1 ( По слав. 76.) За първия певец, по Едутун, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си. Да! Към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

(Către mai marele cîntăreţilor. După Iedutun. Un psalm al lui Asaf.) Strig cu glasul meu către Dumnezeu, strig cu glasul meu către Dumnezeu, şi El mă va asculta.

2 В деня на неволята си търсих Господа, нощем простирах ръката си към Него, без да престана; душата ми не искаше да се утеши.

În ziua necazului meu, caut pe Domnul; noaptea, mînile îmi stau întinse fără curmare; sufletul meu nu vrea nicio mîngîiere.

3 С помням си за Бога и се смущавам; оплаквам се и духът ми отпада. (Села.)

Mi-aduc aminte de Dumnezeu, şi gem; mă gîndesc adînc în mine, şi mi se mîhneşte duhul. -

4 У държаш очите ми в безсъние; смущавам се дотолкова, че не мога да продумам.

Tu îmi ţii ploapele deschise; şi, de mult ce mă frămînt, nu pot vorbi.

5 Р азмислих за древните дни, за годините на старите времена.

Mă gîndesc la zilele de demult, la anii de odinioară.

6 С помням си за нощното си пеене; размишлявам в сърцето си и духът ми загрижено изпитва, като казва:

Mă gîndesc la cîntările mele noaptea, cuget adînc în lăuntrul inimii mele, îmi cade duhul pe gînduri, şi zic:

7 Г оспод довека ли ще отхвърля? Няма ли вече да покаже благоволение?

Va lepăda Domnul pentru totdeauna? Şi nu va mai fi El binevoitor?

8 П рестанала ли е милостта Му завинаги? Пропада ли обещанието Му завинаги?

S'a isprăvit bunătatea Lui pe vecie? S'a dus făgăduinţa Lui pentru totdeauna?

9 З абрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села.)

A uitat Dumnezeu să aibă milă? Şi -a tras El, în mînia Lui, înapoi îndurarea?`` -

10 Т огава казах: Това е слабост за мене - да мисля, че десницата на Всевишния се изменя.

Atunci îmi zic:,, Ceeace mă face să sufăr, este că dreapta Celui Prea Înalt nu mai este aceeaş``...

11 Щ е спомена делата Господни; защото ще си спомня чудесата, извършени от Тебе в древността,

Dar tot voi lăuda lucrările Domnului, căci îmi aduc aminte de minunile Tale de odinioară;

12 и ще размишлявам върху всичко, което си сторил, и делата Ти ще преговарям.

da, mă voi gîndi la toate lucrările Tale, şi voi lua aminte la toate isprăvile Tale.

13 Б оже, в святост е Твоят път; кой бог е велик, както истинският Бог?

Dumnezeule, căile Tale sînt sfinte! Care Dumnezeu este mare ca Dumnezeul nostru?

14 Т и си Бог, Който върши чудеса; явил си между племената силата Си.

Tu eşti Dumnezeul, care faci minuni; Tu Ţi-ai arătat puterea printre popoare.

15 И зкупил си с мишцата Си народа Си, синовете Яковови и Йосифови. (Села.)

Prin braţul Tău, Tu ai izbăvit pe poporul Tău, pe fiii lui Iacov şi ai lui Iosif.

16 В идяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; разтрепериха се и бездните.

Cînd Te-au văzut apele, Dumnezeule, cînd Te-au văzut apele, s'au cutremurat, şi adîncurile s'au mişcat.

17 О блаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; също и стрелите Ти прелетяха.

Norii au turnat apă cu găleata, tunetul a răsunat în nori, şi săgeţile Tale au sburat în toate părţile.

18 Г ласът на гърма Ти беше във вихрушката; светкавиците осветиха вселената; земята се потресе и се разклати.

Tunetul Tău a isbucnit în vîrtej de vînt, fulgerile au luminat lumea: pămîntul s'a mişcat şi s'a cutremurat.

19 П рез морето беше Твоят път и стъпките Ти - през големите води, и следите Ти не се познаваха.

Ţi-ai croit un drum prin mare, o cărare prin apele cele mari, şi nu Ţi s'au mai cunoscut urmele.

20 В одил си като стадо народа Си с ръката на Моисей и на Аарон.

Ai povăţuit pe poporul Tău ca pe o turmă, prin mîna lui Moise şi Aaron.