1 К ъде е отишъл твоят възлюбен, о, ти, прекрасна между жените? Къде е свърнал твоят възлюбен, за да го търсим и ние с тебе?

«Dinos tú, bella mujer, ¿a dónde se ha ido tu amado? ¿A dónde se apartó tu amado, para que contigo vayamos a buscarlo?»

2 М оят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите, за да пасе в градините и да бере крем.

«Mi amado está ahora en su jardín, entre los surcos de las especias; se recuesta en los jardines y recoge lirios.

3 А з принадлежа на възлюбения си и възлюбеният ми е мой; той пасе стадото си между кремовете. Пета песен (6: 4-8: 4) В очакване

Yo soy de mi amado, y mi amado es mío; ¡él se recuesta entre los lirios!»

4 Х убава си, любима моя, като Терса, красива като Йерусалим, страшна като войска със знамена.

Eres hermosa como Tirsa, amiga mía, y deseable como Jerusalén; ¡majestuosa como las huestes celestiales!

5 О твърни очите си от мене, защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози, налягали по Галаад;

¡Desvía de mí tus miradas, que tus ojos me subyugan! Son tus cabellos como las cabritas que descienden de los montes de Galaad.

6 з ъбите ти са като стадо овце, излизащи от къпането; те са всички като близнета и не липсва нито един между тях.

Comparables son tus dientes a un rebaño de blancas ovejas. Todas ellas tienen su pareja; ningún espacio dejan vacío.

7 Ч елото ти под булото е като част от нар.

Tus mejillas son dos gajos de granada que se asoman tras el velo.

8 И ма шестдесет царици и осемдесет наложници, и безброй девойки,

Puede haber sesenta reinas, y hasta ochenta concubinas y un sin número de doncellas,

9 н о една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е едничка, обична на майка си, отбраната на родителката си; видяха я дъщерите и казаха: Блазе ѝ! Да! Цариците и наложниците - и те я похвалиха.

pero la paloma que poseo es única y perfecta. Es la hija única y predilecta de la madre que la vio nacer. Las doncellas la ven, y la bendicen; ¡las reinas y las concubinas la alaban!

10 К оя е тази, която изглежда като зората, красива като луната, чиста като слънцето, страшна като войска със знамена?

¿Quién es ésta que aparece como la luz de un nuevo día? Bella es, como la luna; también radiante, como el sol; ¡majestuosa como las huestes celestiales!

11 С лязох в градината на орехите, за да видя зелените растения в долината, да видя дали е напъпило лозето и дали са цъфнали наровете.

Yo bajé al jardín de los nogales, para contemplar los frutos del valle y ver si ya brotaban las vides y florecían los granados;

12 Б ез да усетя, влечението ми ме постави между колесниците на благородния ми народ.

¡pero antes de darme cuenta me vi entre los carros de Aminadab!

13 В ърни се, върни се, о, суламко; върни се, върни се, за да те погледаме! Какво ще видите в суламката? Нещо като борба между две дружини!

¡Regresa, Sulamita, regresa! ¡Regresa, que deseamos contemplarte! ¿Pero qué desean ver en la Sulamita? ¿Acaso una danza de dos campamentos?