1 М ек отговор отклонява от ярост, а оскърбителната дума възбужда гняв.

La respuesta amable calma la ira; la respuesta grosera aumenta el enojo.

2 Е зикът на мъдрите изказва знание, а устата на безумните изригват глупост.

La lengua sabia adorna el conocimiento; la boca de los necios profiere tonterías.

3 О чите Господни са на всяко място и наблюдават злите и добрите.

Los ojos del Señor están en todas partes, y observan a los malos y a los buenos.

4 Б лагият език е дърво на живот, а извратеността в него съкрушава духа.

La lengua apacible es árbol de vida; la lengua perversa daña el espíritu.

5 Б езумният презира поуката на баща си, а който внимава в изобличението, е благоразумен.

El necio desprecia la corrección de su padre; el que la acata, alcanza la prudencia.

6 В дома на праведния има голямо изобилие, а в доходите на нечестивия има загриженост.

En la casa del justo siempre hay abundancia; en las ganancias del impío siempre hay problemas.

7 У стните на мъдрите разсяват знание, а сърцето на безумните не прави така.

La boca de los sabios imparte conocimientos; el corazón de los necios hace todo lo contrario.

8 Ж ертвата на нечестивите е мерзост пред Господа, а молитвата на праведните е приятна за Него.

El Señor aborrece las ofrendas de los impíos, pero recibe con agrado la oración de los rectos.

9 П ътят на нечестивия е мерзост за Господа, а Той обича този, който следва правдата.

El Señor aborrece el camino del impío, pero ama al que va en pos de la justicia.

10 И ма тежко наказание за онези, които се отбиват от пътя; и който мрази изобличение, ще умре.

Para el descarriado, la corrección es molesta; pero aborrecerla conduce a la muerte.

11 А дът и гибелта са открити пред Господа, колко повече - сърцата на човешките синове!

Ante el Señor están la muerte y el sepulcro, ¡y también el corazón de los seres humanos!

12 П рисмивателят не обича изобличителя си, нито ще отиде при мъдрите.

Al burlón no le gusta que lo reprendan, ni tampoco se junta con los sabios.

13 В есело сърце прави засмяно лице, а от скръбта на сърцето духът се съкрушава.

Un corazón alegre le hace bien al rostro, pero las penas del corazón abaten el ánimo.

14 С ърцето на разумния търси знание, а устата на безумните се хранят с глупост.

El corazón entendido tiene hambre de saber; la boca del necio se alimenta de tonterías.

15 З а наскърбения всички дни са зли, а онзи, който е с весело сърце, има вечно пируване.

Si estás triste, todos los días son malos; si estás feliz, todos los días son de fiesta.

16 П о-добро е малкото със страх от Господа, отколкото много съкровища с безпокойство.

Es mejor lo poco, con el temor del Señor, que lo mucho, con muchos problemas.

17 П о-добра е гощавката от зеле с любов, отколкото охранено говедо с омраза.

Es mejor comer legumbres con amor, que comer carne de res con odio.

18 Я ростният човек повдига препирни, а който не се гневи, бързо усмирява крамоли.

El hombre iracundo provoca conflictos; el que se controla, aplaca las rencillas.

19 П ътят на ленивия е като трънен плет, а пътят на праведните е като друм.

El perezoso va por una senda espinosa; el hombre recto camina como en una calzada.

20 М ъдър син радва баща си, а безумен човек презира майка си.

El hijo sabio hace feliz a su padre; el hijo necio hace infeliz a su madre.

21 Н а безумния глупостта е радост, а разумен човек ходи по прав път.

Al necio, ser necio lo hace feliz, pero el que es entendido corrige sus pasos.

22 К ъдето няма съветване, намеренията се осуетяват, а в множеството на съветниците те се утвърждават.

Los planes fracasan por falta de consejos, pero triunfan cuando hay muchos consejeros.

23 О т отговора на устата си човек изпитва радост; и дума, навреме казана, колко е добра!

El hombre es feliz cuando sabe responder; ¡y qué buena es una respuesta oportuna!

24 З а разумния пътят на живота върви нагоре, за да се отклони от ада долу.

Para el entendido, la vida es un camino ascendente que lo aleja de caer en el sepulcro.

25 Г оспод съсипва дома на горделивите, а утвърждава предела на вдовицата.

El Señor destruye la casa de los soberbios, pero afirma el patrimonio de la viuda.

26 Л ошите помисли са мерзост пред Господа! А чистите думи са Му угодни.

Al Señor le repugnan los planes malvados, pero las palabras amables le son aceptables.

27 К ористолюбивият смущава своя дом, а който мрази даровете, ще живее.

El que es ambicioso trastorna su casa, pero el que desprecia el soborno vivirá.

28 С ърцето на праведния обмисля какво да отговаря, а устата на нечестивите изригват зло.

El justo piensa bien, antes de responder; la boca de los impíos profiere malas palabras.

29 Г оспод е далеч от нечестивите, а слуша молитвата на праведните.

El Señor está lejos de los impíos, pero oye la oración de los justos.

30 С ветъл поглед весели сърцето и добри вести угояват костите.

La luz de los ojos alegra el corazón, y las buenas noticias fortalecen los huesos.

31 У хо, което слуша животворното изобличение, ще пребивава между мъдрите.

El que presta oído a las advertencias de vida, convivirá con los sabios.

32 К ойто отхвърля поуката, презира душата си, а който слуша изобличението, придобива разум.

Despreciar la disciplina es no apreciarse uno mismo; obedecer la corrección es poseer entendimiento.

33 С трахът от Господа е възпитание в мъдрост и смирението предшества славата.

El temor del Señor corrige y da sabiduría; antes que honra, humildad.