1 К ойто обича поправление, обича знание, но който мрази изобличения, е невеж.

El que ama la corrección ama la sabiduría; el que aborrece la reprensión es ignorante.

2 Д обрият човек намира благоволение пред Господа; а зломислещия Той ще осъди.

El Señor se agrada del hombre bueno, pero condena al mal intencionado.

3 Ч овек няма да се утвърди чрез беззаконие, а коренът на праведните няма да се поклати.

Por su maldad nadie se mantiene firme, pero la raíz de los justos jamás es removida.

4 Д обродетелната жена е венец на мъжа си; а онази, която докарва срам, е като гнилост в костите му.

La mujer noble es corona de su esposo; la malvada es como carcoma en sus huesos.

5 М ислите на праведните са справедливи, а намеренията на нечестивите са коварство.

Los justos sólo piensan en la justicia; los impíos sólo piensan en engañar.

6 Д умите на нечестивите са засада за кръвопролитие; а устата на праведните ще ги избавят.

Los impíos hablan para derramar sangre, pero los hombres rectos hablan y los ponen a salvo.

7 Н ечестивите се съсипват и ги няма, а домът на праведните ще стои.

Los impíos caen y dejan de existir, pero los justos y los suyos permanecen firmes.

8 Ч овек бива похвален според разума си, а опакият в сърце ще бъде поругаван.

El hombre es alabado según su sabiduría, pero el de corazón perverso es menospreciado.

9 П о-щастлив е скромният, който слугува на себе си, от онзи, който се надига и няма хляб.

Más vale un patrón despreciado que un engreído que carece de pan.

10 П раведният се грижи за живота на добитъка си, а благостите на нечестивите са немилостиви.

El justo sabe cuando su bestia tiene hambre, pero los impíos son crueles de corazón.

11 К ойто обработва земята си, ще се насити с хляб, а който следва суетни неща, е без разум.

El que labra su tierra se sacia de pan, pero el amigo de vagos no tiene cordura.

12 Н ечестивият търси такава плячка, каквато вземат злите, а коренът на праведния дава плод.

La codicia del impío es una trampa del mal, pero la raíz de los justos da fruto.

13 В престъплението на устните се намира опасна примка, а праведният ще се отърве от затруднение.

El impío se enreda en sus labios pecadores, pero el justo logra salir del aprieto.

14 О т плода на устата си човек се насища с добрини; и според делата на ръцете на човека му се въздава.

El hombre se sacia del buen fruto de su boca, y recibe su paga según la obra de sus manos.

15 П ътят на безумния е прав в неговите очи, а който е мъдър, той слуша съвети.

El necio piensa que va por buen camino, pero el sabio presta atención al consejo.

16 Б езумният показва явно отегчението си, а благоразумният скрива оскърблението.

El necio al instante revela su enojo; Pero el prudente desdeña la injuria.

17 К ойто диша истина, възвестява правдата, а лъжесвидетелят - измамата.

Quien dice la verdad proclama la justicia, pero el testigo falso propaga el engaño.

18 Н амират се такива, чието несмислено говорене пронизва като меч, а езикът на мъдрите докарва здраве.

Hay gente cuyas palabras son puñaladas, pero la lengua de los sabios sana las heridas.

19 У стните, които говорят истината, ще се утвърдят завинаги, а лъжливият език ще трае за минута.

Los labios veraces permanecen para siempre, pero la lengua mentirosa tiene corta vida.

20 И змама има в сърцето на онези, които планират зло; а радост имат тези, които съветват за мир.

En la mente malvada habita el engaño; entre los que promueven la paz hay alegría.

21 Н икаква пакост няма да се случи на праведния, а нечестивите ще се изпълнят със злощастие.

Ninguna adversidad le sobreviene al justo, pero todos los males caen sobre los impíos.

22 Л ъжливите устни са мерзост за Господа, а онези, които постъпват вярно, са приятни на Него.

Al Señor le repugnan los labios mentirosos; pero le agradan los que dicen la verdad.

23 Б лагоразумният човек покрива знанието си, а сърцето на безумните изказва глупостта си.

El que es astuto no demuestra lo que sabe, pero el que es necio deja ver su ignorancia.

24 Р ъката на трудолюбивите ще властва, а ленивите ще бъдат подчинени.

Los diligentes dominan a otros; los negligentes son dominados.

25 Т ъгата смирява човешкото сърце, а благата дума го развеселява.

La congoja abate el corazón del hombre, pero una buena noticia lo alegra.

26 П раведният води ближния си, а пътят на нечестивите въвежда самите тях в заблуждение.

El justo sabe guiar a su prójimo; el impío le hace perder el camino.

27 Л енивият не пече лова си; а скъпоценностите на хората са за трудолюбивия.

El indolente no cocina ni su presa; ¡el gran tesoro del hombre es la diligencia!

28 В пътя на правдата има живот и в пътеката ѝ няма смърт.

En el camino de la justicia hay vida; no hay en su camino lugar para la muerte.