1 С помни си, Господи, какво ни се случи; погледни и виж как ни укоряват.

Acuérdate, oh Jehová, de lo que nos ha sucedido; Mira, y ve nuestro oprobio.

2 Н аследството ни мина у чужденци, къщите ни - у странници.

Nuestra heredad ha pasado a extraños, Nuestras casas a forasteros.

3 О станахме сирачета без баща. Майките ни са като вдовици.

Huérfanos somos sin padre; Nuestras madres son como viudas.

4 В одата си пихме със сребро, дървата ни идват с пари.

Nuestra agua bebemos por dinero; Compramos nuestra leña por precio.

5 Н ашите гонители са на вратовете ни. Трудим се и почивка нямаме.

Padecemos persecución sobre nosotros; Nos fatigamos, y no hay para nosotros reposo.

6 П ротегнахме ръка към египтяните и към асирийците, за да се наситим с хляб.

Al egipcio y al asirio extendimos la mano, para saciarnos de pan.

7 Б ащите ни съгрешиха и ги няма; и ние носим техните беззакония.

Nuestros padres pecaron, y han muerto; Y nosotros cargamos con sus culpas.

8 С луги господстват над нас и няма кой да ни избави от ръката им.

Los esclavos dominan sobre nosotros; No hay quien nos libre de sus manos.

9 Д обиваме хляба си с опасност за живота си поради меча, който ограбва в пустинята.

Con peligro de nuestras vidas nos procuramos nuestro pan Ante la espada del desierto.

10 К ожата ни почервеня като пещ поради върлуването на глада.

Nuestra piel ennegreció como un horno A causa del ardor del hambre.

11 И знасилваха жените в Сион, девиците - в Юдейските градове.

Violaron a las mujeres en Sión, A las doncellas en las ciudades de Judá.

12 Ч рез техните ръце бяха обесени първенците, старейшините не бяха почитани.

A los príncipes colgaron por sus manos; No respetaron el rostro de los ancianos.

13 М ладежите носеха воденични камъни и децата падаха под товара на дървата.

Llevaron a los jóvenes a moler, Y los niños tropezaban bajo el peso de la leña.

14 С тарейшините не седят вече на портите; младежите изоставиха песните си.

Los ancianos no se ven más en la puerta, Los jóvenes dejaron sus canciones.

15 П рестана радостта на сърцето ни; хорото ни се превърна в жалеене.

Cesó el gozo de nuestro corazón; Nuestra danza se cambió en luto.

16 В енецът падна от главата ни. Горко ни! Защото сме съгрешили.

Cayó la corona de nuestra cabeza; ¡Ay ahora de nosotros!, porque hemos pecado.

17 З атова чезне сърцето ни; затова причерня на очите ни.

Por eso está dolorido nuestro corazón, Por eso se han oscurecido nuestros ojos,

18 П оради запустяването на Сионския хълм лисиците ходят по него.

Por el monte de Sión que está asolado; ¡Las raposas merodean en él!

19 Т и, Господи, седиш като Цар довека; престолът Ти е от род в род.

Mas tú, Jehová, permaneces para siempre; Tu trono, de generación en generación.

20 З ащо ни забравяш завинаги и ни изоставяш за толкова дълго време?

¿Por qué te olvidas completamente de nosotros, Y nos abandonas tan largo tiempo?

21 В ъзвърни ни, Господи, към Себе Си и ще се възвърнем; обнови дните ни, както отначало -

Haznos volver, oh Jehová, a ti, y nos volveremos; Renueva nuestros días como antaño.

22 а ко не си ни отхвърлил съвсем и не си се разгневил много против нас.

Si es que no nos has desechado del todo, Airado contra nosotros en gran manera.