1 К ъде е отишъл твоят възлюбен, о, ти, прекрасна между жените? Къде е свърнал твоят възлюбен, за да го търсим и ние с тебе?

¿Adónde se ha ido tu amado, oh la más hermosa de todas las mujeres? ¿Adónde se dirigió tu amado, Y lo buscaremos contigo?

2 М оят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите, за да пасе в градините и да бере крем.

Mi amado descendió a su huerto, a los parterres de las balsameras, Para apacentar en los huertos, y para recoger los lirios.

3 А з принадлежа на възлюбения си и възлюбеният ми е мой; той пасе стадото си между кремовете. Пета песен (6: 4-8: 4) В очакване

Yo soy de mi amado, y mi amado es mío; Él apacienta entre los lirios.

4 Х убава си, любима моя, като Терса, красива като Йерусалим, страшна като войска със знамена.

Hermosa eres tú, oh amiga mía, como Tirsá; Encantadora, como Jerusalén; Imponente como ejércitos en orden.

5 О твърни очите си от мене, защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози, налягали по Галаад;

Aparta tus ojos de delante de mí, Porque ellos me fascinan. Tu cabellera es como manada de cabras Que se recuestan en las laderas de Galaad.

6 з ъбите ти са като стадо овце, излизащи от къпането; те са всички като близнета и не липсва нито един между тях.

Tus dientes, como manadas de ovejas que suben del baño, Todas con crías gemelas, Y estéril no hay entre ellas.

7 Ч елото ти под булото е като част от нар.

Como mitades de granada son tus mejillas Detrás de tu velo.

8 И ма шестдесет царици и осемдесет наложници, и безброй девойки,

Sesenta son las reinas, y ochenta las concubinas, Y las doncellas, sinnúmero;

9 н о една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е едничка, обична на майка си, отбраната на родителката си; видяха я дъщерите и казаха: Блазе ѝ! Да! Цариците и наложниците - и те я похвалиха.

Pero única es mi paloma, única mi perfecta; Es la única de su madre, La preferida de la que la dio a luz. La vieron las doncellas, y la llamaron dichosa; Las reinas y las concubinas, y la alabaron.

10 К оя е тази, която изглежда като зората, красива като луната, чиста като слънцето, страшна като войска със знамена?

¿Quién es ésta que se asoma como el alba, Hermosa como la luna, Esclarecida como el sol, Imponente como ejércitos en orden?

11 С лязох в градината на орехите, за да видя зелените растения в долината, да видя дали е напъпило лозето и дали са цъфнали наровете.

Al huerto de los nogales descendí A ver los frutos del valle, Y para ver si brotaban las vides, Si florecían los granados.

12 Б ез да усетя, влечението ми ме постави между колесниците на благородния ми народ.

Antes de darme cuenta, mi deseo me puso En la carroza con mi príncipe.

13 В ърни се, върни се, о, суламко; върни се, върни се, за да те погледаме! Какво ще видите в суламката? Нещо като борба между две дружини!

Vuélvete, vuélvete, oh sulamita; Vuélvete, vuélvete, y te miraremos. ¿Qué veréis en la sulamita? Algo así como la reunión de dos campamentos.