Марко 5 ~ Marcos 5

picture

1 И така минаха отвъд езерото в Гадаринската страна.

Llegaron al otro lado del lago, a la región de los gerasenos,

2 И като слезе от ладията, в същия миг от гробищата излезе насреща Му един човек с нечист дух.

y en cuanto Jesús salió de la barca, se le acercó un hombre que tenía un espíritu impuro.

3 Т ой живееше в гробищата и никой вече не можеше да го върже дори с верига;

Este hombre vivía entre los sepulcros, y nadie lo podía sujetar, ni siquiera con cadenas.

4 з ащото много пъти го бяха вързвали в окови и с вериги, но той беше разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти.

Muchas veces había sido sujetado con grilletes y cadenas, pero él rompía las cadenas y despedazaba los grilletes, de manera que nadie podía dominarlo.

5 И всякога, нощем и денем, в гробищата и по хълмовете той викаше и се изпонарязваше с камъни.

Este hombre andaba de día y de noche por los montes y los sepulcros, gritando y lastimándose con las piedras,

6 А като видя Исус отдалеч, завтече се и Му се поклони;

pero al ver a Jesús de lejos, corrió para arrodillarse delante de él,

7 и изкрещя със силен глас: Какво общо имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи.

y a voz en cuello le dijo: «Jesús, Hijo del Dios Altísimo, ¿qué tienes que ver conmigo? ¡Yo te ruego por Dios que no me atormentes!»

8 ( Защото Исус му казваше: Излез от човека, душе нечисти! )

Y es que Jesús le había dicho: «Espíritu impuro, ¡deja a este hombre!»

9 А Исус го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина.

Jesús le preguntó: «¿Cómo te llamas?», y él respondió: «Me llamo Legión, porque somos muchos.»

10 И много Му се молеше да не ги изпраща вън от страната.

Y el hombre le rogaba e insistía que no los mandara lejos de aquella región.

11 А там, на хълма, пасеше голямо стадо свине.

Cerca del monte pacía un gran hato de cerdos,

12 И бесовете Му се молиха: Прати ни в свинете, за да влезем в тях.

y todos los demonios le rogaron: «¡Envíanos a los cerdos! ¡Déjanos entrar en ellos!»

13 И сус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете; и стадото, на брой около две хиляди, се спусна по стръмнината в езерото и се издавиха в езерото.

Jesús se lo permitió. Y en cuanto los espíritus impuros salieron del hombre, entraron en los cerdos, que eran como dos mil, y el hato se lanzó al lago por un despeñadero, y allí se ahogaron.

14 А онези, които ги пасяха, побегнаха и известиха това в града и по селата. И жителите дойдоха да видят какво е станало.

Los que cuidaban de los cerdos huyeron, y fueron a contar todo esto a la ciudad y por los campos. La gente salió a ver qué era lo que había sucedido,

15 И като дойдоха при Исус, видяха онзи, който преди беше обладан от бесове, в когото беше легионът, да седи облечен и с ума си; и се изпълниха със страх.

y cuando llegaron a donde estaba Jesús, y vieron que el que había estado atormentado por la legión de demonios estaba sentado, vestido y en su sano juicio, tuvieron miedo.

16 А онези, които бяха видели, им разказваха за станалото с обладания от бесовете и за свинете.

Luego, los que habían visto lo sucedido con el endemoniado y con los cerdos, se lo contaron a los demás,

17 И те започнаха да Му се молят да си отиде от техните предели.

y comenzaron a rogarle a Jesús que se fuera de sus contornos.

18 И когато влизаше в ладията, този, който преди беше обладан от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него.

Cuando Jesús abordó la barca, el que había estado endemoniado le rogó que lo dejara estar con él;

19 Т ой обаче не му позволи, а му каза: Иди си у дома при своите и им кажи какво е направил Господ за теб и как се смили над теб.

pero Jesús, en vez de permitírselo, le dijo: «Vete a tu casa, con tu familia, y cuéntales las grandes cosas que el Señor ha hecho contigo. Cuéntales cómo ha tenido misericordia de ti.»

20 И човекът тръгна и започна да разгласява в Десетоградие какви неща направи с него Исус; и всички се чудеха. Излекуването на жената с кръвотечение и възкресяването на дъщерята на Яир

El hombre se fue, y en Decápolis comenzó a contar las grandes cosas que Jesús había hecho con él. Y todos se quedaban asombrados. La hija de Jairo, y la mujer que tocó el manto de Jesús

21 К огато Исус пак премина с ладията на отсрещната страна, при Него се събра голямо множество; и Той беше край езерото.

Jesús regresó en una barca a la otra orilla, y como una gran multitud se reunió alrededor de él, decidió quedarse en la orilla del lago.

