1 К ойто се отлъчва от другите, търси само своето желание и се противи на всеки здрав разум.

Singuraticul caută ce-i place lui însuşi; el sfidează orice înţelepciune.

2 Б езумният не се наслаждава от благоразумието, а само от изявяване на сърцето си.

Cel prost nu-şi găseşte plăcerea în învăţătură, ci doar în a-şi face cunoscută părerea.

3 С идването на нечестивия идва и презрение и с подлостта идва и позор.

Când vine cel rău, vine şi dispreţul şi o dată cu ruşinea, vine şi ocara.

4 Д умите от устата на човека са като дълбоки води и изворът на мъдростта е като поток.

Cuvintele gurii unui om sunt ca nişte ape adânci; izvorul înţelepciunii este ca un pârâu curgător.

5 Н е е добре да се приема нечестивият или да се изкривява съдът на праведния.

Nu este bine să fii părtinitor cu cel rău, sau să nedreptăţeşti pe cel nevinovat la judecată.

6 У стните на безумния причиняват препирни и устата му предизвикват плесници.

Buzele prostului aduc ceartă şi gura lui cere lovituri.

7 У стата на безумния са погибел за него и устните му са примка за душата му.

Gura celui prost îi aduce ruina şi buzele lui sunt o cursă pentru sufletul lui.

8 Д умите на клюкаря са като сладки залъци и слизат вътре в корема.

Cuvintele bârfitorului sunt ca nişte prăjituri; ele alunecă până în adâncul stomacului.

9 Н емарливият в работата си е брат на разсипника.

Cine este leneş în lucrul lui este confrate cu cel ce distruge.

10 И мето Господне е яка кула; праведният прибягва в нея и е поставен на високо.

Numele Domnului este un turn tare; cel drept fuge în el şi este protejat.

11 И мотът на богатия е укрепен град за него и той е висока стена във въображението му.

Averea este o cetate întărită pentru cel bogat; şi-o închipuie ca pe un zid înalt.

12 П реди загиването сърцето на човека се превъзнася и преди прославянето то се смирява.

Înainte de pieire omul se îngâmfă, dar smerenia merge înaintea gloriei.

13 Д а отговаря някой преди да чуе, е безумие и позор за него.

Cine răspunde fără să fi ascultat face o prostie şi îşi atrage ruşinea.

14 Д ухът на човека ще го подпира в немощта му; кой може да повдига унилия дух?

Duhul omului îl încurajează când este bolnav, dar cine poate sprijini un duh zdrobit?

15 С ърцето на благоразумния придобива разум и ухото на мъдрите търси знание.

Mintea celor cu discernământ dobândeşte cunoştinţă şi urechea celor înţelepţi caută învăţătură.

16 П одаръкът, който дава човек, отваря място за него и го привежда пред големците.

Un dar deschide uşi celui ce îl oferă şi-l duce înaintea celor mari.

17 К ойто пръв защитава делото си, изглежда да е прав, но съседът му идва и го изпитва.

Primul care-şi apără cauza pare că are dreptate, până vine altul şi-i pune întrebări.

18 Ж ребият прекратява разприте и решава между силните.

Aruncarea sorţului pune capăt neînţelegerilor şi decide între cei puternici.

19 Б рат онеправдан е по-недостъпен от укрепен град и разногласията им са като лостове на крепост.

Un frate nedreptăţit este mai greu de câştigat decât o cetate întărită şi neînţelegerile sunt ca porţile închise ale unei cetăţi.

20 О т плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; от произведението на устните си човек ще се насити.

Din rodul gurii lui omul îşi satură fiinţa şi din venitul buzelor lui se satură.

21 С мърт и живот има в силата на езика и онези, които го обичат, ще ядат плодовете му.

Viaţa şi moartea stau în puterea limbii, iar cei ce o iubesc îi vor mânca roadele.

22 К ойто е намерил съпруга, намерил е добро и е получил благоволение от Господа.

Cel ce-şi găseşte o soţie găseşte ce este bine şi primeşte astfel o favoare de la Domnul.

23 С иромахът говори с молби, а богатият отговаря грубо.

Săracul vorbeşte implorând milă, dar bogatul răspunde cu asprime.

24 Ч овек, който има много приятели, намира в това погубването си; но има приятел, който се държи по-близко и от брат.

Cine are mulţi prieteni poate ajunge la ruină, dar există un amic care ţine la tine mai mult decât un frate.