми, когато извиках към Тебе.

Denn ich sprach zu meinem Zagen: Ich bin von deinen Augen verstoßen. Dennoch hörtest du meines Flehens Stimme, da ich zu dir schrie.

23 В ъзлюбете Господа, всички Негови светии; Господ пази верните, а въздава изобилно на онези, които се държат горделиво.

Liebet den HERRN, alle seine Heiligen! Die Gläubigen behütet der HERR und vergilt reichlich dem, der Hochmut übt.

24 Д ерзайте, и нека се укрепи сърцето ви, всички, които се надявате на Господа.

Seid getrost und unverzagt, alle, die ihr des HERRN harret!