1 ( По слав. 30.) За първия певец. Давидов псалом. На Тебе, Господи, уповавам; да не се посрамя до века; избави ме според правдата Си.

La Tine, Doamne, caut adăpost! Să nu rămân de ruşine vreodată! În dreptatea Ta, izbăveşte-mă!

2 П риклони към мен ухото Си; побързай да ме избавиш; бъди ми силна канара, укрепено здание, за да ме спасиш.

Pleacă-Ţi urechea spre mine şi scapă-mă degrabă! Fii pentru mine o stâncă de adăpost, o fortăreaţă trainică ca să pot fi izbăvit!

3 З ащото Ти си моя канара и крепост; затова, заради името Си, ръководи ме и ме направлявай.

Tu eşti stânca şi fortăreaţa mea. Condu-mă şi călăuzeşte-mă, din pricina Numelui Tău!

4 И змъкни ме от мрежата, която скришно поставиха за мене, защото Ти си моя крепост.

Scapă-mă de laţul care mi-a fost întins, căci Tu eşti fortăreaţa mea!

5 В Твоята ръка предавам духа си; Ти си ме изкупил, Господи, Боже на истината.

În mâinile Tale îmi încredinţez duhul! Tu m-ai izbăvit, Doamne, Dumnezeu al adevărului!

6 М разя онези, които почитат суетните идоли; а аз уповавам на Господа.

Urăsc pe cei ce se alipesc de idoli deşerţi, dar Eu mă încred în Domnul!

7 Щ е се радвам и ще се веселя в Твоята милост, защото Ти си видял неволята ми, познал си утесненията на душата ми

Mă voi bucura şi mă voi veseli de îndurarea Ta, fiindcă mi-ai văzut necazul şi ai cunoscut nenorocirea sufletului meu.

8 и не си ме затворил в ръката на неприятеля; поставил си краката ми на широко.

Tu nu m-ai dat pe mâna duşmanului, ci mi-ai aşezat picioarele într-un loc larg.

9 С мили се над мене, Господи, защото съм в утеснение, чезне от скръб окото ми, душата ми и цялото ми същество ми.

Doamne, ai milă de mine, căci sunt în strâmtorare! De atâta întristare mi se topesc ochii, sufletul şi pântecele.

10 З ащото се изнури в тъга животът ми и годините ми във въздишки; поради престъплението ми отслабна силата ми и костите ми изнемощяха.

Îmi sfârşesc viaţa în durere şi anii în întristare. Puterea îmi este sleită din pricina vinii mele, iar oasele mi se topesc.

11 Н а всичките си противници станах за укор, а най-вече на ближните си, и за плашило на познайниците си; онези, които ме гледаха навън, бягаха от мене.

Din pricina tuturor potrivnicilor mei am ajuns să fiu făcut de ruşine; am ajuns de groază pentru vecinii mei, o spaimă pentru cunoscuţii mei. Cei ce mă văd pe uliţă fug de mine.

12 К ато някой умрял бях забравен от сърцето на всички; станах като счупен съд;

Sunt uitat de inimi ca şi cum aş fi mort; am ajuns ca un vas spart.

13 з ащото съм чул клеветите на мнозина; отвсякъде страх, като се наговаряха против мен и намислиха да отнемат живота ми.

Aud şuşoteala multora – peste tot este numai teroare! Ei se sfătuiesc împotriva mea, plănuind să-mi ia viaţa.

14 Н о аз на Теб уповавах, Господи; казах: Ти си Бог мой.

Dar eu mă-ncred în Tine, Doamne, şi mărturisesc: „Tu eşti Dumnezeul meu!“

15 В Твоите ръце са времената ми; избави ме от ръката на неприятелите ми и от тези, които ме гонят.

Destinul meu este în mâna Ta; izbăveşte-mă din mâna duşmanilor şi a prigonitorilor mei!

16 Н аправи да светне лицето Ти над слугата Ти; спаси ме в милосърдието Си.

Fă să strălucească faţa Ta peste robul Tău, mântuieşte-mă în îndurarea Ta!

17 Г осподи, да не се посрамя, защото съм Те призовал; нека се посрамят нечестивите, нека млъкнат в преизподнята.

Nu lăsa să fiu dat de ruşine, Doamne, căci la Tine strig după ajutor, ci fă să fie daţi de ruşine cei răi; să fie reduşi la tăcere în Locuinţa Morţilor!

18 Н ека онемеят лъжливите устни, които говорят против праведния нахално, горделиво и презрително.

Să fie amuţite buzele mincinoase, care vorbesc cu obrăznicie, cu mândrie şi dispreţ împotriva celui drept.

19 К олко е голяма Твоята благост, която си запазил за онези, които се боят от Теб, и която си показал пред човешките синове към онези, които уповават на Тебе!

Cât de mare este bunătatea Ta, pe care ai păstrat-o pentru cei ce se tem de Tine, pe care ai arătat-o celor ce se încred în Tine, sub privirea oamenilor!

20 Щ е ги скриеш в скривалището на присъствието Си от човешките замисли; ще ги скриеш под покров от препирането на езици.

Tu-i ascunzi la adăpostul feţei Tale de uneltirile oamenilor; îi tăinuieşti în Coliba Ta de limbile gâlcevitoare.

21 Б лагословен да е Господ, защото си показал чудесното Си милосърдие към мене в укрепен град.

Binecuvântat să fie Domnul, căci minunată I-a fost îndurarea faţă de mine când eram într-o cetate asediată!

22 А в тревогата си аз бях казал: Отлъчен съм от очите Ти. Обаче Ти послуша гласа на молбите ми, когато извиках към Тебе.

M-am pripit când am zis: „Sunt izgonit dinaintea Ta!“ Într-adevăr, Tu ai ascultat glasul rugăminţilor mele, când am strigat către Tine.

23 В ъзлюбете Господа, всички Негови светии; Господ пази верните, а въздава изобилно на онези, които се държат горделиво.

Iubiţi-L pe Domnul, toţi sfinţii Lui, căci Domnul păzeşte pe cei credincioşi, dar celor ce se poartă cu mândrie le dă ce li se cuvine!

24 Д ерзайте, и нека се укрепи сърцето ви, всички, които се надявате на Господа.

Fiţi tari şi încurajaţi-vă inimile, toţi cei ce nădăjduiţi în Domnul!