22 И дойде един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го видя, падна пред нозете Му

Entonces vino Jairo, que era uno de los jefes de la sinagoga, y cuando lo vio, se arrojó a sus pies

23 и много Му се молеше, като казваше: Малката ми дъщеря е на умиране; моля Ти се да дойдеш и да положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.

y le rogó con mucha insistencia: «¡Ven que mi hija está agonizando! Pon tus manos sobre ella, para que sane y siga con vida.»

24 И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше след Него и хората Го притискаха.

Jesús se fue con él, y una gran multitud lo seguía y lo apretujaba.

25 И една жена, която беше имала кръвотечение дванадесет години

Allí estaba una mujer que desde hacía doce años padecía de hemorragias

26 и беше страдала много от мнозина лекари, и беше похарчила за лечение целия си имот, без да види някаква полза, а, напротив, беше ѝ станало по-зле,

y había sufrido mucho a manos de muchos médicos, pero que lejos de mejorar había gastado todo lo que tenía, sin ningún resultado.

27 к ато чу отзивите за Исус, промъкна се сред навалицата отзад и се допря до дрехата Му.

Cuando oyó hablar de Jesús, se le acercó por detrás, entre la gente, y le tocó el manto.

28 З ащото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.

Y es que decía: «Si alcanzo a tocar aunque sea su manto, me sanaré.»

29 И веднага кръвотечението ѝ престана и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.

Y tan pronto como tocó el manto de Jesús, su hemorragia se detuvo, por lo que sintió en su cuerpo que había quedado sana de esa enfermedad.

30 И веднага Исус, като усети в Себе Си, че от Него излезе сила, обърна се към множеството и попита: Кой се допря до дрехите Ми?

Jesús se dio cuenta enseguida de que de él había salido poder. Pero se volvió a la multitud y preguntó: «¿Quién ha tocado mis vestidos?»

31 У чениците Му отговориха: Ти виждаш, че народът Те притиска, а казваш: Кой се допря до Мене?

Sus discípulos le dijeron: «Estás viendo que la multitud te apretuja, y preguntas: “¿Quién me ha tocado?”»

32 Н о Той се оглеждаше, за да види тази, която беше направила това.

Pero Jesús seguía mirando a su alrededor, para ver quién había hecho eso.

33 А жената, уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина.

Entonces la mujer, que sabía lo que en ella había ocurrido, con temor y temblor se acercó y, arrodillándose delante de él, le dijo toda la verdad.

34 А Той ѝ каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир и бъди здрава от болестта си.

Jesús le dijo: «Hija, por tu fe has sido sanada. Ve en paz, y queda sana de tu enfermedad.»

35 Д окато Той още говореше, дойдоха от къщата на началника на синагогата и казаха: Дъщеря ти умря; защо още затрудняваш Учителя?

Todavía estaba él hablando cuando de la casa del jefe de la sinagoga vinieron a decirle: «Ya no molestes al Maestro. Tu hija ha muerto.»

36 А Исус, като дочу това, което си говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай.

Pero Jesús, que oyó lo que decían, le dijo al jefe de la sinagoga: «No temas. Sólo debes creer.»

37 И не позволи на никого да Го придружи освен на Петър, Яков и Якововия брат Йоан.

Y con la excepción de Pedro, Jacobo y Juan, el hermano de Jacobo, no permitió que nadie más lo acompañara.

38 И като дойдоха до къщата на началника на синагогата, Той видя вълнение и мнозина, които плачеха и нареждаха на висок глас.

Cuando llegó a la casa del jefe de la sinagoga, vio mucho alboroto, y gente que lloraba y lamentaba.

39 С лед като Исус влезе, им каза: Защо така се вълнувате и плачете? Детето не е умряло, а спи.

Al entrar, les dijo: «¿A qué viene tanto llanto y alboroto? La niña no está muerta, sino dormida.»

40 А те Му се присмиваха. Но Той, като изкара навън всички, взе бащата и майката на детето и онези, които бяха с Него, и влезе там, където беше детето.

La gente se burlaba de él, pero él ordenó que todos salieran. Tomó luego al padre y a la madre de la niña, y a los que estaban con él, y entró adonde estaba la niña.

41 И като хвана детето за ръка, му каза: Талита куми; което значи: Момиче, на тебе казвам, стани!

Jesús la tomó de la mano, y le dijo: «¡Talita cumi!», es decir, «A ti, niña, te digo: ¡levántate!»

42 И момичето веднага стана и започна да ходи, защото беше на дванадесет години. В същия миг те се смаяха твърде много.

Enseguida la niña, que tenía doce años, se levantó y comenzó a caminar. Y la gente se quedó llena de asombro.

43 И сус строго им заръча никой да не научи за това; и заповяда да ѝ дадат да яде.

Pero Jesús les insistió mucho que no dijeran a nadie lo que había ocurrido, y les mandó que dieran de comer a la niña.