1 ( По слав. 103.) Благославяй, душо моя, Господа. Господи, Боже мой, Ти си твърде велик, с блясък и величие си облечен -

¡Bendice, alma mía, al Señor! ¡Cuán grande eres, Señor mi Dios! ¡Estás rodeado de gloria y de esplendor!

2 Т и, Който се обличаш със светлината като с дреха и простираш небето като завеса;

¡Te has revestido de luz, como de una vestidura! ¡Extiendes los cielos como una cortina!

3 К ойто издигаш високите Си обиталища над водите, правиш облаците Своя колесница и вървиш с крилете на вятъра;

¡Dispones tus mansiones sobre las aguas! ¡Las nubes son tu lujoso carruaje, y te transportas sobre las alas del viento!

4 К ойто правиш ангелите Си силни като ветровете и слугите Си - като огнения пламък;

¡Los vientos son tus mensajeros! ¡Las llamas de fuego están a tu servicio!

5 К ойто си положил земята на основата ѝ, за да не се поклати за вечни времена.

Tú afirmaste la tierra sobre sus cimientos, y de allí nada los moverá.

6 П окрил си я с морето като с дреха; водите застанаха над планините.

¡Con las aguas del abismo la cubriste! Las aguas se detuvieron sobre los montes,

7 О т Твоето смъмряне те побегнаха, от гласа на гърма Ти се впуснаха в бяг.

pero las reprendiste, y huyeron; al escuchar tu voz, bajaron presurosas.

8 И здигнаха се планините, снишаваха се долините на мястото, което беше определил за тях.

Subieron a los montes, bajaron por los valles, al sitio que les habías destinado.

9 П оложил си граница на водите, за да не могат да преминат, нито да се върнат пак да покрият земята.

Les pusiste un límite, que no debían cruzar, para que no volvieran a cubrir la tierra.

10 Т и си, Който изпращаш извори в доловете, за да текат между планините.

Tú llenas las fuentes con los arroyos que corren ligeros entre los montes;

11 Н апояват всички полски зверове; с тях дивите осли утоляват жаждата си;

allí apagan su sed los animales salvajes; allí los asnos monteses mitigan su sed.

12 п ри тях небесните птици живеят и пеят между клоните.

En sus riberas anidan las aves del cielo, y entre las ramas se escuchan sus trinos.

13 Т и си, Който поиш планините от високите Си обиталища, така че от плода на Твоите дела се насища земята;

Desde las alturas riegas los montes, y la tierra se sacia con el fruto de tus obras.

14 п равиш да никне трева за добитъка и зеленчуци, необходими на човека, за да изважда храна от земята,

Haces crecer la hierba para los ganados, y las plantas que el hombre cultiva para sacar de la tierra el pan que come

15 и вино, което весели сърцето на човека и прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, и хляб, който укрепва сърцето на човека.

y el vino que le alegra el corazón, el aceite que da brillo a su rostro, y el pan que sustenta su vida.

16 В еликолепните дървета се наситиха, ливанските кедри, които Господ е насадил,

Se llenan de savia los árboles del Señor, los cedros del Líbano que él mismo plantó.

17 к ъдето птиците си свиват гнезда и елхите са жилище на щъркела;

En sus ramas anidan las aves; en las hayas hacen su nido las cigüeñas;

18 в исоките планини са дом на дивите кози, канарите са прибежище на дивите зайци.

en las altas montañas retozan las cabras monteses; en las peñas se resguardan los damanes.

19 Т ой е определил луната, за да показва времената; слънцето знае кога да залязва.

Tú hiciste la luna para medir los tiempos; el sol sabe cuándo debe ocultarse.

20 С пускаш тъмнина и настава нощ, когато всичките горски зверове се разхождат.

Dejas caer las sombras, y anochece; y entonces corretean los animales salvajes.

21 Л ъвчетата реват за плячка и търсят от Бога храна.

Rugen los leones que van tras su presa, y reclaman la comida que Dios les provee.

22 И згрее ли слънцето, те си отиват и лягат в рововете си.

Cuando sale el sol, corren a sus cuevas y satisfechos se tienden a descansar.

23 Ч овек излиза на работата си и се труди до вечерта.

Sale entonces el hombre a sus labores, y trabaja hasta que cae la noche.

24 К олко са разнообразни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всички тях; земята е пълна с Твоите творения.

¡Tus obras, Señor, son innumerables! ¡Todas las hiciste con gran sabiduría! ¡La tierra está llena de tus criaturas!

25 Е то голямото и просторно море, където има безброй пълзящи животни - животни малки и големи.

¡Vean el vasto mar! ¡Contemplen su grandeza! En él se mueven incontables seres vivos, lo mismo grandes que pequeños.

26 Т ам плават корабите; там е и чудовището, което си създал да играе в него.

Allí navegan las grandes naves; allí está Leviatán, que creaste para jugar con él.

27 В сички те от Теб очакват да им дадеш навреме храната.

Todos los seres esperan de ti que a su tiempo les des de comer.

28 К аквото им даваш, те го събират; отваряш ръката Си и те се насищат с блага,

Si abres tu mano y les das su pan, ellos lo toman y quedan satisfechos.

29 с криеш ли лицето Си, те се смущават; прибираш ли дъха им, те умират и се връщат в пръстта си.

Si te escondes de ellos, se desconciertan; si les retiras su espíritu, mueren y vuelven al polvo.

30 И зпращаш ли Духа Си, те се създават; и подновяваш лицето на земята.

Pero si envías tu espíritu, vuelven a la vida, y así renuevas la faz de la tierra.

31 Н ека трае довека славата Господня; нека се радва в делата Си Господ,

¡Sea tu gloria eterna, Señor! ¡Que te regocijen las obras que has hecho!

32 К ойто, когато гледа към земята, тя трепери, когато се допира до планините, те димят.

Si miras la tierra, ésta tiembla; si tocas los montes, éstos echan humo.

33 Щ е пея на Господа, докато съм жив; ще славословя моя Бог, докато съществувам.

Señor, ¡toda mi vida te cantaré! Dios mío, ¡yo te cantaré salmos mientras viva!

34 Д а Му бъде приятно моето размишление; аз ще се веселя в Господа.

Señor, dígnate agradarte de mis pensamientos, pues yo hallo en ti mi alegría.

35 Н ека се довършат грешните от земята и нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душо моя, Господа. Алилуя.

Que sean borrados de la tierra los malvados; ¡que dejen de existir los malhechores! ¡Bendice, alma mía, al Señor! ¡Aleluya!