1 ( По слав. 130.) Давидова песен на възкачванията. Господи, сърцето ми не се гордее, нито се надигат очите ми, нито се занимавам с неща големи и твърде високи за мене.

Señor, mi corazón no es vanidoso, ni son altaneros mis ojos; no busco realizar grandes proezas, ni hazañas que excedan a mis fuerzas.

2 Н аистина аз укротих и успокоих душата си; като отбито дете при майка си, така душата ми е при мене като отбито дете.

Me porto con mesura y en sosiego, como un niño recién amamantado; ¡soy como un niño recién amamantado, que está en brazos de su madre!

3 И зраелю, надявай се на Господа отсега и довека.

Israel, ¡confía en el Señor desde ahora y para siempre!