1 ( По слав. 128.) Песен на възкачванията. Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми досега (нека каже сега Израел),

Muchas han sido mis angustias desde mi juventud... —que lo reconozca el pueblo de Israel—,

2 м ного пъти са ме наскърбявали от младостта ми досега, но не ме надвиха.

Muchas han sido mis angustias desde mi juventud, pero no lograron vencerme.

3 О рачите ораха по гърба ми, проточиха дълги бразди.

Sobre mis espaldas pasaron los arados y me dejaron profundas huellas,

4 Н о Господ е праведен; Той разсече въжетата на нечестивите.

pero el Señor, que es justo, me libró de las ataduras de los malvados.

5 Щ е станат за срам и ще се обърнат назад всички, които мразят Сион.

¡Que huyan avergonzados todos los que odian a Sión!

6 Щ е станат като тревата на къщния покрив, която изсъхва, преди да бъде оскубана -

¡Que sean como la hierba en el tejado, que se marchita y nunca crece,

7 с която жътварят не напълва ръката си, нито онзи, който връзва снопите, обятията си,

que no alcanza a llenar la mano del segador, ni jamás llega a formar un manojo!

8 н ито казват минувачите: Благословение Господне да бъде на вас! За да им отговарят: И ние ви благославяме в името Господне!

Que nunca le digan los que pasan: «¡Que el Señor los bendiga! ¡Nosotros los bendecimos en el nombre del Señor!»