1 ( По слав. 76.) За първия певец, по Едутун, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си. Да! Към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

Glasul meu s-a înălţat către Dumnezeu; am strigat cu glasul meu către Dumnezeu şi El m-a ascultat.

2 В деня на неволята си търсих Господа, нощем простирах ръката си към Него, без да престана; душата ми не искаше да се утеши.

În ziua necazului meu L-am căutat pe Stăpân. Noaptea îmi ţineam întinsă mâna în rugăciune, iar sufletul meu refuza să fie mângâiat.

3 С помням си за Бога и се смущавам; оплаквам се и духът ми отпада. (Села.)

Mi-am adus aminte de Dumnezeu şi am oftat, am cugetat şi duhul mi-a căzut în leşin. Sela

4 У държаш очите ми в безсъние; смущавам се дотолкова, че не мога да продумам.

Tu ai păstrat lumina ochilor mei, chiar dacă am fost atât de răvăşit, încât nici nu puteam să mai vorbesc.

5 Р азмислих за древните дни, за годините на старите времена.

Mi-am adus aminte de zilele de odinioară, de anii de demult;

6 С помням си за нощното си пеене; размишлявам в сърцето си и духът ми загрижено изпитва, като казва:

mi-am amintit de cântecele mele din timpul nopţii. Am cugetat în inima mea, m-am întrebat în duhul meu:

7 Г оспод довека ли ще отхвърля? Няма ли вече да покаже благоволение?

„Oare Stăpânul leapădă pentru totdeauna? Să nu mai fie niciodată binevoitor?

8 П рестанала ли е милостта Му завинаги? Пропада ли обещанието Му завинаги?

Oare Şi-a oprit îndurarea pe vecie? A pus El oare capăt promisiunii Lui din neam în neam?

9 З абрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села.)

Oare a uitat Dumnezeu de îndurare? În mânia Lui, Şi-a retras El oare mila?“ Sela

10 Т огава казах: Това е слабост за мене - да мисля, че десницата на Всевишния се изменя.

Atunci am zis: „Ceea ce mă face să sufăr este că dreapta Celui Preaînalt s-a schimbat.“

11 Щ е спомена делата Господни; защото ще си спомня чудесата, извършени от Тебе в древността,

Dar îmi voi aminti lucrările Domnului; da, îmi voi aduce aminte de minunile Tale de odinioară!

12 и ще размишлявам върху всичко, което си сторил, и делата Ти ще преговарям.

Voi cugeta la toate faptele Tale, mă voi gândi la minunile Tale.

13 Б оже, в святост е Твоят път; кой бог е велик, както истинският Бог?

Dumnezeule, calea Ta este sfântă! Care zeu este atât de mare ca Dumnezeu ?

14 Т и си Бог, Който върши чудеса; явил си между племената силата Си.

Tu eşti Dumnezeul înfăptuitor de minuni! Tu Ţi-ai descoperit puterea popoarelor!

15 И зкупил си с мишцата Си народа Си, синовете Яковови и Йосифови. (Села.)

Cu braţul Tău Ţi-ai răscumpărat poporul, pe fiii lui Iacov şi ai lui Iosif. Sela

16 В идяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; разтрепериха се и бездните.

Când Te-au văzut apele, Dumnezeule, când Te-au văzut apele, s-au învolburat, iar adâncurile s-au cutremurat.

17 О блаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; също и стрелите Ти прелетяха.

Norii au revărsat apa, tunetul a bubuit în cer, iar săgeţile Tale s-au împrăştiat în toate părţile.

18 Г ласът на гърма Ти беше във вихрушката; светкавиците осветиха вселената; земята се потресе и се разклати.

Bubuitul tunetului Tău trecea prin vijelie, iar fulgerele luminau lumea; pământul s-a clătinat şi s-a zguduit.

19 П рез морето беше Твоят път и стъпките Ти - през големите води, и следите Ти не се познаваха.

Calea Ta a trecut prin mare, iar cărarea Ta – prin ape mari, şi nu Ţi s-au mai cunoscut urmele.

20 В одил си като стадо народа Си с ръката на Моисей и на Аарон.

Ţi-ai condus poporul ca pe o turmă, prin mâna lui Moise şi a lui Aaron.