1 М ек отговор отклонява от ярост, а оскърбителната дума възбужда гняв.

Un răspuns blând potoleşte furia, dar o vorbă aspră provoacă mânia.

2 Е зикът на мъдрите изказва знание, а устата на безумните изригват глупост.

Limba înţelepţilor foloseşte corect cunoştinţa, dar gura proştilor împroaşcă nebunie.

3 О чите Господни са на всяко място и наблюдават злите и добрите.

Ochii Domnului sunt în orice loc, supraveghindu-i atât pe cei răi, cât şi pe cei buni.

4 Б лагият език е дърво на живот, а извратеността в него съкрушава духа.

Limba care aduce însănătoşire este un pom de viaţă, dar limba stricată zdrobeşte duhul.

5 Б езумният презира поуката на баща си, а който внимава в изобличението, е благоразумен.

Prostul dispreţuieşte învăţătura tatălui său, dar cine primeşte mustrarea este înţelept.

6 В дома на праведния има голямо изобилие, а в доходите на нечестивия има загриженост.

În casa celui drept este mare bogăţie, dar câştigul celor răi le aduce necaz.

7 У стните на мъдрите разсяват знание, а сърцето на безумните не прави така.

Buzele celor înţelepţi răspândesc cunoştinţă, nu tot aşa face şi inima proştilor.

8 Ж ертвата на нечестивите е мерзост пред Господа, а молитвата на праведните е приятна за Него.

Jertfa celor răi este o urâciune înaintea Domnului, dar rugăciunea celor drepţi Îi este plăcută.

9 П ътят на нечестивия е мерзост за Господа, а Той обича този, който следва правдата.

Calea celor răi este o urâciune înaintea Domnului, dar El îi iubeşte pe cei ce urmăresc dreptatea.

10 И ма тежко наказание за онези, които се отбиват от пътя; и който мрази изобличение, ще умре.

O disciplinare severă îl aşteaptă pe cel ce părăseşte cărarea, iar cine dispreţuieşte mustrarea va muri.

11 А дът и гибелта са открити пред Господа, колко повече - сърцата на човешките синове!

Locuinţa Morţilor şi Locul Nimicirii sunt înaintea Domnului; cu cât mai mult inimile fiilor oamenilor!

12 П рисмивателят не обича изобличителя си, нито ще отиде при мъдрите.

Batjocoritorului nu-i place să fie mustrat; de aceea nu va merge la cei înţelepţi.

13 В есело сърце прави засмяно лице, а от скръбта на сърцето духът се съкрушава.

O inimă veselă înseninează faţa, dar, prin îndurerarea inimii, duhul este zdrobit.

14 С ърцето на разумния търси знание, а устата на безумните се хранят с глупост.

Inima celor pricepuţi caută cunoştinţă, dar gura celor proşti se hrăneşte cu prostie.

15 З а наскърбения всички дни са зли, а онзи, който е с весело сърце, има вечно пируване.

Toate zilele celui nenorocit sunt rele, dar cel cu inima voioasă are parte de un ospăţ necurmat.

16 П о-добро е малкото със страх от Господа, отколкото много съкровища с безпокойство.

Mai bine puţin, dar cu frică de Domnul, decât o mare bogăţie cu tulburare.

17 П о-добра е гощавката от зеле с любов, отколкото охранено говедо с омраза.

Mai bine o mâncare de legume unde este dragoste, decât un bou îngrăşat unde este ură.

18 Я ростният човек повдига препирни, а който не се гневи, бързо усмирява крамоли.

Omul iute la mânie provoacă certuri, dar cel încet la mânie potoleşte cearta.

19 П ътят на ленивия е като трънен плет, а пътят на праведните е като друм.

Drumul leneşului este ca o barieră de spini, dar cărarea celor drepţi este netezită.

20 М ъдър син радва баща си, а безумен човек презира майка си.

Un fiu înţelept aduce bucurie tatălui său, dar omul prost îşi dispreţuieşte mama.

21 Н а безумния глупостта е радост, а разумен човек ходи по прав път.

Prostia este o bucurie pentru cel fără minte, dar omul priceput păstrează drumul drept.

22 К ъдето няма съветване, намеренията се осуетяват, а в множеството на съветниците те се утвърждават.

Fără sfat planurile dau greş, dar ele reuşesc când sunt mulţi sfetnici.

23 О т отговора на устата си човек изпитва радост; и дума, навреме казана, колко е добра!

Pentru un om este o bucurie să dea un răspuns iscusit şi ce bună este o vorbă spusă la timpul potrivit!

24 З а разумния пътят на живота върви нагоре, за да се отклони от ада долу.

Pentru cel înţelept cărarea vieţii duce în sus, ca să-l abată de la Locuinţa Morţilor, care este jos.

25 Г оспод съсипва дома на горделивите, а утвърждава предела на вдовицата.

Domnul distruge casa celor mândri, dar întăreşte hotarele văduvei.

26 Л ошите помисли са мерзост пред Господа! А чистите думи са Му угодни.

Gândurile rele sunt o urâciune înaintea Domnului, dar cuvintele plăcute sunt curate.

27 К ористолюбивият смущава своя дом, а който мрази даровете, ще живее.

Cel lacom de câştig aduce necaz asupra familiei lui, dar cel ce urăşte mita va trăi.

28 С ърцето на праведния обмисля какво да отговаря, а устата на нечестивите изригват зло.

Inima celui drept cântăreşte răspunsurile, dar gura celor răi împroaşcă lucruri rele.

29 Г оспод е далеч от нечестивите, а слуша молитвата на праведните.

Domnul este departe de cei răi, dar ascultă rugăciunea celor drepţi.

30 С ветъл поглед весели сърцето и добри вести угояват костите.

O privire voioasă înveseleşte inima şi veştile bune dau sănătate oaselor.

31 У хо, което слуша животворното изобличение, ще пребивава между мъдрите.

Cel ce ascultă mustrarea care duce la viaţă va locui printre înţelepţi.

32 К ойто отхвърля поуката, презира душата си, а който слуша изобличението, придобива разум.

Cine ignoră corectarea se dispreţuieşte pe sine, dar cine ascultă mustrarea dobândeşte înţelepciune.

33 С трахът от Господа е възпитание в мъдрост и смирението предшества славата.

Frica de Domnul îl învaţă pe om înţelepciunea, iar smerenia merge înaintea gloriei.